Венецуела, няколко месеца по-рано

Това е интервю, което взех от посланика на Венецуела пролетта. Бившият им посланик, предполагам, след като “демокрацията” победи и в тази страна, както се опасяваше самата тя. Интервюто излезе само като аудио файл в предаването 12+3, програма Хоризонт, БНР, но в кратка 7 минутна версия, а тук е цялото, текстов аналог на близо 19 минутно. Предполагм, че вече няма да е така актуално, след като преди броени дни Демократичният съюз получи два пъти повече депутатски места в парламента, пред досегашните титуляри от партията на покойния Уго Чавес, но все пак е добре да се види от дистанцията на времето какви са били нагласите и страховете на тогавашните управляващи. Както и до колко те са се сбъднали. Линк към кратката радиоверсия на интервюто: http://bnr.bg/post/100537731/n-pr-orieta-kaponi-venecuela-e-tran-v-ochite-na-sasht-zashtoto-pritejavame-ogromnite-petrolnite-rezervi

Н. ПР. ОРИЕТА КАПОНИ: САЩ НАСТОЯВАТ ДА ОПРЕДЕЛЯТ ПОЛИТИКАТА В МЕЖДУНАРОДЕН ПЛАН, ОТНЕМАЙКИ НИ ПРАВОТО ДА РЕШАВАМЕ СОБСТВЕНИТЕ СИ ПРОБЛЕМИ

(Цялото интервю)

В.Ж.: Ваше превъзходителство, доволна ли сте за времето, в което сте тук, от развитието на Българо-Венецуелските отношения, и какво сте си поставили като изискване пред вас, за да се подобрят те?

О.К.: Да, аз съм изключително доволна, защото моят предшественик бе работил достатъчно добре, и аз като негов последовател ще се опитам да разширя в нови области сътрудничеството България – Венецуела. Ползвайки тази опорна точка вече съм стартирала с много други проекти.

В.Ж.: Смятатате ли, че официалния политически климат у нас, допринася за нормалното развитие на тези отношения?

О.К.: Важното е да подържаме добри политически отношения, а с Българското правителство имаме традиционно добри такива. Никога не сме прекъсвали политическия диалог, така че ще се опитаме да продължим в този тон, като възнамеряваме да възобновим работата на смесените интерпарламентарни комисии между България и Венецуела. Постави ли сме си за есента срок да направим пета смесена комисия, което би била добра предпоставка за допълнително развитие в отношенията между двете страни.

В.Ж.: А каква е вашата оценка за междунароните, световни събития, развиват ли се те към един балансиран, многополюсен модел, в който интересите и на слабо икономическите и военно държави не се неглижират, а остават във фокуса на общественото внимание.

О.К.: Бих казала че съществуват няколко центъра. Днес вече не говорим за еднополюсен свят, защото освен добре познатите на сцената се изявяват и Русия, Китай, а страните от Южна Америка също набират сила, да не забравяме и обединението БРИКС*. Интеграцията, която ние успяваме да реализираме през последните години, чрез обединения като СЕЛАК и УНАСУР, помагат да разбием този еднополюсен модел, ако за това намеквате. От друга страна изключително важна е и интеграцията между народите, пример за което даваме ние в Южна Америка, за да можем така да отстояваме на предизвикателствата, и да бъдем по-силни, като едни слаби страни, за които вие говорихте. Страни без мощ и особени завоевания на международната сцена.

В.Ж.: А с какво смятате, че събудихте недоверието на американската висша администрация, че тя предприе такива мерки спрямо Венецуела, обявявайки страната за заплаха за националната сигурност на САЩ? Както и обявяването на извънредно положение. На какво отдавате конкретно това недоволство?

