91 ГОДИНИ ОТ ДЕВЕТОЮНСКИЯ ПРЕВРАТ

Източник на цитираните текстове и снимките: “Анархопортал”

„Пътнико, плюй, върху този труп и отмини. Отиди в близкото село и кажи, че тук е паднал убит от революционери най-големият злодей и садист на страната ни – Кърджи Осман. Това адско изчадие, обитател на преизподнята и син на Луцифера обагри земята с кръвта си заради тежки престъпления. Пукота на карабините го деградираха и смъкнаха завинаги от жизненото поприще. И нека ехото на карабината и воя на дивите зверове в унисон с зимните бури се носи по пусти дъбрави и пее тъжен реквием за упокоение над самотните гробове на скъпи другари паднали за великия идеал на роба. Другари, спете вечен покой. Ний отмъстихме за вас. Тинко Симов” Писмо-епитафия написано от анархистът Тинко Симов и оставено върху трупа на плевенския околийски началник Никола Тифчев. На 23 ноември 1925 година, четата на Тинко Симов и Васил Попов ( Героя ) организира засада при която е убит Тифчев. „Кърджи Осман” е прозвището с което е известен плевенския полицейски началник.

„На 9 юни 1923 година, кръвожадните банкери и спекуланти по разбойнически начин заграбиха властта в страната, отнеха политическите свободи на трудещия се народ, създадоха скъп и непоносим живот, избиха и прогониха много честни и доблестни народни синове – създадоха положение стократно по-тежко от турското… Нека трудещият се народ знае, че ние, прогонените негови честни и верни синове – нелегалните анархисти, ще бъдем верни последователи на народните борци Хаджи Димитър, Караджата, Ботев, Левски и ще се борим тъй както те са се борили…” Позив на четата „Народен юмрук” след наказателна акция в село Драганово (Сливенско).

“Ние учениците на Христо Ботев, ще се борим докрай против днешното кърваво чорбаджийско правителство за освобождение на българските селяни и работници и в борбата ще бъдем винаги справедливи! Всеки един, който се опита да ни преследва с оръжие и всеки един такъв, когото хванем, ще бъде наказан със смърт! Към такива правителствени агенти ще постъпваме най жестоко. 23.ІХ. 1929 г. Балкана “Група революционери” Заплашително писмо от четата на Дочо Узунов

„“Отмъщение” Идете на съд убийци при достойно падналите в неравната борба наши учители борци за освобождението на своя поробен народ. Петър Янев, Коста Анчев, Благой Петров, Слави Василев, Иванка Сл. Василева, Никола Василев, Кирчо Латев, Христо Попов, Асен Гайдаров, Добри Нитов, Асен Шишманов, Димитър Захариев, Атанас Т. Дъвката, Радо Делев, Мито Ганев, Гено Гадев, Ангел Георгиев и др. Мир на праха им. От техен ученик и другар Балкана“ 23 ІХ 1929 г.

Тинко Симов

Казаното в писмото-епитафия написано от анархистът Тинко Симов и оставено върху трупа на плевенския околийски началник Никола Тифчев и позива на четата е напълно вярно. Деветоюнският преврат от 1923г. е финансиран именно от изедниците, които виждат в правителството на Стамболийски заплаха за своето съществуване. Страха, че реформите на Стамболийски могат да обхванат и тях е толкова голям, че единствения изход, който намират е преврата. Този преврат не е случаен, неговата цел е да се ограничат и малкото права и свободи, които имат поданиците на Царство България и да се наложи диктатура, която да е устойчива, да не може да се премахне, да се сломи всякаква съпротива срещу властта на тогавашната олигархия. Преврата поражда мигновенна съпротива и избухва Юнското въстание, което има за цел да попречи на превратаджийте да се окопаят във властта. В Кратка българска енциклопедия, издадена през 1968 г., въстанието е нареченоантифашистко, което донякъде противоречи с твърдението, че такова е Септемврийското. Преврата и съпротивата срещу него развръзват ръцете на превратаджиите да започнат поголовно изстребление на всички, които са несъгласни с новото управление на страната. Юнските събития, които след потушаването на възстанието прерастват в чиста проба кланета провокират избухването на Септемврийското възстание, което е резултат именно на това, че нетърпимостта, пораждана от монархо-фашистките терористи, оглавявани не от кой да е, а лично от Негово нищожество самозванеца, наричащ се цар Борис III, сина на содомита Фердинанд, дето заграби де що можа из страната, а иначе бе гол като пушка прошляк изнамерен нейде из долнопробните шантани на Виена, канещ се да се самоубие като скотстващ в безизходно положение дегенерат. Това, че Септемврийското възстание е вдигнато от комунистите само по себе си е невярно твърдение, което се дължи на това, че след 09.IX.1944г. Те си приписват цялото съпротивително движение срещу фашисткия режим оглавяван от содомитския син, самоназоваващ се цар. Истината е, че Септемврийското възстание е резултат от обединената съпротива на комунисти, анархисти, земеделци и безпартийни и аполитични хора срещу това, което им се налага отгоре, а именно робията за къшея хлб, несигурността за бъдещето, страха от физическо унищожение, грабежите на самоовластилите се и т.н. Всички участници във Септемврийското възстание си имат своите си мотиви да се надигнат срещу властта, но основния и най-важния мотив е натрапения им ражим, който буквално погазва всички права и свободи, които толкова трудно са били извоювани от работниците и селяните. Практически новата власт легализира грабежите, убийствата, робството…

Е МАМКА МУ! КАК ДА ТЪРПИШ ТАКИВА ИЗЕДНИЦИ НАД ГЛАВАТА СИ? ПОКЛОН ПРЕД ЖЕРВТИТЕ НА ЦАРСКИТЕ ПАЛАЧИ И АНАТЕМА ЗА ОРГАНИЗАТОРИТЕ И ПОДКРЕПИТЕЛИТЕ НА ПРЕВРАТА!!!

Хасковската чета „Христо Ботев“

#история #ОБЩЕСТВО #ПОЛИТИКА #ГЛЕДНАТОЧКА #клане #съпротива #дневник #БорисIII #народ #свобода #БЪЛГАРИЯ #преврат #фашисткипреврат #Деветоюнскипреврат #юнскисъбития #родина #анархия #анархисти #дневници