АЛТРУИЗЪМ ИЛИ ЕГОИЗЪМ? – ТОВА Е ВЪПРОСЪТ! ЕДНО И СЪЩО Е!!!

Автор: Мика Сийминеен ·Из “Размисли за хората”1

ВМЕСТО ПРЕДГОВОР

Из социалните мрежи е пълно с разни “идеалисти” величаещи се като “борещи се за свобода”, “непримирими родолюбци”, “патриоти”, “безкористно служещи на Родината” в името на “общото благо”. Интересно ми е как така нито един от тези люде не събра смелост, па да направи като мен и да заяви на всеослушение, че прави всичко от чисто егоистични подбуди?Преди време написах, че алтруизмът е форма на егоизма. Правиш нещо за другите, защото така угаждаш само и единствено на себе си. Алтруизмът може да се разглежда като форма на себеизява, продиктувана от най-чист егоизъм. Даже и другите да не знаят, че Алтруиста е нечий благодетел, то той самият знае това и му стига. Аз съм първият, който си призна, а и май единствения, че е егоист, който иска да няма мизерия и беднотия, защото не харесва такова състояние на нещата, в което едни се пръскат от имане и преплюскване, а други тънат в нищета и мрат от глад.

За да мога да живея спокойно, просто трябва да бъдат изкоренени бедността и мизерията. Аз се боря, за да стане светът по-добро място не само за някакви непознати, за които не ми пука, а за мен, моите роднини, приятели, познати и случайно срещнати из магазини, градски транспорт или в хоремага люде. Те това, ако не е егоизъм – здраве му кажи! Текстът по-долу бе написан след като заявих на Ана Валентино, че аутризмът е най-чиста форма на егоизъм. Самоизтъкване не пред другите, а пред себе си.

ЕГОИЗМЪТ2

Истината е,че всеки човек е егоист, без изключение. Даже и зад най-аутристичните3 прояви стои своего рода егоизъм. Егоизма сам по себе си нито е лош, нито е добър, не е нито положителна, нито отрицателна черта. Дали проявите на егоизъм ще са добри или лоши, това е според това като как са осъществени те. Ако аз искам да премахна бедността и глада, както и да реша екологичните проблеми, да създам един по-добър свят, то това няма да е ей-така за тоя що духа, а защото аз искам да е така. Защото искам да няма бедност, глад, мизерия, болести, да няма страдащи и подтиснати. Това е защото моите виждания са, че мога да живея спокойно /или децата ми, близките ми/само при положение, че няма бедност и т.п., които да смущават това спокойствие.

Егоизмът е една от основните черти на нас хората, които в себе си съчетаваме две основни противоречия: Първото е, че ние сме обществени същества и не можем без да общуваме. Второто е, че ние сме индивидуалисти4. Социалните и индивидуалните инстинкти у нас са силно преплетени и се базират на това, че сме стадни животни, но в същото време сме и състезателни такива. Ние непрекъснато се съревноваваме помежду си за всичко.

Тази наша природа е продукт на многовековна еволюция, продължила над 50 милиона години5, т.е. още от времето, когато са възникнали първите примати6 та до наши дни.. А всички примати са социални същества, като в същото време са индивидуалисти в една или друга степен. Човекът7 като представител на семейството на хоминидите8 (Hominidae) е доста близък по поведение донякъде до горилите, но по-близко е до обикновеното шимпанзе (пещерното) (Pan troglodytes) и бонобо (Pan paniscus)

Нормалното семейство се състои от мъж и жена

СЕМЕЙСТВОТО

Докато шимпанзета и горили са останали в горите, то хората са населили равнините и именно силната индивидуалност им е дала възможността да оцеляват, образувайки сравнително малки групи, от които в последствие произлиза това, което днес познаваме като семейство9. Т. нар. матриархално10 и патриархално11 общество са отражение на малките групи примати, които населили саваните на Африка и впоследствие се разпрострели в Азия и Европа. Концепцията за семейство е универсална за цялото човечество. Нейното разпространение по цялото земно кълбо, даже и в най-изолираните общности е доказателство,че тя наистина произхожда от малките групи в стадото, които можели да се отделят и да оцеляват самостоятелно. Не е случайно това, че днес за най-малка градивна единица на обществото се счита семейството. Семейството е своего рода мини-общество, което се обединява със съседното и така се изгражда от малки градивни блокчета, които са групирани цялостното голямо общество.

