141 ГОДИНИ ОТ ВЪЗКРЕСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ
- Мика Сийминеен
- 3.03.2019 г.
- време за четене: 3 мин.
На днешния ден, 141 години, на 3 март 1878 в Сан Стефано е подписан прелиминарен мирен договор между Руската империя и Османския султанат , и сложил край на Руско-турската война (1877-1878) г. макар и неокончателно урежда обособяване на Трета Българска държава след близо пет века Турско робство в България. Така след 482 годишно прекъсване е възстановена българската държавност.
***
Днес чествуваме Възкресението на Българската държавност и новото възраждане на българския народ, който след почти пет века опити да бъде унищожен от османския поробител с много усилия и борби съхранява своята култура, традиции и идентичност. Въпреки щенията на Високата порта и Запада, който активно е подкрепял изтреблението на Народа български.
***
Руско-турската Освободителна война е кулминацията на народоосвободителните борби, започнали с делото на отец Паисий от Хилендарския манастир, който с „История славяноболгарская“ положил началото на Възраждането и народоосвободителното движение в българските земи.
***
Желанието за Свобода не е някакъв български сепаратизъм, както се твърди от някои модерни историци, а е резултат от нетърпимостта на Народа към поробителя. Тя е стремеж към по-добро житие, към самостоятелно въздигане, което би било невъзможно в рамките на Османския султанат, който потиска идентичността на народите и погазва вярата им по всевъзможни начини.
***
През 1876г. Априлското въстание е потушено, а българския народ е подложен на геноцид и то не без помощта на западноевропейските Велики сили, които подпомагат Султаната във военно отношение. След като Макгахан и други журналисти дават гласност на зверствата, извършвани от всевъзможни башибозуци като черкези, араби, потурнаци, бошнаци, цигани и друга подобна сган, в Русия и на Запад се надига глас в защита на населението на Българската екзархия, което е подложено на целенасочено изтребление от властите на Османския султанат. Гласът на хората надделял над този на политиците и това довежда до свикването на Цариградската конференция, на която Великите сили вземат решение, че Франция, Британия и Австро-Унгария няма да се намесят при евентуална война между Руската империя и Османския султанат.
Макар, че властите в Руската империя да не желаят да водят война с Османския султанат, то броженията на славянските народи в Империята принуждават Александър II да обяви война на Султаната, защото Високата порта, под диктата на Британия не се съгласява с условията на Лондонския протокол.
На 15.06.1877г. Руската империя започва настъпателни действия срещу Османския султанат през Влашко от север и от изток по Кавказкия фронт. След осем месеца военни действия и редица тежки сражения на 03.03.1878г. на 12 км от Истанбул в град Сан Стефано (днес Гюмюрджина) е подписан Санстефанският прелиминарен мирен договор между Руската империя и Османския султанат. Този договор, макар и не окончателно урежда въпроса с обособяването на Третата Българска държава.
Макар, че Запада е обещал ненамеса в Руско-турската освободителна война, то Британия, Франция, Австро-Унгария и Германия нарушават споразумението. Франция, Австро-Унгария и Германия подпомагат Османския султанат с военна сила и също така му предоставят логистична подкрепа, а Британия изпраща флот в Босфора, с който да си гарантира, че руските войски и българското опълчение няма да стигнат до Истанбул.
Според Санстефанския прелиминарен мирен договор, България се обособява по границите на Българската екзархия от 1870г. Но тази свобода била кратка за мнозина, защото с Берлинския договор Санстефанска България е разделена, както следва: Берлинският договор свива територията на българското княжество, предвидена в Сан Стефано, в земите между Дунав и Стара планина и дотогавашния Софийски санджак. Между Стара планина и Родопите се обособява автономна област Източна Румелия, а Македония, Източна Тракия и Западна Тракия остават под пълната власт на Високата порта, която още не изчакала да изсъхне мастилото под договора, започва геноцид спрямо народите останали под нейно владение.
В последвалите години стотици хиляди хора биват системно унищожавани до пълното им освобождение от терора и произвола на Османския султанат.
***
Никога не бива да забравяме, че Западът е онзи, който върна под властта на Султаната, Македония, Източна Тракия и Западна Тракия, където българите са подложени на изтребление, което бе аплодирано от него. Днешните ни “съюзници” са отговорни за гибелта на милиони българи! И няма да е зле да се намери някой да им го напомня непрекъснато.
***
Никога не бива да забравяме, че Свободата на България не е получена даром. Тя е извоювана с кръвта на онези, които без да се жалят се отдават на делото, което е да възродят България като страна независима от Османския султанат.
Хиляди са дали живота, здравето и свободата си в името на Свободна България. Днес наш дълг е да направим всичко възможно да не допуснем тяхната саможертва да е напразна. Да е напразна, щото в името на криворазбрана евро- и северноатлантическа интеграция се вкарваме в Ново робство, затривайки себе си като Народ…
***
П.П.: Ако е вярно, че на Шипка някои безродници биха допуснали развяването на турски знамена, то това е провокация с цел да се омаскари Народа и поругае паметта на онези, които оставили са костите си на бойното поле в името на Свободна България!
Comentários