93 ГОДИНИ ОТ ДЕВЕТОЮНСКИЯ ПРЕВРАТ

ПОДГОТОВКАТА

В края на 1922 година Военният съюз на конгреса си взима решение за отстраняване с преврат на правителството на Стамболийски. През януари 1923 година се появяват първите слухове за това, които достигат до правителството. През април БЗНС получава 52% от гласовете и 212 от 245 места в парламента и печели предсрочните парламентарни избори. Междувременно партията е изпаднала в тежка политическа изолация , конфронтирайки се с традиционните партии от Конституционния блок, много от водачите на които са в затвора, с БКП, която смята правителството за свой главен враг и го определя като „фашистко“, с Военния съюз, който официално е забранен, но обединява много действащи и запасни офицери, и с Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), която то се ангажира да унищожи с Нишкото споразумение. След съставянето на новия парламент през май Военният съюз започва подготовката за военен преврат, активизирайки своите организации и провеждайки събрания на офицерите в различни гарнизони на страната. Сведения за готвения преврат изтичат в печата. В същото време Военният съюз установява контакти с цар Борис III , който дава подкрепата си за преврата, както и с ВМРО. На 25 май е определена датата на преврат, изготвени са подробни планове на операцията с разпределение на целите и задачите на отделните подразделения.

ИЗПЪЛНЕНИЕТО

Превратът е проведен съгласно предварителните планове – действията в София започват в 3 часа сутринта на 9 юни, а половин час по-късно, след телеграфно потвърждение, започват да действат организациите в гарнизоните в провинцията. За действията в София отговарят Велизар Лазаров и Дамян Велчев – те, както и много други запасни офицери, връщат униформите си и поемат командването на военни части. Лазаров е обявен за началник на Софийския гарнизон и ръководи обезоръжаването на полицията и Оранжевата гвардия в столицата.

В резултат на преврата е свалено правителството на Александър Стамболийски и е образувано ново – начело с Александър Цанков и включващо представители на всички опозиционни партии, с изключение на комунистите. Министрите се събират в 10 часа предишната вечер в дома на Иван Русев. Тук в четири и половина през нощта Лазаров и Велчев им докладват за успеха на преврата. Цар Борис III, след като изчаква потвърждение от гарнизоните в страната и реакцията на чуждите посолства, утвърждава с указ новото правителство по обяд на 9 юни.

В преврата активно участват и автономистите от ВМРО. Дейци на ВМРО убиват и Райко Даскалов и други земеделски водачи и сътрудничи на Цанков срещу левицата.

ПОСЛЕДИЦИТЕ

Преврата поражда мигновена съпротива и избухва Юнското въстание, което има за цел да попречи на превратаджийте да се окопаят във властта. В Кратка българска енциклопедия, издадена през 1968 г., въстанието е наречено антифашистко, което донякъде противоречи с твърдението, че такова е Септемврийското.

Към въстанието се присъединяват земеделски активисти и отделни групи доброволно присъединили се към тях комунисти, анархо-комунисти и анархо-земеделци.

Дейността на въстаниците е най-мащабна в Плевенско и Шуменско. Почти цял Плевен е завзет. Въстанието обаче няма организиран характер, единно ръководство и повсеместен обхват, което спомага за смазването му от правителствените гарнизони.

В Славовица, където се намира и Стамболийски, се събират към 3 хиляди зле въоръжени селяни от околните села и под негово ръководство на 10 юни се разполагат в околностите на Пазарджик, където са разпръснати от армията. Александър Стамболийски е заловен на 14 юни в село Голак, предаден е на коменданта на Пазарджик Славейко Василев и е отведен в града. По нареждане от новото правителство, той е убит от група на ВМРО, водена от Величко Велянов.

Преврата и съпротивата срещу него развързват ръцете на превратаджиите да започнат поголовно изтребление на всички, които са несъгласни с новото управление на страната. Юнските събития, които след потушаването на въстанието прерастват в чиста проба кланета провокират избухването на Септемврийското въстание, което е резултат именно на това, че нетърпимостта, пораждана от монархо-фашистките терористи, оглавявани не от кой да е, а лично от Негово нищожество самозванеца, наричащ се цар Борис III, сина на содомита Фердинанд, дето заграби де що можа из страната, а иначе бе гол като пушка прошляк изнамерен нейде из долнопробните шантани на Виена, канещ се да се самоубие като скотстващ в безизходно положение дегенерат.

Това, че Септемврийското въстание е вдигнато от комунистите само по себе си е невярно твърдение, което се дължи на това, че след 09.IX.1944г.  Реалността е, че ръководството на БКП отказва да се намеси в защита на сваленото земеделско правителство, заемайки „позиция на неутралитет“. Ръководството ѝ оказва активен натиск върху местни структури да не подкрепят съпротивата на земеделците. В последствие БКП си приписва цялото съпротивително движение срещу фашисткия режим оглавяван от содомитския син, самоназоваващ се цар.

Истината е, че Септемврийското въстание е резултат от обединената съпротива на комунисти, анархисти, земеделци и безпартийни и аполитични хора срещу това, което им се налага отгоре, а именно робията за къшея хляб, несигурността за бъдещето, страха от физическо унищожение, грабежите на самоовластилите се и т.н.

Всички участници във Септемврийското въстание си имат своите си мотиви да се надигнат срещу властта, но основния и най-важния мотив е натрапения им режим, който буквално погазва всички права и свободи, които толкова трудно са били извоювани от работниците и селяните. Практически новата власт легализира грабежите, убийствата, робството…

#история #ОБЩЕСТВО #историянаБългария #ВМРО #свобода #БЪЛГАРИЯ #Деветоюнскипреврат #АлександърЦанков #АлександърСтамболийски #Юнсковъстание