Обществото е като мозайка от множество подобщества, които се допълват и изграждат тъканта му.

ОБЩЕСТВОТО

Обществото не е монолитно, както ни учат в училище или убеждават по медиите, то е сбор от множество общества, които поне теоретически имат една обща цял или някакви общи генезисни, нравствени, политически, културни и т.н. черти. Всъщност всяко общество е мултикултурно12, мултиобществено13, но всички тези подобщества, които го съставляват са взаимодопълващи се, даже и когато влизат в противоречие помежду си.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА АЛТРУИЗМА?

Според някои това пълната отдаденост на някой към обществото, който загърбва личното, за да служи в полза на обществото. Да… Такова нещо има описано неведнъж, а примери бол!

Но само писателя Лари Нивън дава обяснение, че всъщност алтруизма е проява на егоизъм, в който личното и семейството, както и приятелските кръгове са заменени от обществото14. И аз лично съм съгласен с тази негова гледна точка.

Всички ние сме егоисти, наследили тази си черта от нашите далечни предшественици, които са оцелели именно заради своя силно развит индивидуализъм. Работейки за общото благо, алтруиста работи и за своето благо, за благото на своите деца, приятели, роднини, съседи… Алтруизма е форма на себеизява, която в нужна на съответния индивид.

Според теорията на игрите15, алтруизма и любовта са проява на егоизъм, но в същото време не бива да се мисли, че този егоизъм носи някаква непосредствена облага, която може да я видим или пипнем.. Тази облага е чисто лична за индивида-алтруист! Алтруиста прави своите постъпки, защото за него е важно да бъде в полза за околните. Аз лично бих окачествил алтруиста като човек на изкуството, който чрез своите изяви допринася за обществото повече, отколкото може да се оцени от околните.

Според мен, алтруизма и егоизма са едно и също нещо като единствената разлика е в това каква насоченост е приел егоизма. Може това твърдение да звучи странно, но е вярно само по себе си, докато не бъде оборено.

В генетическо отношение, шимпанзетата са най-близко до хората. В поведенческо – също. Сред шимпанзетата се срещат най-разнообразни като обществени устройства групи: от пълният абсолютизъм до демокрацията. Единствените неща, което не са изобретили са падението на робовладелството, капитализма о представителната демокрация.

ПРИМАТИТЕ

Сега пак ще се върна на приматите. Нашите родственици от рода на горилите показват чудеса от храбрости пълно себеотрицание при защита на групата. Същото се среща при повечето тесноноси16 и широконоси17 маймуни , които в поведението си са учудващо близки до човека. Всъщност, ако се вгледаме внимателно, ще видим,че това им поведение е толкова близко до нашето, че ако някой не знае кое е маймуна и кое – човек /да речем някой извънземен/ би си помислил, че тесноносите и широконосите маймуни са разновидност на един и същи вид. В генетическо отношение, шимпанзетата са най-близко до хората. В поведенческо – също. Сред шимпанзетата се срещат най-разнообразни като обществени устройства групи: от пълният абсолютизъм до демокрацията. Единствените неща, което не са изобретили са падението на робовладелството, капитализма и представителната демокрация. И това не е случайно. Еволюцията ни е създала такива, каквито сме и ние се променяме непрекъснато, приспособявайки се според обстановката

Днес ние губим голяма част от своята социалност поради мигновените комуникации, в които нямаме общуване лице-в-лице, а това води до изолираност на индивидите едни от други. Точно тук възниква един проблем, който не съществуваше до преди 20-30 години, а именно, че социалните мрежи и чатовете доведоха до по-голямо очуждаване между хората.

ОЧУЖДЕНИЕТО

В съвремието, човешкото поведение в основата си е приматско, макар, че е много по-сложно,отколкото е било да речем преди 100, 1 000, 10 000 или 1 млн. години, но тази сложност се базира на това, че днес имаме по-бърз достъп до всякаква информация и поради високата численост на популацията.

