66 % ОТ ИМАЩИТЕ ПРАВО НА ГЛАС, ИЗРАЗИХА СВОЯ ОТРИЦАТЕЛЕН ВОТ

📷

Мика Сийминеен

Още не беше свършил изборният ден и се започна вайкането, че видите ли хората на гласували и затова статуквото не било разчупено. Рев, сълзи и сополи... Едно не разбрах само: Как ще се разчупи статуквото, когато кандидатите са част от същото това статукво? Особено в градовете, където спечели партия ГЕРБ.

***

Предизборна кампания, в която нямаше послания, които да стигнат до потенциалните избиратели. Предизборната надпревара, в която дебатите бяха нещо средно между кръчмарски препирни и битпазарски пазарлъци отблъснаха онези, които уж трябваше да привлече. Кандидати, които не предлагат алтернатива на статуквото. Каквото и да се гласува, резултатите ще са едни и същи. Беше съвсем естествено, вотът в големите областни градове като София и Пловдив да се реши от т.нар. контролиран вот. С други думи, от бизнеса и ромските тартори.

***

Вчера един мой познат ревна, че видите ли, който е гласувал с „Не подкрепям никого“ или не е гласувал, то той е подкрепил статуквото. Е, джанъм? За кого да се гласува, когато кандидатите няма да променят нищо? Там, където имаше надежди, че може да се случи промяната, резултатите са ясни. Например в Благоевград, Русе и Ямбол. Там избирателите са видели нещо в кандидатите. Вероятно те са имали и разбираеми за тях послания. Посланията в София са меко казано нулеви. А кандидатът? Показал е, че е неделима част от статуквото.

***

При средна изборна активност до 34 % (към 19:00 часа на 03.11.2019), тези, които не са подкрепили никого са около 1,26 % от имащите право на глас. Пасивният отрицателен вот е приблизително 64,74% (към 19:00 часа на 03.11.2019) Като се сумират двете форми на отрицателния вот, става ясно, че недоверие в политическата система имат 66 % от имащите право на глас. Негласуването също е форма на гласуване. Негласувалият по този начин изразява своята позиция, че НЯМА кандидат, на който да се довери. Истината е, че двамата кандидати в София, Пловдив и Сливен бяха от един дол дренки. И с районните кметове , положението беше същото.

***

Видими са резултатите от управлението на София... Градът се превръща в бетонна джунгла, в която хората са все по-оскотели. Да вземем за пример р-н Младост в столицата. Този район е ярък пример за презастрояването. Зелените площи са на изчезване, де факто няма спортни площадки. А "Младост"- 2 успешно беше превърнат в това, на което му се казва "гето". Същото важи и за другите квартали в района. Не, че при Манолова нещо би се променило.

***

Ярки са примерите за феодални зависимости в малките градове, в които власт и бизнес са се слели до такава степен, че са неразграничими. Как бачкаторът да се довери на някой кандидат, който обещава да оправи града, когато същият този не му е плащал заплата от месеци? Или го шкартирал, за да настани някой послушко?

***

Промяната е невъзможна докато се мисли с клишета. Промяната е невъзможна, когато кандидатите са на статуквото. Даже и новите лица, които се появиха са рожби на статуквото. Те нямат реални послания, нямат визия за това какво трябва да се случи, няма да имат волята и смелостта да спрат да премахнат феодализма в местните общини. Това важи както за София, така и за Сливен, Варна, Бургас, Пловдив и други градове.