ГЛАС НАРОДЕН – ГЛАС В ПУСТИНЯ

Изтриха Мартин Карбовски, Lentata.com, Отечествен фронт и Front.bg. И да пита и да не пита що са го изтрили, то няма да му отговорят. Ама имал бил 500 000 абоната, следящи журналистическата му дейност. Голямата работа! Кой беше тоя Карбовски с толкова малко последователи спрямо броят на милиардите, които са под властта на МЕДИАКРАЦИЯТА, че да му дават обяснения? Точно този въпрос ще зададе корпорацията, ако я попитат.

*********

Преди близо тридесет години, когато разни кресльовци се радваха за това, че щяло било да има плурализъм, моят баща им каза: <<Плурализмът се обяснява с един хубав български лаф: “Като ми пееш Пенке ле, кой ли ми те слуша”, казано иначе “Мнението ти е без значение”>> Веднага го оплюха и нарекоха Комунист! А след няколко години го попитаха: “Ти от де знаеше, че гласът народен ще е глас в пустиния?”

********

Vox unius, vox nullius, vox pópuli, vox Déi – „Гласът на едного е глас на никого, глас народен — глас божи“. Така според легендите е гласял девизът на Римската република в нейонто начало. Но дали днес е така? Дали наистина някой чува гласът на Народа? Някой да е забелязал “народните дела да са по волята на Народа?  Доколкото виждам и чувам, в условията на демокрация, поговорката трябва да се преиначи така: “Vox unius, vox Déi, vox pópuli, vox in deserto” – „Гласът на едного е глас Божий, глас народен — глас в пустинята“/ .

*********

Днес, свободата на словото се състои в това да няма кой да те чуе. Ако Карбовски го е разбрал чак сега… Може да се оплаче ако иска на Арменския поп. Но понеже говорим за Гласове и пустини, нека се оплаче на Дромадера от снимката.  Животинката може да му помогне малко повече, отколкото ако се оплаче на ФБ…

********

Политиците и Бизнесът са глухи за жалбите на Народа. Иначе нямаше да правят, па да струват да го разгонят из пределите на Родината чрез щедро предоставена мизерия. Колкото и да се пъне този изстрадал Народ, най-много само някоя камила или дромадер да го чуят.

********

Кредото на демокрацията днес се определя и с един друг лаф “Cum pecunia loquitur, cacanti Deorum” – Когато парите говорят, Боговете сеRат”

Рано или късно, Народът се надига с гняв и онези, които са забравили, че гласът на народа е глас божи, се оказват във властта на необузданите тълпи, които въздават възмездие на самозабравилите се по начин, който ама хич няма да им се хареса. Това е неумолимият урок на историята, която ни учи, че за глупостта, алчността и гнета все някой подтисник трябва да плати.

Народният съд е бил разплата с изедници, душмани, чокои, предатели и убийци… Може да не им се харесва на някои хора, но е факт, че ако не е имало Народен съд да канализира гнева, то просто щеше да има изтребление на горепосочените по улиците и площадите на градове, села и паланки… И е имало защо.

Неслучайно Де Гол казва за амнистията в България през 1955: “Мекушави сте! Пожалените от Вас ще съсипят държавата Ви” Е? Май ще да е познал!