Днес ние губим голяма част от своята социалност поради мигновените комуникации, в които нямаме общуване лице-в-лице, а това води до изолираност на индивидите едни от други18. Точно тук възниква един проблем, който не съществуваше до преди 20-30 години, а именно, че социалните мрежи и чатовете доведоха до по-голямо очуждаване между хората. Също така важна роля играят икономическите и социалните фактори, както и казионните медии, които набиват в главите на хората, че самоличното благо трябва да се взема под внимание, а общото благо е функция на личното. Всъщност общото благо е предпоставка за лично такова. И ние го виждаме това в цялото му проявление днес. Личното благо не може да е само за себе си, защото то е негарантируемо при общество, което е в перманентна икономическа, социална и културна криза.

Обществото се руши, защото бива подкопавано от някакви нови идеологии19, които отричат самата същност на социалността у човека и заявяват, че видиш ли единственото важно нещо е личното благополучие. В другата крайност са онези, които твърдят,че личното благо не е нищо, че общественото благо е на първо място20 и т.н. Но тези хора също са в грешка, защото общественото благополучие е предпоставка за лично такова.21

Първата група хора ти казват: ПОТРЕБЯВАЙ! А втората група хора ти разправят: РАБОТИ ЗАЛУДО!

Истината е,че трябва да има баланс между общото и личното благополучие. Егоизма на индивидите може да работи за това да има общество, в което да няма онези негативи, които имаме днес, който са се разпрострели като тумор из организма на обществото и го изяждат.

ОЩЕ МАЛКО ЗА ОБЩЕСТВОТО..

Днес се намират хора, който говорят за „гражданско общество“, за такова общество, онакова,инакво, та друго, та не знам си какво си общество…

И същевременно забравят, че има само едно единствено свръхобщество, което е сбор от общества,които от своя страна са сбор от подобщества, приятелски кръгове, миниобщества, семейства и т.н., които са в непрекъсната конкуренция помежду си и именно заради своето многообразие и различния подпомагат да вървим напред в еволюцията като човеци. Тия приказки за толерантност, за търпимост към тоя или оня са с една единствена цел, а именно да се спъне естествения еволюционен процес и да се натрапят нови изкуствени критерии, които да ликвидират основните ценности, залегнали във всички общества и да се изгради нова ценностна система, която да наложи тотален контрол върху поведенческата и социалната еволюция.

СПИРАНЕТО НА ПОВЕДЕНЧЕСКАТА ЕВОЛЮЦИЯ И РАЗЦЕПЛЕНИЕТО НА ОБЩЕСТВОТО

Целта на спирането на поведенческата еволюция е ясна, а именно да се разцепи обществото на три независещи една от друга части. Първата е е онази на самообявилия се елит. Втората е онази на да го наречем „обслужващия персонал“ Третата е на онези, които горните две класи биха ги счели за излишни в системата, но нужни за изстискване и като своего рода генетичен запас, за да се предотврати израждане на горните две класи. Но и това с генетичния резерв е съмнително, защото всъщност, ако им беше толкова нужно, нямаше да има толкова напъни да се легализира инцеста и да се внушава,че е нормално нещо, че даже и да се приучват децата към подобно поведение.

Спокойно може да се каже, че при сегашния развой на нещата, в недалечно бъдеще би имало три класи-общества, които няма да се мешат помежду си:

Господари, Слуги, Роби!

Но тук бих казал, че това определение е малко общо, защото тази система, която би възникнала при прекъсване на еволюционния процес би била коренно различна от някогашното робовладелство.

Понеже не съм нито ясновидец, нито пророк и, не мога да дам предсказания колко точно би било изродено това ново общество, но ще е безпрецедентно за 6 млн. годни еволюция на човешкия вид. Вероятно ще е по-близко до робовладелството при мравките, отколкото до коя да е съществуваща или съществувала в миналото система.

Този модел се описва от Хъксли в „Прекрасният нов свят“22, в който робите са щастливи от това, че са роби и даже не го осъзнават, защото не могат. Също така няма да е зле да се погледнат концепциите на Лари Нивън за Държавата23 или пък цикъла му РАМО24, в които дава две основни насоки за развитие на обществото, като и двете са безумен тоталитаризъм, какъвто не е имало даже и в сталиновите времена… Следваща възможност е като в „Допълнителна примамка“25 тотално консуматорско общество с тотален контрол над всичко,всеки и всички.

