ВРЕМЕ НА ИЗБОР! …За… ПРЕЗИДЕНТ!

ИЗВЪНРЕДНО /Изявлвние на Редакцията/

Многократно сме заявявали, че тук не е място за партийна пропаганда, но никога не сме казвали, че не е място за политика.

Нашето общество през последните 27 години вместо да върви към просперитет, както ни обещаваха в Зората на Демокрацията, потъна в бездната на упадъка.

Вместо да станем Швейцария на Балканите, постепенно се превърнахме в нещо като Европейска Сомалия.

Икономиката ни се състои предимно от внос и услуги. Практически нямаме такава. Предприятията, които не бяха ликвидирани, бяха разпродадени на безценица.

Аграрното стопанство е предимно внос поради това, че земеделските производители са в положение или да им изкупят продукцията за жълти стотинки чрез насилствени методи или тя да бъде изкрадена от неинтегрируеми люде, които не са полагали труд и грижи за нея.

Културата ни е в състояние на халтура. Кича се представя за изкуство, а истинските творци гладуват или бягат в чужбина.

Здравеопазването след толкова реформи се превърна в здравеОГАЗВАНЕ. Хората все повече и повече се оказват в положение да мрат или осакатяват от лечими заболявания поради недостъпното им лечение. Здравеопазването стана доходоносен бизнес. Все още има лекари, които не са забравили Хипократовата клетва, но тях системата ги възпрепятства да помагат и изпълняват своето призвание.

Образованието след като бе реформирано неизвестен брой пъти, качеството му падна неимоверно. Образованието стана недостъпно и се превърна в бизнес. Вече си имаме НЕГРАМОТНИ абитуриенти! Висшисти, които сричат… Стигнахме ги американците!

Чужди емисари пренаписват историята на нашия народ, изкарвайки го див, безкултурен, безпросветен… Същите тези заклеймиха народоосвободителното движение, борбата за идентичност и стремежите на Народа към свобода, самоопределение и социална справедливост. Към равенство и просперитет за всички, а не само за експлоататори, поробители и грабители.

И всичко това се случи и се случва от 1990 до днес. Пред погледа на президентите Младенов, Желев, Стоянов, Първанов и Плевнелиев.

Никой от тях не си отвори устата или мръдна пръста да защити многострадалния български народ от посегателствата на управляващи, монополисти, картели, бизнеслобисти и чужда агентура.

Президентите се вслушваха в гласовете на Вашингтон, Брюксел, Лондон, Москва, Берлин, Анкара, Рияд, Доха… За стенанията на Народа останаха глухи!

Въпреки всички тегоби, в България все още има хора, които вярваме, че можем да изградим едно добро бъдеще за своите деца.

Вярваме, че тук в нашата Родина те могат да бъдат достойни граждани на една Република, която е техен и наш дом. Дом на нашите предци, която може да бъде и дом на децата на на нашите деца.

И поради своя стремеж към едно по-добро бъдеще с искане нашите управляващи да чуят нас Народа, излязохме с искания за пробългарска политика. За спиране на геноцида и грабежа, защото искаме да живеем като човеци, а не като скотове. Искаме бъдеще ТУК В БЪЛГАРИЯ, а не да се скитаме немили-недраги по чужбинско, да бачкаме като впрегатни впрегатен добитък, за да издържаме своите родители и деца.

Ние излязохме и мръзнахме по площади и улици през зимата на 2012 – 2013, защото искахме да се сложи край на тази политика на целенасочен геноцид, заробване и грабежи. Протестирахме срещу абдикацията на държавата от нейните конституционни задължения и лишаването на нас Народа от суверенитета, определен му от Конституцията.

Мръзнахме, биха ни… Правителството избяга от отговорност. После чуждата агентура го върна на власт! Но хората вече нямаха сили да протестират. Изтощението се оказа твърде голямо.

Президента говореше за евроатлантизъм. Народния стон не чу.

И сега не чува! Не чува, когато му се заявява в прав текст, че екстремисти нахлуват в страната ни. Не чува, че бедността вече мина и най-черните години в нашата история. Не чува, че престъпници тероризират старците по селата и цели градове. Не чува плача на почернените майки, чиито деца са умрели поради липсата на възможността за лечение. Не чува плача на осиротелите деца, чиито родители от изнемога се сриват и не могат да станат. Не чува и не чува! И няма да чуе, както не чуваха и онези преди него! И ето, че настъпи ВРЕМЕ НА ИЗБОР! ….За….ПРЕЗИДЕНТ!

Ние от Редакцията предоставяме трибуната си на Инициативния комитет, който реши, че е ВРЕМЕ Е ДА КАЖЕМ СТИГА! И издигна ЕДИН ОТ НАС! ТАСКО ЕРМЕНКОВ- Човек с Достойнство, Офицерска чест, Дипломатически опит, собствена позиция и най-вече БЪЛГАРИН!

-Ще Коментираме по-сетне и в сайта: WWW.NARODNA-MLADEJ.EU

*Изразената позиции са лични мнения на изказващите дги, а не на Редакцията на „Народна Младежъ“.

#ОБЩЕСТВО #ПОЛИТИКА #БЪЛГАРИЯ #ПОЗИЦИЯ #Редакционно