73 ГОДИНИ ОТ НАЙ-ТЕЖКАТА БОМБАРДИРОВКА НАД СОФИЯ
- Мика Сийминеен
- 10.01.2017 г.
- време за четене: 7 мин.

На 1 август 1943 излита с Авия В-534 срещу отиващите към Плоещ Либърейтъри.Като командир на 652 ято на 2/6 орляк учасвоа във всички въздушни битки срещу USAAF.Първата си въздушна победа регистрира на 30 вмарт 1944,когото сваля В-17.Истинската слава обаче идва на 17 април 1944-черният ден за българската авиация.На този ден поручик Неделчо Бончев е един от 32 български летеца,излители за да дадат отпор на 450-те вражески самолета,дошли за поредната бомбардировка.За нещастие този път американските бомбардировачи не са ескортирани от двумоторните Р-38,а от едномоторните изтребители Р-51 „Мустанг”Българските пилоти смятат Мустангите за Месершмити и ги допускат прекалено близко до себе си.Когато осъзнават грешката си вече е късно-свалени са 9 български машини,а още 3 са извадени от строя.Загиват шестима български летци.Въпреки това обаче,нашите изтребители успяват да свалят 3 вражески бомбардировача и за повредят в различна степен още 8. Една от свалените „Летящи крепости” (доколкото имам инфо въпросният самолет е В-24,но българските пилоти са наричали с наименованието “летящи крепости” всички 4-моторни бомбардировачи) е жертва именно на поручик Неделчо Бончев.В стремежа си да унищожи противника,на 7000 метра той извършва таран на В-24 над село Крапец. И сякаш се случва чудо….Забивайки се в опашкатата на „крепостта” взривната вълна го изхвърля от изтребителя му Ме 109G-6 и полита надолу прикован към седелката си.Едва в последния момент с огромни усилия успява да се освободи от нея и да разтвори парашута си.При тази „борба” пилотът загубва ботушите с и нагазва бос в преспите сняг.Няколко дена по-късно пред вестник „Утро” Бончев скромно ще каже за този случай: „Увлякох се в противника и трябваше да го сваля.Това е всичко”
Из форум “Бойна слава”
На 10 януари 1944 г. ВВС на Великобритания и САЩ извършват най-масираната бомбардировка над София. Градът е покрит с бомбен килим, който нанася следните поражения:
Ударени са граждански обекти, като: Александровска болница (напълно са разрушени южните болнични крила заедно с лекарите в тях), Сиропиталището Цар Борис I (напълно разрушено в 1944 г.), Народния театър (тежко засегнат), Голямата Софийска синагога (тежко засегната, изгаря и уникалната и широко известна юдейска библиотека на общността, съхранявала безценната колекция от средновековни равинистични трудове), Първа евангелска църква на ул. „Солунска“ (напълно унищожена на 10 януари 1944 г.), Католическата Катедрала Свети Йосиф (напълно унищожена на 30.03.1944 г.), Руската църква Свети Николай (пряко бомбено попадение), Църквата от ХІ век Свети Спас (напълно унищожена в 1944 г.), Средновековния храм Свети Николай построен от Севастократор Калоян в 1260 г. оцелял по време на османската власт (почти напълно разрушен на 30 март 1944 г.), Църквата Свето Преображение Господне (напълно унищожена на 10.01.1944 г.), Градската библиотека (напълно унищожена на 30.03.1944 г. изгарят 40 000 тома книги), Народната библиотека и Архивът на Българското Възраждане (напълно унищожени в март 1944 г.), Библиотека на Столичната Митрополия, новопостроена унищожена заедно с всички книги и стари документи в нея (на 10.01.1944 г.) Синодалната палата – по време на тази бомбардировка в сейфа ѝ изгаря и оригинала на фермана за създаването на Българската екзархия (1944 г.). Духовната академия (тежко засегната, разрушена е централната част на юг, изгорен е купола на храма вграден в нея), Софийският университет „Свети Климент Охридски“, Художествена академия, Руският лицей, Френското католическото училище, Католическо училище „Санта Мария“ на францисканците, Софийско епархийско свещеническо братство, Немското училище за деца до Немската евангелска църква и самата тази църква, Италианската кралска гимназия, Софийската духовна семинария в кв. Лозенец, Министерството на Народната просвета просвета (напълно разрушено на 10.01.1944 г.). Държавното Механо-електротехническо училище, Фелдшерското училище, III Девическа педагогическа гимназия, III Мъжка гимназия, V Софийска прогимназия, VII Мъжка Прогимназия, Основно училище „Св.Св. Кирил и Методий“ (сринато до основи в 1944 г.), Народният Археологически музей, Националният етнографски музей, Националният Природо-научен музей, Общинският музей, Домът на изкуството и печата, Художествената палата – фактически националната художествена галерия тогава, Софийската филхармония – Зала България, Паметника на Незнайния войн, (тежко увреден в 1944 г., днешния е построен на празното място в 1981 г.), Руски паметник е бомбардиран и повреден
Дори Бирената фабрика на братя Прошек е бомбардирана и тежко разрушена. Зоологическата градина пострадва много, животните умират или са ранени в клетките им, а немалко от останалите разбягали се обезумели трябва да бъдат застреляни. Взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център на София, Скопие, Враца, Дупница.