Целия човешки живот минава в рамките определени от системата, като тези рамки са толкова тесни, че направо предизвикват клаустрофобия.

Лошото е, че всички негативни предсказания на американските, британските и канадските писатели от средата на ХХ век са вероятни като пътища на развитие… И колкото по-зловещ и тоталитарен е един модел, толкова по-вероятен е днес.

За момента най-вероятния път на развитие е описан в книгата „Сянката на Хегемона“.26 Едно тоталитарно общество, което е разделено на няколко лагера, като всички са тоталитарни. Имаш нещо като БРИКС отедна страна, от другата е САЩ и ЕС, от третата е Халифата.. Е, не са описани точно така, но в тази книга положението,което се описва е най-близко до сегашното.

Друга вероятност за развитие е тази, която описва Гордън Диксън в цикъла „Дорсай“27. Практически е доста близко до „Сянката на Хегемона“ като основата е, че обществото е разделено на няколко лагера28. Има свободни и несвободни. Свободните общества са онези, в които хората не са стока и онези, в която биват третирани като такива. Също така имаш фанатици, технократи, неутрални и т.п. … Днес всъщност имаме едно такова разслоение на обществото и този модел трябва да бъде взет под внимание.

Модели има много. Въпроса, който стои на дневен ред е дали ще имаме изкуствено прекъсвана на поведенческата еволюция и налагане на социално инжинерство, което ще доведедо радикална и негативна промяна в това поведение и ще разруши устоите на обществото, реализирайки най-големите кошмари на антиутопистите?

БЕЛЕЖКИ

* първоначална публикация на 14.10.2014

1 . Сборник с мои статии, на който може би му предстои да излезне някой ден и на книжен вариант

2. Егоизмът или още себичността е начин на поведение, който се обуславя от мисълта за собствената полза, изгода и защита на собствените интереси, като обикновено се характеризира с определена доза себелюбие. /Бел. из Уикипедия/ За целия материал, линкът по-долу https://bg.wikipedia.org/wiki/Егоизъм

3. Алтруизмът е принципът или практиката на загриженост за благополучието на някого другиго. Той е традиционна добродетел в много култури и аспект на основата на много религиозни традиции, въпреки че концепциите на „другия“, към когото трябва да бъде насочена загрижеността, могат да варират в различните култури и религии. Алтруизмът е антоним на егоизма.

Алтруизмът може да бъде породен от чувства на дълг, отговорност и лоялност. Чистият алтруизъм се състои в това да пожертваш нещо за някого, без да очакваш нещо в замяна. /Бел. из Уикипедия/ За целия материал, линкът по-долу https://bg.wikipedia.org/wiki/Алтруизъм

4. Индивидуализмът поставя индивида в центъра на своето внимание, „с фундаменталната предпоставка, че човешкият индивид е от първостепенно значение в борбата за освобождение“. /Бел. из Уикипедия/ За целия материал, линкът по-долу https://bg.wikipedia.org/wiki/Индивидуализъм

5. Всъщност преди 55-58 млн. години. Протоприматите са възникнали по-рано, преди повече от 65 млн. години.

6. Приматите (на латински: Primates, от на латински: primas – първи са разред плацентни бозайници. Този таксон обединява всички животински видове разделени в два подразреда – полумаймуни и маймуни, включително и Човека (Homo sapiens), който е систематизиран във втория подразред. /Бел. из Уикипедия/ За целия материал, линкът по-долу https://bg.wikipedia.org/wiki/Примати

7. Човекът е единственият жив представител на триб Hominini. Той е социално същество, надарено с интелект и воля. Той има високо развити комуникационни, изразни и организационни способности. Социалните структури на човешките популации са особено комплексни, състоят се от сътрудничещи и конкуриращи се групи, на различни нива — от малко семейство и партньорство до различни сдружения на политическа, научна, икономическа и религиозна основа. Обществените взаимодействия между хората водят до установяване на разнообразни социални норми, ритуали, традиции, закони, които са в основата на човешкото общество. Хората имат и добре развит усет за красота и естетика, в комбинация с желание за самоизява, което води до културни нововъведения като изкуство, литература и музика.

