142 ГОДИНИ ОТ ИЗБУХВАНЕТО НА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

Мика Сийминеен
20.04.2018 г.
време за четене: 4 мин.

https://sieminehn.files.wordpress.com/2016/04/kartina-oboriste.jpg

Годината е 1876, денят 20 април – една паметна дата в българската история. На този ден, преди 142 години, един народ се вдига срещу цяла империя в името на едно – свободата.

Тогава, в лето господне 7384г. от сътворението на света /20.04.1876/ в Копривщица избухва Априлското въстание, разпространявайки се в Панагюрище, Клисура, Батак, Перущица, Брацигово и почти всички села на Панагюрски въстанически окръг. Водачи са апостолите Георги Бенковски и Панайот Волов, изпратени от Българският революционен централен комитет.

Основите на Априлското въстание се полагат на 11 ноември 1875 г. от Гюргевският революционен комитет с председател е Стефан Стамболов. В състава му влизат още: Панайот Волов, Никола Обретенов, Георги Бенковски и други.

За кратък период е изготвен и планът за действие, според който българските земи се разделят на пет революционни окръга – Търновски (с апостол Стефан Стамболов), Сливенски (с апостол Иларион Драгостинов), Пловдивски (с апостол Панайот Волов) и Врачански (с апостол Стоян Заимов). Предвиденият пети, Софийски така и не се създава.

На 14 април 1876 година Георги Бенковски решава да свика събрание в местността Оборище, близо до Панагюрище, на него се вземат изключително важни решения – определено е въстанието да избухне на 1-ви май, а ако по някаква причина турските власти разберат за този план да се прибегне незабавно към военни действия.

Калъчевият мост в Копривщица. Там е даден първият изстрел по време на Априлското въстание

Турците намират в лицето на Ненко Терзийски, човекът, който да им разясни обстановката срещу определена сума пари и така на 19 април в Копривщица пристигат конни заптиета, които да заловят съзаклятниците. Изпълнявайки взетото в Оборище решение, Тодор Каблешков организира група, с която на 20-ти април напада конака и обявява началото на Априлското въстание! Именно тогава, с кръвта на заптиетата, той пише прочутото “Кърваво писмо”, с което разгласява за вдигането на българите. На същия ден въстанието избухва и в Панагюрище, а Беновски от формира конен отряд, останал в историята като “Хвърковатата чета”, с който започва да обикаля близките села, за да ги вдига на оръжие. В резултат многохилядни орди башибозук и редовна турска армия плъзват срещу въстаниците. Само за няколко дни всички въстанали населени места в района на Средногорието (Стрела, Клисура, Копривщица, Панагюрище) са потопени в кръв, а тази съдба очаква и по-късно въстаналите Батак, Перущица и Брацигово. Показателно за жертвоготовността на българите от онази епоха е това, което прави Кочо Честименски в Перущица. Виждайки, че няма как да се измъкне от ръцете на тиранина, той слага край не само на своя живот, но и на този на жена си и децата си.

В останалите революционни окръзи въстанието не получава масов характер. В търновско голяма част от дейците били предварително блокирани от турските власти, въпреки което успяват да се организират малки чети, които да продължат борбата. Именно такава е четата на поп Харитон, която прави истински чудеса от храброст и задържа редовната турска армия близо седмица. В Сливенския окръг също са формирани няколко чети, а във Врачанския така и не се стига до реални военни действия.

В крайна сметка, един от най-кървавите моменти от българската история – Априлското въстание, оставя след себе си 30 000 жертви, 80 опожарени и 200 напълно унищожени села.

Високата порта и европейските държави обявяват, че въстанието е организирано от агенти на Руската империя, а това не е така, но служи като извинение на Османския султанат да започне геноцид над българите и всички немюсюлмани на своя територия, а Европа удобно за Султаната запазва мълчание, а даже и подпомага Портата в извършването на тези варварства.

Резултатът е, че макар днес да се твърди, че жертвите на башибозука и редовния аскер да са 30 000 души, то те вероятно са минимум 20 пъти повече или някъде около 600 000 души за целия Султанат и то, ако се вярва на архивата на Слутаната, която днес се съхранява в Одрин.

Въпреки пропагандата на Великите сили и Високата порта, през следващите месеци буквално цяла Европа се заговаря, че на Балканите има един народ, на който трябва да се помогне и който заслужава свободата си.

Голяма заслуга тази информация да стигне до всяко кътче на Стария континент са секретарят на американската легация Юджин Скайлър, руският виценконсул в Пловдив Цертелев и кореспондентът на “Дейли нюз” Джанюариъс Макгахан. Благодарение на всеотдайната им работа по безспорен начин са доказани всички извършени зверства, извършени от името на Високата с нейното одобрение и поддръжката на Австро-Унгария, Британия, Германия и Франция, чийто управляващи не само са одобрили, но и насърчили геноцида над българите.

Реплика на титул от в-к “Дейли нюз” с репортаж за Батак от Джанюариъс Алойшиъс Макгахан

Борбата на българския народ за свобода и героичната саможертва на въстаниците намират силен отзвук в Русия и Европа. Тя буди възхищение и съчувствие у хората. Изправени пред бунтове, Великите сили се принуждават да свикат Цариградската конференция и да разрешат на Русия да се намеси с военни средства. От това последва Руско-турска Освободителна война 1877-1878г.

Поклон пред паметта на всички, дали живота си за свободата на България. Нека поне на днешния ден си спомним за тях и се замислим какво можем ние да дадем на тази държава, за да не бъде тяхната саможертва напразна.