71 ГОДИНИ ОТ КРАЯ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА В ЕВРОПА
- Мика Сийминеен
- 9.05.2016 г.
- време за четене: 8 мин.
Преди 71 години В Берлин е подписана отделна капитулация на Германия пред СССР от фелдмаршал Вилхелм Кайтел, генерал-полковник Ханс-Юрген Щумпф и адмирал Ханс-Георг фон Фридебург. Съветският маршал Георгий Жуков подписва от името на Сталин, британският маршал Тедър от името на Дуайт Айзенхауер. Този акт слага край на Втората световна война в Европа.
Подписване на Акта за безусловна капитулация на фашистка Германия. Представителят на Съветското Върховно главно командване маршалът на Съветския Съюз Георги Константинович Жуков (крайният в ляво на снимката). Отдясно – Акта подписва от Върховното командваме на фашистка Германия генерал-фелдмарашал Вилхелм Кайтел Карлсхорст, 8 май 1945 година
На 9 май 1945 г. завършва войната в Европа, но в Азия тя приключва на 2 септември. Капитулацията на нацистка Германия става на 8 май, а 9 май е първият ден на мира и затова се нарича и Ден на победата.
Кайтел, подписващ ратифицираните условия по капитулацията на немските въоръжени сили – Берлин, 9 май 1945 г. „Ние долуподписаните, действайки от името на Германското върховно командване, се съгласяваме за безусловната капитулация на всички наши въоръжени сили на суша, на море и във въздуха, а също всички сили, намиращи се в настоящия момент под немско командване, предаваме на подчинение на Върховното главно командване на Червената армия и Върховното командване на Съюзническите експедиционни сили“.
Без Деня на победата, който празнуваме на 9 май, щеше да има една друга Европа, една обединена Европа на изпълнена с концлагери. Точно поради тази причина днес не трабва да се разделя Денят на победата от Деня на Европа. Общо жертвите от Втората световна война са над 60 000 000 и приблизително половината са граждани на СССР. В заключителната фаза на Втората световна война в Европа 35 000 българи дават живота си, допринасяйки за освобождението на Сърбия, Унгария и Австрия.
Успешното участие на Българската армия във войната за завършване разгрома на хитлеристката коалиция дава възможност на държавното ръководство на страната да защити териториалната цялост на България като същевременно нашата Родина се превръща в един от основните строители на модерна и свободна Европа.

Подписване на примирието със СССР, САЩ и Великобритания, Москва, 28 октомври 1944 г.
Днес се намират политици и историци-подмазвачи, които да отрекат не само това, че СССР понася най-големи загуби във ВСВ, но и че за възпирането на Третия райх оснвни заслуги има именно въпросната вече несъществуваща държава, чиято армия води повече военни действия, отколкото останалите си съюзници взети заедно.
Западните лидери се опитват да отрекат приноса на СССР за края на ВСВ, с други думи речено, това е пренаписване на историята с цел да се угоди на някогашните съюзници на СССР, които практически по време на ВСВ през повечето време не само, че търпят провали, но и до последно отказват да открият Западен фронт с надеждата, че Германия може да постигне обрат във войната и толкова омразният им СССР да бъде ликвидиран.
Неискренността на Запада е и в това, че днес те не само, че пренаписват историята, но и целят да изкарат участието на СССР във ВСВ като нещо маловажно, едва ли не неслучило се. Целта е да се покажат САЩ, Великобритания и Франция като Големите победители, а Германия като невинна жертва на Сталин. Но каква е истината? Нека да си спомним някои интересни подробности от онова време:
През цялата ВСВ фирми от САЩ продават петрол на Германия, снабдяват ги изчислителни машини, автомобили, камиони, резервни части за самолети, специални сплави за оръжейната промишленост, компоненти за химическо оръжие, също така и прословутите газови камери, добили толкова печална слава по онова време, и т.н. Също така, някои от големите американски фирми по време на ВСВ са използвали робския труд на хората, интернирани в нацистките концетрационни лагери. Точно поради тази причина редица американски компании отказват да се разсекретят досиетата на въпросните лагери, за да избегнат плащането на компенсации за робската експлоатация.