Човекът се отличава и с желанието си да разбира и влияе на света около себе си, в търсене на обяснение и начин за използване на природните явления. Това желание води до възникване на науката, митологията и религията. Вроденото любопитство води до развитието на разнообразни предмети и умения. Човекът е уникален вид, единственият, който пали огън, готви храната си, шие си дрехи и използва многобройни други технологии. /Бел. из Уикипедия/ За целия материал, линкът по-долу https://bg.wikipedia.org/wiki/Човек

8. Човекоподобните (Hominidae) са семейство от разред Примати, към което принадлежи и човекът. Съвременни представители са родовете Човек, Горила, Шимпанзе и Орангутан /Бел. из Уикипедия/ За целия материал, линкът по-долу https://bg.wikipedia.org/wiki/Човекоподобни

9. Семейство се представлява група индивиди, които живеят съвместно с ангажимент и обвързаност едни с други, формират обща икономическа единица, може да полагат грижи за собствени или осиновени деца, а идентичността им е значимо свързана с групата. Традиционната дефиниция за семейство се определя като индивиди свързани помежду си със съвместно съжителство и / или репродуктивни връзки. За материал относно семейството като дефиниция, линкът по-долу https://bg.wikipedia.org/wiki/Семейство

10. Матриархатът е обществена система, при която жените и по-специално майките имат централна роля като политическо лидерство, морален автортет и контрол над собствеността. Понякога се срещат термините гинархия, гинокрация или гинекокрация, а също така гиноцентрично общество. /Бел. из Уикипедия/ За целия материал, линкът по-долу https://bg.wikipedia.org/wiki/Матриархат

11. Патриархат е термин използван в антропологията, социалната психология и най-вече феминизма. /Бел. из Уикипедия/ За целия материал, линкът по-долу https://bg.wikipedia.org/wiki/Патриархат

12. Става дума не за мултикултуризма, а за това, че в обществото има множество сродни култури, които се преплитат, допълват и образуват тъканта на обществната култура.

13. Обществото като сбор от сродни общества, които даже и да са в частично противоречие имат допирни точки помежду си са част от неделимата тъкан на обществото

14. В книгите си „Протектор” и „Пръстенов свят II” (“Protector”, 1973 и “The Ringworld Engineers”, 1980) /бел. М.С./

15. Теория на игрите е клон от приложната математика, или по-точно дял от нея, за изследване на операциите, който изучава стратегически математически модели и взимането на решения в конфликтни ситуации. Конфликтни са ситуациите, при които има две враждуващи страни с противоположни цели. При това, резултатът от всяко действие на едната страна зависи от начина на действие на противоположната страна. Примерите за конфликтни ситуации са многобройни. Класически пример в това отношение са военните действия. Редица ситуации в областта на икономиката (особено при наличие на свободна конкуренция) са конфликтни ситуации, в които играчите избират различни ходове, опитвайки се да максимизират възнаграждението си. Участващите в конфликта страни се наричат играчи. Ефективността на решенията на всеки играч зависи от неизвестните решения на останалите играчи и от други обстоятелства. /Бел. из Уикипедия/ За целия материал, линкът по-долу https://bg.wikipedia.org/wiki/Теория_на_игрите

16. Тесноноси (Catarrhini), или Маймуни на Стария свят, се наричат маймуните разпространени в Африка, Азия и Южна Европа (виж Магот). Тази таксономична категория обединява същинските Коткоподобни маймуни (Cercopithecoidea) и Човекоподобните маймуни (Hominoidea), които от своя страна се делят на две семейства: Гибони (Hylobatidae) и Човекоподобни (Hominidae). Към тесноносите маймуни спада и Човекът /Бел. из Уикипедия/ За целия материал, линкът по-долу https://bg.wikipedia.org/wiki/Тесноноси_маймуни