БОМБИТЕ ИГРАЧКИ
В тези бомбардировки над жилищни сгради, освен конвенционални бомби са хвърляни и писалки-бомби и играчки-бомби с цел.убийство и осакатяване на българските деца.
Англоамериканските терористи тогава, освен стандартни бомби са хвърляли и детски играчки-бомби и писалки-бомби (на снимката американска писалка-бомба, експонат на музей на ВСВ в Италия), които при игра с тях (играчките) или при отварянето на капачката (писалката) са се взривявали в ръцете на мирното население (основно в ръцете на децата), причинявайки повече осакатяване, отколкото убийство.
Та, представен пред тези зловещи адски машини, българският народ е измислил фразата “ИГРАЧКА-ПЛАЧКА”. Така народът ни е описал с две думи ТЕРОРИСТИЧНАТА заплаха и по-лесно я е обяснявал на децата си, опитвайки се по този начин да ги предпази от тези човекоомразни бомби, изобретени от болни мозъци и хвърляни от бездушни изроди.
“Колко жертви даде София при тези бомбардировки, колко останаха без покрив, колко останаха под руините на сградите. Американската авиация хвърляше малки бомби под формата на детски играчки, които избухваха при взимане в ръка. Кой ставаше жертва на тези «играчки»-мини? Естествено децата. Каква нечовечност, какъв цинизъм, да използваш естественото влечение на невинното дете към играчките, за да убиваш. Да убиваш деца вместо войници, да се гавриш с бъдещето на човечеството и днес да се биеш в гърдите като спасител, като миротворец.” Крикор Асланян
Ако питате нашенските американопоклонници, такова нещо не било имало. Играчки и други предмети бомби са пускани над България чак до 1956 година.
Също така и по-късно е имало инцидентни пускания на предмети-бомби. През 60-те, 70-те и 80-те години. В центъра /на ул. “Раслатица и “Тунджа” имах един комшия, който пострада от подобен предмет. В случая беше фотоапарат тип “Скина”. Родителите ми направо бяха забранили на мен и брат ми да пипаме каквито и да е предмети, намерени на улицата. /бел. ред./ #gallery-1863-2 { margin: auto; } #gallery-1863-2 .gallery-item { float: left; margin-top: 10px; text-align: center; width: 25%; } #gallery-1863-2 img { border: 2px solid #cfcfcf; } #gallery-1863-2 .gallery-caption { margin-left: 0; } /* see gallery_shortcode() in wp-includes/media.php */
РАВНОСМЕТКАТА
На цялата българска територия убити, безследно изчезнали и починали следствие бомбардировките са 4 208 души, тежко са ранени 4 744, или при съвсем непълна отчетност общо жертвите убити и ранени са не по-малко от 8952 българи , към половината от тях – в София където, в най-лютия студ, от нападателите са разрушени 12 657 предимно жилищни сгради.