О.К.: Още със спечелването на изборите от президента Чавес през 1998-а година, ние станахме заплаха и трън в очите на САЩ, тъй като Чавес предприе редица социални мерки, похвати и политики, които не се харесват на американците. Ние се превърнахме в един „лош пример“ за другите държави, за това как трябва да се работи, как трябва да се помага на онеправданите, и как може да се интегрираме и да функционираме заедно на международната сцена. Ето защо, за съжаление, когато президентът Чавес почина, опозицията, до сега следва да отбележа винаги финансирана от страна на САЩ, се стремеше всячески да се опълчва и да руши постигнатото от нашата система на управление, от нашето правителство. За това със смъртта на президента Чавес, плановете им за дестабилизация нараснаха, защото те смятаха, че с неговата кончина ще отслабне силата и новия президент Мадуро няма да успее да действа, така както своя предшественик. За съжаление това не не се случи, поради което Обама предприе много по-агресивни и тежки санкции, за да спре плодотворните процеси, които се случват във Венецуела.

В.Ж.: Да, това щях да ви попитам и аз, страшно много международни политически анализатори предричаха, че след края на епохата Чавес политическата ситуация в страната ще се промени. На какво мислите се дължи това, че се запази същия курс?

О.К.: Защо Венецуела е трън в очите на Щатите? Защо? Защото притежаваме едни от най-огромните петролни резерви в света, защото се опитваме да обединим народите в Южна Америка, което по никакъв начин не се харесва на САЩ, които продължават да ни смятат за своя заден двор, в който могат да правят каквото си искат, и безнаказано да упражняват свои „зони на влияние“, и на политика. Ние дадохме глас в ОПЕК, международната петролна организация, така че да се чува гласът на страните производителки на петрол, а не САЩ да определят правилата на международната сцена. Питате ме: „каква е тайната на президента Мадуро, в какво се корени?“ – тя не е в едностранната политика на един президент, тя се крие в гражданите на държавата, защото народа е този който вярва, и делигира права. Ние сме демократична държава, за по-малко от 16 години сме провели общо 18 национални избори, в които хората ясно са подчертали приоритетите си, давайки права на предпочитания от тях президент и правителство.

В.Ж.: А как ще коментирате обвиненията от страна на американската администрация в корупция, и в недемократично отношение към опозицията. Както и в криминализиране на несъгласието с официалната държавна политика, и задържане на опозиционни лидери. Въобще всичко това, което е вписано като аргументи в самото решение на Американския президент. Включително и това, за което настоява администрацията на САЩ, за освобождаване на всички политически затворници, като Леополд Лопес, Даниел Себаиос и Антонио Ледесма.

О.К.: Венецуелски служители не притежават сметки в чужди банки, за каква корупция говорим, при положение, че няма никакви доказателства за това? Обвиняват без да приложат на практика никакви материали. А защо не говорим за многото американски банкери, които завлякоха хиляди венецуелски вложители чрез банкови депозити, след което банкрутираха и си заминаха безнаказано за САЩ. До ден днешен към тях не са повдигнати дела за корупция или за каквото и да било друго провинение. На въпросът ви за тримата опозиционни лидери, към които има обвинения, бих казала, че те не са хвърлени в затвора, защото са лидери на опозицията, а защото им е предевено обвинение в съучастничество и заговор за убийството на Президента. Нека обърнем поглед към САЩ, където за една единствена дума тайните служби могат да хвърлят някого зад решетките, а защо тогава у нас при доказани обвинения и разкрити конкретни планове, да не е нормално да бъдат вкарани в затвора тези три лица?

В.Ж.: Има реакция на всички 11 държави членки на Боливарския съюз за Америка срещу този указ, срещу това решение. Дали това, което се случва, тази солидаризация с Венецуаела, няма да размести пластовете на международната политическа сцена и да надхвърли тази регионална рамка?

О.К.: Бих казала, че солидарността си изказаха не само страните от АЛБА, но и други обединения, които съществуват в Южна Америка като СЕЛАК, също така в международен план, като Русия, Китай, Иран, Виетнам изказаха своята безусловна подкрепа, и отхвърлиха санкциите, наложени от САЩ. Държа да отбележа, че това не са просто санкции срещу Венецуела, в подобна ситуация може да попадне всяка демократична страна, и ако днес ние сме под прицел, утре това може да бъде всяка независима и бранеща суверенитета си държава. Ние и страните, които ни подкрепят отхвърляме правото на САЩ да играе вролята на единствен и световен законодател и да иземва функциите на ООН, така че другите да нямат глас при гласуването. Ние твърдо сме против превръщането на САЩ в еднополюсен център на света.