17. Широконоси (Platyrrhini), или Маймуни на Новия свят, се наричат маймуните разпространени в тропичните гори на Централна и Южна Америка. В съвременната класификация на бозайниците тези примати се делят на четири семейства: Callitrichidae (мармозетки и тамарини), Cebidae (капуцини и саймирита), Pitheciidae (сакита, уакарита и титита), Atelidae (паякообразни маймуни, ревачи и вълнести маймуни) и Aotidae (нощни маймуни). В по-старата научна литература се делят само на две семейства: Остроноктести (Callitrichidae) и Опашнохватателни маймуни (Cebidae). /Бел. из Уикипедия/ За целия материал, линкът по-долу https://bg.wikipedia.org/wiki/Широконоси_маймуни

18. Тази десоциализация води след себе си различни форми на ментални и психически отклонения, които са в резултат на липсата на общуване. В края на ХХ век проблемите свързани с общуването са в пъти по-големи отколкото в края на XIX, а към днешна дата са в пъти повече отколкото в началото на този век.

19. Като десния либерализъм, който отрича социалната същност на човека и проповядва, че отрицателната свобода е единствената правилна и личното благополучие трябва да се постига на всяка цена, даже и това да доведе го страданието и гибелта на обществото.

20. Като представителите на крайно левите движения, които проповядват, че положителната свобода е единствено правилна и личното благополучие на индивидите не означава нищо. Важно е само общественото благополучие.

21. В идеалното общество има абсолютна хармония между положителна и отрицателна свобода. В реалността, такива общества няма. Или има доминираща отрицателна свобода или доминираща положителна свобода. В общетвата, в които те са в крайни стойности, резултатите често са катастрофални.

22. “Прекрасният нов свят”, Олдъс Хъксли /Aldous Huxley, “Brave New World”, 1932/, на бългаски в Библиотека “Галактика”, кн. 104

23. Поредицата за Държавата включва: “Дар от Земята” /A Gift from Earth, 1968/, “Свят извън времето” / “A World Out of Time”, 1976/, “Вихрен свят” /”The Integral Trees”, 1984/

24. Цикълът РАМО включва: “Смърт в екстаз” /”Death by Ecstasy”, 1969 /, “Беззащитните мъртъвци” /”The Defenceless Dead”, 1973/ и “РАМО” /”ARM”, 1975/

25. Става дума за сборника “Допълнителна примамка”, Робърт Йънг, Библиотека Галактика, кн. 11

Включва в себе си следните произведения: Момичето-глухарче / The Dandelion Girl, 1961 Емили и великите поети / Emily and the Bards Sublime, 1956 Момичето, което спря времето / The Girl Who Made Time Stop, 1961 Допълнителна примамка / Added Inducement, 1957 Гранитната богиня / Goddess in Granite, 1957 Любовна история в един оказионен магазин през XXI век / Romance in a Twenty-First Century Used-Car Lot, 1960 Една любов имам аз / One Love Have I, 1955 Звездите зоват, мистър Кийтс! / The Stars Are Calling, Mr. Keats, 1959

26. Orson Scott Card “Shadow of the Hegemon”, 2001

27 На български са излезли: “Войнико, не питай!” /Soldier, Ask Not, 1967/ “Генетичният генерал” /The Genetic General, 1960/, “Тактика на грешките” /The Tactics of Mistake, 1971 /, Войн / Warrior /, “Последната енциклопедия” /The Final Encyclopedia, 1984/, “Разрушителят на светове” /Young Bleys, 1991/

Цъкълът съдържа в себе си следните произведения:

Necromancer (Некромант) The Tactics of Mistake (Тактика на грешките) The Genetic General/Dorsai (Генетичният генерал/Дорсай) Soldier, Ask Not (Войнико, не питай!) The Final Encyclopedia (Последната енциклопедия) The Chantry Guild (Гилдията на пазителите) Young Bleys (Разрушителят на светове) Other (Другите) Lost Dorsai (Изгубеният Дорсай) The Spirit of Dorsai (Духът на Дорсай) Warrior (Воин)

28. Или още Отцепни култури: Дружественици /вярващи/, Екзотици, Технократи и Дорсаи /войни/, също така Другите и Земляни

#people #ОБЩЕСТВО #society #КОМЕНТАРИ #човекиобщество #хора #примати #алтруизъм #коментар #хоминини #размисли #МикаСийминеен #еволюция #ПОЗИЦИЯ #човечество #мнение #бонобо #хоминиди #егоизъм #шимпанзета