Западните лидери днес се оправдават с това, че видите ли конфликта в Украйна им бил пречка за участие в честването на 70-годишнината през 2015. Да… Довода е сериозен, но неоснователен… И въпреки всички пънения, представители на ЕС имаше на Червения площад… Само Германия нямаше представител. Но така или иначе на Парада водене на пленници не бе предвидено и никому не направи впечатление…
И есе пак не е ли интересно, че от 1945г. до 2014г. е можело да има представители на всички страни-участнички във ВСВ, а след това изведнъж се оказа, че не можело? Единственият, който има оправдание за неприсъствие лично или чрез представител, това е мадам Меркел, федералния канцлер на Германия, чиято страна е капитулирала пред 71 години, но и тук има едно въпросче: “Защо беше на предходната юбилейна годишнина?” Нима днес тази бивша членка на FDJ, която е съветска възптаничка по време на ГДР и успешен политически нагаждач след падането на Берлинската стена е забравила, че след капитулацията именно толкова омразнният ѝ СССР възстановява страната ѝ от това, което са ѝ причинили собствените ѝ управници, а и западните съюзници. Но както споменах: Показ на пленници за Парада не бе предвиден… Липсата на FDJ-отката не се забеляза…
“Получих покана. Няма да отида. Да присъствам на военен парад с действащи агресори, които ползват оръжие срещу цивилни в Източна Украйна? За мен това, би било, меко казано, двусмислено”, това бе миналогодишното опрадвание на председателят на Европейския съвет Доналд Туск, чийто дядо Йозеф Туск е един от многото военнорестъпници в Полша, доброволно предали родината си, служейки в SD. И как г-н Туск няма да се направи на ударен, когато за него е нелицеприятно да си каже, че неговоя дядо е от онези предатели спомогнали за ликвидацията на всеки пети жител на Полша…

Зад волана е дядото на сегашния президент на Европейския съвет Доналд Туск, Йозеф Туск на “лов за евреи” 1944 г. Източник на снимката Bundesarchiv Bild 10I 380 0069-37,Polen, Verhaftung von Juden, SD-Männer
Украйна също не изпрати свои представители в Москва, защото видиш ли, за г-дата Порошенко и Яценюк е без значение, че Германия, която днес имат за най-големият си съюзник през ВСВ е избила близо 60% от населението на тогавашната УССР с помощта на такива като техния кумир Бандера. Естествено, че поляка Яценюк ще играе по свирката на другия поляк Туск и ще се прави на храст, когато става дума за това да се признае, че СССР не е бил само Русия, а всичките 15 републики, които по онова време са били едно цяло, когато започва войната.

Противно на твърдението, че Степан Бандера е затворник в германския концлагер Заксенхаузен до декември 1944 г., ако погледнем в Bundesarchiv, Bild 1832737-0001 (пише си ги в дясно на снимката) ще видим, че той и други висши членове на ОУН, на които е предложено да присъединят към немските сили ОУН-Б и Украинска въстаническа армия като съюзници на Германия не са отхвърлили предложението.
В Прибалтика също се правят на ударени, но нека да си припомним как през 1940 година организират митинги пред посолствата и консулствата на СССР с искане да бъдат приети в него, защото от една страна умират от глад, а от друга се страхуват, че Германия може всеки момент да нахлуе на тяхна територия, както прави това в съседната им Полша през предходната година.
Така, че оправданието им за “съветска окупация” е най-малкото несъстоятелно. Естествено, че днешните прибалтийски лидери днес са забравили германската окупация, която е довела до драстично намляване на коренното население на Литва, Латвия и Естония, където 1 на всеки 3 души е минал от живо в неживо състояние или е отведен в робство. Видно е, че дешните политици в Прибалтика с умиление си спомнят за това как техния сегашен съюзник Германия е поробвал и избивал техните сънародници и с нетърпение чакат да се повтори същото. Всъщност, въпросните политически мекерета умело не забелязват как 35% от младите хора в техните страни напуснаха родните си страни след приемането на Литва, Латвия и Естония в ЕС, за да ходят да заработват като проститутки, миячи на кенефи и улични метачи в благодатната им Западна Европа.