В.Ж.: А позицията на Европейския съюз удволетворява ли ви, достатъчно категорична ли е тя?

О.К.: Това, което мога да отбележа като факт е, че Европейският съюз заяви в единствената официална позиция по този въпрос, че за сега няма да подкрепят санкциите на САЩ. Повече от това не е редно да коментирам.

В.Ж.: Ваше превъзходителство, а как реагира самия народ на Венецуела на тези обвинения. Интересно е да разберем и какви са били ответните действия и на парламентарно представената опозиция, тя солидаризирали се с указа на Обама или зае друга позиция?

О.К.: Още с обявяването на декрета правителството в лицето на президента Мадуро излезе с обръщение и отхвърли категорично указа и санкциите, предприети от правителството на САЩ. Още на следващия ден в Народното събрание беше предложен за гласуване специален закон, даващ специални правомощия на президента за по-голяма защита и действия при тези извънредни мерки, с оглед на сигурността на страната. Народът, разбира се, веднага настана, всички се вдигнаха на манифестация и изразиха своето огромно възмущение и недоволство от наложените санкции. Опозицията, тук е мястото да отбележим най-интерстния момент, че опозиционните лидери се обединиха в с протестната позиция, защото си дадоха сметка каква огромна опасност е този акт за общата ни родина, не само за управляващите, затова всички се солидаризираха за да изразят своето възмущение и желание за отхвърляне на наложените санкции. Хората съвсем импуливно излязоха на улицата на огромни манифестации в големите градове на страната, опълчвайки се срещу наложените мерки от страна на САЩ. А и в самите опозиционни среди самите симпатизанти се нахвърлиха върху лидерите си, пренасочвайки недоволството си от случващото се в страната и реакциите на САЩ към тях.

В.Ж.: Наблюдаваме последните години обществени процеси, свързани със смяна на законно избрани власти в ред държави. Верижна реакция, като започнем от т. нар. Арабска пролет, минем през ставащото в Сирия и днес това, което се развива в Украйна? Бойте ли се от подобен сценарии? Има ли условия за един „майдан“ във Венецуела, за една „цветна революция“?

О.К.: Ние сме подготвени за подобен сценарии, очакваме всичко от страна на САЩ. Обикновено когато предприемат подобни стъпки, те вече имат предварително начертан план за директна или индиректна инвазия. Такива, на които станахме свидетели в страните, които вие вече изброихте преди малко. Венецуела впрегна цялата си мощ в разузнаването, военните, и на цялото цивилно население. До 28 март се провеждаха военни учения за защита, защото ние очакваме всичко от страна на САЩ. Твърде е възможно те да реагират не чрез директна инвазия. Какво имам предвид? Могат да скалъпят сценарии за намеса, корупционни схеми, дори са способни да нападнат собственото си посолство във Венецуела, убивайки американски граждани, след което да кажат, че това е дело на хора свързани с венецуелските власти. Пак повтарям, очакваме всичко от тях, така че сме нащрек през цялото време.

В.Ж.: Президентът Мадуро говори в речта си по повод указа за опити за дестабилизация в страната в последните две години. Според него всички те финансирани и подкрепени от Съединените американски щати. Мисля, че той бе споменал конкретно израза „опит за преврат“.

О.К.: Да, наистина става дума за неуспешен опит за преврат, който беше осуетен наскоро, благодарение на венецуелските служби за разузнаване. Доказателството за това са няколкото намерени компютри с данни данни, в които прозира почеркът на американците, които са искали да убият Президента. Това не е случайно, не е и стъкмено, така както Щатите обичат да правят. А светът за жалост е свикнал те да лъжат и манипулират, така както направиха в Ирак, така както правят по цял свят. Така че ние действаме изключително внимателно, наблюдавайки всяка тяхна стъпка.

В.Ж.: Казахте за мерките, които се вземат от страна на правителството, като мобилизация. В какъв мащаб е тази мобилизация и какви са останалите мерки, които е взела Венецуела?

