top of page

140 ГОДИНИ ОТ ВЪЗРАЖДАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ


Днес честваме 140 години от подписването на Санстефанския прелиминарен мирен договор е между Руската империя и Османския султанат на 3 март 1878, и слага край на Руско-турската война (1877-1878) г. макар и неокончателно урежда обособяване на Трета Българска държава след близо пет века Турско робство в България. Ратификацията на Санстефанския прелиминарен мирен договор е на 17 март 1878 г.

На тази дата честваме възкресението на българската държавност и новото възраждане на българския народ, който след почти пет века опити да бъде унищожен съхранява своята култура, традиции и идентичност.

Руско-турската Освободителна война е кулминацията на народоосвободителните борби, които реално започват с делото на отец Паисий от Хилендарския манастир, който написвайки „История славяноболгарская“ слага началото на Възраждането и народоосвободителното движение в земите на българите.

Никога не бива да забравяме, че Свободата на България не е получена даром. Тя е извоювана с кръвта на онези, които без да се жалят се отдават на делото, което е да възродят България като страна независима от Османския султанат.

През 1876г. Априлското въстание е потушено, а българският народ е подложен на геноцид и то не без помощта на западноевропейските Велики сили, които подпомагат Султаната във военно отношение. След като Макгахан и други журналисти дават гласност на зверствата, извършвани от башибозуци, черкези, цигани и друга подобна сган, в Русия и на Запад се надига глас в защита на населението на Българската екзархия, което е подложено на целенасочено изтребление от властите на Османския султанат.

Това предизвиква свикването на Цариградската конференция, на която Великите сили вземат решение, че Франция, Британия и Австро-Унгария няма да се намесят при евентуална война между Руската империя и Османския султанат. Макар, че властите в Руската империя да не желаят да водят война с Османския султанат, то броженията на славянските народи в Империята принуждават Александър II да обяви война на Султаната, защото Високата порта, под диктата на Британия не се съгласява с условията на Лондонския протокол.

На 15.06.1877г. Руската империя започва настъпателни действия срещу Османския султанат през Влашко от север и от изток по Кавказкия фронт. След осем месеца военни действия и редица тежки сражения на 03.03.1878г. на 12 км от Истанбул в град Сан Стефано (днес Гюмюржина) е подписан Санстефанският прелиминарен мирен договор между Руската империя и Османския султанат. Този договор, макар и не окончателно урежда въпроса с обособяването на Третата Българска държава.

Макар, че Запада е обещал ненамеса в Руско-турската освободителна война, то Британия, Франция, Австро-Унгария и Германия нарушават споразумението. Франция, Австро-Унгария и Германия подпомагат Османския султанат с военна сила и също така му предоставят логистична подкрепа, а Британия изпраща флот в Босфора, с който да си гарантира, че руските войски и българското опълчение няма да стигнат до Истанбул.

Според Санстефанския прелиминарен мирен договор, България се обособява по границите на Българската екзархия от 1870г. С Берлинския договор Санстефанска България е разделена, както следва: Берлинският договор свива територията на Българското Княжество, предвидена в Сан Стефано, в земите между Дунав и Стара планина и дотогавашния Софийски санджак. Между Стара планина и Родопите се обособява автономна област Източна Румелия, а Македония, Източна Тракия и Западна Тракия остават под пълната власт на Високата порта, която още не изчакала да изсъхне мастилото под договора, започва геноцид спрямо народите останали под нейно владение.

В последвалите години стотици хиляди хора биват системно унищожавани до пълното им освобождение от терора и произвола на Османския султанат.

9-bulgaria-wallpaper

Комментарии


bottom of page