Великобритания видиш ли нямало да изпраща и тя свои представители в Москва. Ами голяма работа! Боли ги в Москва дали ще дойде Камерън или не… Притребал им е! Миналата също каза, че нямало, но накрая клекна и изпрати… Въпроса обаче е следния: Защо Великобритания за втори път заявява, че няма да изпрати представител в Москва? Вероятно е, защото същата тази Великобритания е сред страните, които подпалиха войната в Украйна. Нека не забравяме, че първите военни доставки за Киевската хунта бяха именно от там под формата на бронетранспортьори, а това, че бяха “клас 4” и “клас 5” само по себе си не е от кой знае какво значение.
САЩ нямало да изпратят представители, щото “графика на Обама и тази година бил зает”. Да… Зает е човека, защото не може да преглътне, че в Източна Украйна миналата година заловиха десетки американски военнослужещи, подвизаващи се като “инструктори” и ликвидиращи цивилни граждани. А също така, проблема на Обама е, че две години е неизвестно какво стана с неговите хора в Дебальцово, които вероятно ще бъдат изправени пред Международния съд за военни престъпления в Сингапур, който не е като този в Хага и за разлика от него издава присъди срещу амеркански граждани за престъпления срещу човечеството.
Германия е ясно защо няма да изпрати свой представител. Все пак тя е хем победена страна, хем е сред онези държави, подкрепящи Киевската хунта, която провежда геноцид срещу гражданите на собствената си страна.
Българския президент също не отиде в Москва. Нямало и представител да изпрати… И да не мислите, че това е заради личните му убеждения? Ами не! Това е, защото иска да се покаже по-католик от папата и по-евроатлантик от Туск! Президентът Плевнелиев няма да отиде в Москва, за да чества победата над фашизма поради същите съображения, според които нашето представителство в ООН гласува с “въздържал се” при приемане на декларация, осъждаща фашизма. Президента не само, че не осъжда, а дори тайничко потрива ръце и участва в международни съглашателства за реабилитирането и разпростирането на фашистките практики на геноцид над старците, децата и майките на България.
В крайна сметка, отсъствието на Плевнелиев на Червения площад никой не го забеляза… Даже и той самия… За сметка на това, голямата излагация от Денят на храбростта и празник на Българската армия само преди три дни се видя от всички…
И още по-лошото е, че нашите управници не си дават сметката, че армията не е само паради, хамъри, военни полицаи и курсанти, но и добра логистика, тилова служба и най-вече личен състав… Шепа хора не могат да изпълнят конституционните задължения на Българската армия. Всъщност, в противопречие с Конституцията БА кой знае що не охранява Държавнатата граница, а се мотляви някъде да обслужва фирмените интереси на големите петролни концерни в Ирак.
За наш срам, докато Плевнелиев се излага като кифладжия с мухлясама стока, водейки се от евроаталнитеският си кретенизъм Милош Земан отиде в Москва на Парада на победата и неговите аргументи бяха изразени ясно „Отивам там в знак на благодарност за това, че в тази страна не сме длъжни да говорим немски, не сме длъжни да казваме „Хайл Хитлер“. Без Съветския съюз победата над Хитлер би била невъзможна. Цената за това – 20 млн загинали съветски граждани“.
Е? Щом това го казва един отявлен русофоб, то какво да кажем за наш Плевньо, който до 1989-та беше партийно секретарче, което доноснечеше за инакомислие и недолюбване на СССР-то?
Не само Земан трябва да е в Москва, а и всички неслабоумни европейски политици, защото само късопаметните не знаят, че сега Европейския съюз е възможен заради животите на 20-те милиона съветски граждани в най-кръвопролитната война за цялата писана история на човечеството! Ако не бяха загиналите милиони съветски войници – мир на душите им, много от днешните западноевропейски политици нямаше да ги има, защото Германия щеше да е сварила дедите им на сапун. Нека не забравяме: Арбайтсдорф (Германия), Аушвиц/Освенцим/Биркенау/Блехамер (Освенцим, Полша), Берген-Белзен (Германия), Бухенвалд (Германия), Варшава (Полша), Герцогенбуш (Дания), Гросс-Розен (Германия), Дахау (Германия), Кауен (Каунас, Литва), Плащов (Краков, Полша), Заксенхаузен (Германия), Майданек (Полша), Маутхаузен (Австрия), Миттелбау-Дора (Германия), Натцвайлер (Франция), Нейенгамме (Германия), Нидерхаген-Вевельсбург (Германия), Равенсбрюк (Германии), Рига-Кайзервалд (Латвия), и други.
Comments