О.К.: Първата стъпка беше въвеждане на визов режим за американските граждани на реципрочна основа, по същия начин, по който те налагат за нашите. Направихме го, за да можем да имаме информация и достъп до всеки един техен гражданин, влязъл на територията на нашата държава. Друга стъпка, която предприе президентът Мадуро, беше съкращаване на персонала на американската мисия, която наброяваше повече от 100 дипломати, докато Внецуела, в същото време, подържаше само осемнайсет свои служители в посолството ни в САЩ. Ето защо помолихме да бъде редуциран този брой. Както и настояхме всяка една среща между американски и венецуелски граждани на това дипломатическо ниво да става само с разрешение, включително всяко едно масово мероприятие да бъде сведено до знанието на нашите служби, за да могат да бъдат предотвратени подобни конспирации, за които стана дума по-рано в разговора ни. Увеличихме и контрола спрямо амриканските мисии и згради, в които живеят и работя граждани на САЩ, както и укрепихме контрола върху границата с Колумбия, от където могат да влязат много паравоенни, които също представляват опасност за страната.

В.Ж.: В Руската федерация бе приет закон, който дефинира неправителствените огранизации, които получават финансов съпорт от чужди държави, като чуждестранни агенти. Те всъщност са задължени да се регистрират като такива. Този закон не е някаква екзотика, той реално е американски, неговия първообраз е в щатското законодателство и е транспониран, ако може така да се изразим, и в руското. Вие работите ли в тази посока?

О.К.: Както вече споменах, бяха предприети законови мерки и дадени специални правомощия на президента, който важат до декември месец 2015г., за да спрат, да помислено е точно в тази посока, ние знаем кои са тези чуждестранни агенции, фондации, чрез които до сега се финансираха различни деструктивни проект в нашата страна, ние знаем точно и какви пари се харчат и по какъв начин става финансирането, така че наистина ме взели тези мерки и действаме.

В.Ж.: Няколко пъти в розговора вече вие споменахте и за “специални правомощия” по отношение на президента Мадуро, гласувани от парламента във връзка с указа на САЩ. Можем ли да открехнем завесата за някой от тях, за тези, които разбира се позволяват да бъдат представени на обществеността.

О.К.: Този закон, който Народното събрание гласува, давайки специални права на президента Мадуро, да деде заповед на законодателната власт, да приспособи нови закони с оглед на създалата се ситуация. Тези „специални правомощия“ могат да давани от Парламента на всеки един президент, не само на Мадуро. „Специалното“ е именно това, че законодателната власт, която принципно е натоварена с отговорността да създава законовата база, в този случай приема директиви от президентската институция.

В.Ж.: Право на законодателна инициатива, ако можем така да го формулираме.

О.К.: Точно така, специално извънредно право на Президента, което му дава възможността да управлява, и да създава закони извън нормалната практика. Това е постановено в Конституцията на страната, която му делигира тези права в спешни случаи, за да може той бързо и мигновенно да действа.

В.Ж.:Ваше превъзходителство, последен въпрос, В самия указ на Американското правителство се споменава, наред с другите причини за налагане на санкции и един израз, които се ползва също като аргумент, а именно “избор на грешна посока”.

О.К.: Фразата много ясно и красноречиво говори каква е политиката на САЩ, как едностранно искат да управляват, как едностранно искат да решават съдбата на всеки един народ. И всеки дръзнал да се опита да промени плановете им, и приложи своя собствена политика му бива прекършена ръката още в зародиш. Това е политиката на САЩ за жалост.

Чий тогава трябва да бъде избора на посока по отношение на политиката на една държава, вътрешен или външен трябва да е той?

Според Съединените щати те трябва да определят политиката в международен план, а ние нямаме правото да решаваме сами собствените си проблеми, нито вътрешната си йерархия и организация. Това, обаче, не е в компетенцията на САЩ и не им е работа да се месят в нашата политика и бъдеще.

В.Ж.: Благодаря ви Ваше превъзходителство.

О.К.: Благодаря и аз.

БРИКС* – е наименование на група страни с влияние в международната икономика. Представлява акроним от имената на английски на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка. Използвана е алюзията ( bricks = тухли от анг.).

#ОБЩЕСТВО #ПОЛИТИКА #ВасилЖечев #Интервю #СВЯТ #МЕДИИ #ОриетаКопони