ВЪГЛИЩНАТА ГАЗИФИКАЦИЯ = ТОКСИЧНА БЪЛГАРИЯ

Автори: Сърнела Воденичарова, Мика Сийминеен, Константин Кисимов

Последното разрешение на МОСВ разкри нещо изключително тревожно: държавната администрация не знае какво разрешава – не е наясно с технологиите (това беше признато в ефир на национална телевизия), нито с щетите, които причинява.

В такава ситуация,където политиците не знаят какво подписват, какво следва да направим ние – гражданите?

Излиза, поне според думите на министър Жекова, че ние гражданите сме по-компетентни по-темата от нея…

Това е сигнал за всеки от нас, че нещата кардинално не са наред. Че някой си разиграва коня, какво му текне и властта стои безучастно, давайки разрешения за неща, които реално няма кой да проконтролира дали отговарят на истината, защото не само, че липсват истински (не самозвани) специалисти по проблема, но и работещите тук учени геолози сякаш нарочно не биват допускани до техническата документация (ако такава изобщо има).

С каква цел се прави това? Отговорите са изключително, изключително страшни…

Целта на добива на газ чрез хидрофракинг или прогаряне на въглищните пластове не е толкова самия добив на газ, колкото изкуствено създаване на екологична катастрофа, чиято цел е да превърне Житницата на България в пустиня.

Опита от подобни начинания в други страни като САЩ, Германия, Полша и Франция, а и в Украйна показва, че именно това е целта. Няма да е излишно да спомена, че всички тези проучвания и добиви се извършват именно в области, които се явяват най-плодородните за дадена страна.

Основната цел на подобен род добиви е унищожението на плодородните земи и от там на местното производство на хранителни суровини, за да се създаде ХРАНИТЕЛНА ЗАВИСИМОСТ, от която единствените печеливши са големите мултинационални корпорации, които вече са изкупили огромни площи земя и единствения начин да се наложат като тотални монополисти е унищожението на конкуриращите ги местни производители.

Не е случаен избора на това КЪДЕ да се правят такива проучвания и добив. Ако погледнем и внимателно се разтърсим, ще видим, че терените предназначени за опустиняване са ДАЛЕЧ от площите, които са собственост на големите мултинационални корпорации.

Както казах, целта е налагане на ХРАНИТЕЛНА ЗАВИСИМОСТ на населението на страните, в които се извършват проучванията и добива на газ от шисти и въглищни пластове.

Нещата стават много по-ясни, ако се погледнат през призмата на военните стратегии: целта на тези концесии е с един удар – 3-4 заека: – Контрол върху храните/хранителна зависимост, – Контрол над водните ресурси. Като се отровят по-голямата част от подпочвените води, населението става зависимо от определени водопроводи, които пък, от своя страна ще бъдат концесионирани на други подобни международни корпорации с неясен краен собственик. – Контрол върху достъпа до енергия/енергийна зависимост. – Печалби за корпорациите, които ще бъдат „реинвестирани“ за завладяване на още от световните стратегически ресурси/контрол върху парите. Да не забравяме, че става въпрос за проекти на няколкото могъщи международни компании за добив и търговия с горива (и техните дъщерни и скрити дъщерни), а сред тях няма случайни фирми, несвързани с най-могъщите световни финансови, политически и стратегически лобита. И, не виждам и смисъл да се прикриваме повече, и да се правим, че не разбираме за какво става въпрос. Гаврата със земята на България преминава тези граници.

И не се ли вземем в ръце, ако нашите политици не ни послушат, тогава ще стане страшно!!!

Ето една зловеща картина от бъдещето, ако не опазим Добруджа:

ТОКСИЧНА БЪЛГАРИЯ

Една страна, превърната в пустиня… Една страна, в която хората приличат на живи скелети, някои от обитателите ще са толкова немощни, че единственото, което им е останало е да чакат Онази с косата, за да ги избави от мъките им.. С месеци е пек или валят отровни дъждове. Глада в страната е именно заради липсата на реколта. Дъждовете, които не са токсични биват събирани и едва стигат за пиене на населението, но не и за напояване на малките нивички, на които е разделена тази иначе неплодородна земя..

Всеки ден къщите наоколо биват огласявани от писъците на жалеещите майки, които са загубили някое от децата си или пък от плача на децата, които са останали сирачета, или загубили са братче или сестриче..

Говорят за това как преди 10 години правителството дало на чужденци да прогорят някогашната житница на страната… Как водите в реките и кладенците постепенно започнали да замърсяват… Как тяхната земя започнала да се превръща в тази страшна и абсолютно безплодна пустош, каквато е сега.. Въпреки помощите, които се отпускат от ООН, храната не достига за населението, една трагедия, която няма равна на себе си в съвременната история.

Резултата е един от най-жестоките геноциди в историята. Една цяла страна беше превърната в концлагер, защото големите корпорации и тогавашната власт решиха, че за тях печалбата е по-важна от живота на 7 милиона души… Цялата страна беше превърната в отровна пустиня .. Изтичанията на химикали се оказаха много… Хиляди деца се родиха мъртви, а и хиляди деца се родиха с тежки тератогенни и генетични малформации. Неплодородна земя… Пусто море… Глад… Болести… Ужас!!!

А колко са загиналите от токсичните замърсявания, които тровят почвата и водата, а от там и хората? Мълчание… ООН мълчи… Мълчи света, който не желае да види истината в очите… Мълчат и разните псевдоправозащитници, които превърнаха България в Европейска Сомалия, правейки всичко възможно това да се случи…

#декларация #опасност #ОБЩЕСТВО #ПОЛИТИКА #ГЛЕДНАТОЧКА #шистовгаз #въглищенгаз #БЕДСТВИЯ #протест #земятанаБългария #СърнелаВоденичарова #корупция #дневник #природа #народнароднаволя #БЪЛГАРИЯ #концесии #КонстантинКисимов #държава #геноцид #мнение #недоволство #екологичнакатастрофа #родина #ЕКОЛОГИЯ #въглищнагазивикация #земя #власт #дневници