В периода 6 април 1941 година – 1 септември 1944 година Общият брой вражески полети, осъществени над наша територия през годините 1943 – 1944, е над 23 000. На територията на тогавашна България са бомбардирани 168 населени места с над 45 268 бомби. Само в София са разрушени 12 657 сгради и са увредени огромен брой други. Загиналите от въздушните нападения – убити на място, безследно изчезнали и починали следствие бомбардировките са 4 208 души и са тежко ранени 4 744, от намерените непълни документи са известни имената на 1 828 убити и 2 372 ранени граждани и на загинали 22 български летци
В резултат на действията на малочислената, но изключително храбра българска изтребителна авиация, наземна ПВО в периода август 1943 – август 1944 г. на противника в битките над България в тогавашните ѝ граници са нанесени тежки загуби – свалени са 185 противникови самолета (по данни на противника само над тогавашната територия на България са свалени 117 военни самолета, а голям брой са тежко повредени. На англо-американците са нанесени и сериозни загуби в жива сила – 689 души убити и пленени, плюс значителен брой ранени и извадени от строя чинове. На българска територия при нападенията оставят костите си 256 противникови летци, (по данни на противника той търпи 159 убити над територията на страната от които – 120 от ВВС на САЩ и останалите 39 – британски имперски летци, сред тях са 7 английски и южноафрикански пилоти свалени на 29 юни 1944 г. до Русе, 28 безследно изчезнали и умрели в свои армейски лазарети и при нелегалните, 69 умират пленени от получените в боевете смъртоносни рани. В български плен попадат над 333 чинове от англо-американските въздушни сили, които са затворени предимно във военнопленическия лагер в Шумен, на 8 септември 1944 г. там са намерени 327 задържани военнопрестъпници, представители на 9 държави, повечето американци.
Въпреки безпрецедентно жестокия си характер бомбардировките над български селища не постигат планирания ефект. Благодарение на твърдата отбрана българските градове и села оцеляват, армията не е оттеглена от възвърнатите територии, а своевременната евакуация спасява населението на София и обезсмисля заплахите отправени към България от Великобритания и САЩ.
ПАМЕТ
По инициатива на сдружението „Мати Болгария“ на 852 от загиналите 4 208 души е сложен много скромен мемориален знак до парламента, имена не са упоменати. Загиналите български летци-изтребители са почетени с общ обелиск недалеч от южния парк и такъв пред алеята на летците в централните софийски гробища, отделно паметници и паметни плочи подробно описани на страниците им имат: Димитър Списаревски, Рихард Венгел и Симеон Михайлов. В Казанлък на паметника на летците е поставена паметна плоча на командира на 6 изтребителен полк от Въздушните на Негово Величество Войски полк. Васил Вълков, и други заслужили военни и летци., в Сливен – плочи на кап. Любен Захариев Кондаков и Тома Боев, в Шипково на Веселин Терзиев, в Пловдив на родения в Гюмюрджина поручик Евгений Тончев. На героите са наречени улици и площади, за тях и тази битка на българите има книги, филми, а за Списаревски и песен.
На 1 юни 2014 г. във Враца е открит паметник в памет на жертвите на бомбардировките на града по време на Втората световна война.
На него е изписано: “На геройски загиналите врачани във Втората световна война и жертвите от бомбардировката на Враца – 24.01.1944 г.”
ПАМЕТНИКЪТ НА ВОЕНОПРЕСТЪПНИЦИТЕ
През 2010 година пред посолството на САЩ в София е издигнат и паметник на американските пилоти – ВОЕНОПРЕСТЪПНИЦИ, загинали по време на бомбардировките.
На откриването присъстват родоотстъпниците Меглена Кунева, Сергей Игнатов, Минчо Герджиков и други подобни елементи, величаещи се “елит”.
Преди седем години американският посланик построи до тяхното посолство, намиращо се в софийския кв. Лозенец, един паметник на загиналите американски летци, бомбардирали София. Този акт според мен бе възмутителен, защото те бомбардират жилищни квартали, където убиват жени, деца и старци.
Естествено американците никога няма да го признаят, но е факт, че са извършени военни престъпления от страна на САЩ и Великобритания, за които трябва да бъдат осъдени в Хага като военопрестъпници, а тогавашните режими да бъдат обявени за престъпни.
Но това няма да се случи, защото имаме слаби политици, които даже имаха наглостта да не се противопоставят на такава низост, да се построи паметник на военопрестъпниците от Втората световна война.
Пресметливо паметникът е поставен в близост до сградата на посолството където попада под охраната му, както и тази на жандармерията. Така будните граждани са безсилни да се разправят с несправедливостта и срама подкрепен и от родните управляващи.
Текстът е по материали от “Уикипедия, публикации на Александър Ресиловски и спомените на Крикор Асланян за бомбардировките над София.
Comments