140 години от Априлското въстание

Източник: Народна Младеж

Да припомним героизма на българите по време на т. нар. “присъствие” и “мирно съвместното съжителство” през далечната 1876 г. , станал причина за започване на Освободителната Руско-Турска война , довела до освобождаването на една част от българите от османско иго.

След неуспеха на Старозагорското въстание от 17.09.1875 г., апостолите под председателството на Стефан Стамболов се събират в Гюргево на 11.11.1875 г. и до 25.12.1875 г. съставят план за ново въстание, което трябва да избухне през май 1876 г.

Страната е разделена на 4 революционни окръга: Първи – Търновски, Втори – Сливенски, Трети – Врачански и Четвърти – Пловдивски (Панагюрски). Още през януари 1876 г. апостолите идват в страната и започват усилено подготовка на въстанието.

Най-широка и активна е подготовката в ІV революционен окръг с главен апостол Панайот Волов, заменен по-късно от Георги Бенковски. За център е избрано Панагюрище.

На 14.04.1876 г. в местността Оборище се свиква Общо събрание, което гласува специални пълномощия на главния апостол Георги Бенковски. Определена е и датата на въстанието (01.05.1876 г.), но се намира предател – Ненко Терзийски.

На 19 април от Пловдив в Копривщица пристигат заптиета, за да арестуват водачите и Тодор Каблешков вдига въстанието на 20.04.1876 г. Конакът е превзет. До Панагюрище е изпратено „Кървавото писмо”. Бенковски и Волов незабавно обявяват въстанието. Населението се събира на площада, където се освещава знамето, ушито от Райна Попгеоргиева. Бенковски сформира известната „Хвърковата чета”. Въстават селата в Средногорието и Родопите: Перущица, Батак, Брацигово и др.

Турците най-напред нападат Стрелча, след това Клисура, която се брани героично, но е опожарена на 26 април. Следващите дни боеве се водят за Панагюрище, което е превзето и опожарено на 30 април. Разорени и запалени са повечето от въстаналите селища в района.

Георги Бенковски пада убит от засада до р. Костина, Тетевенско.

Въстанието в Родопската област избухва на 21 април и продължава повече от седмица. На 5 май Батак е разсипан, жестоко са избити жените и децата в църквата. На 7 май пада Брацигово. Героична и трагична е защитата на Перущица чрез саможертвата на Кочо Честименски, Спас Гинев и други мъже и техните семейства.

В Търновско въстанието е обявено на 28 април. В селата Бяла Черква, Михалци, Мусина и др. поп Харитон и Бачо Киро Петров сформират чета от около 200 души, която стига в Дряновския манастир. Башибозук и редовна турска армия с над 10 хиляди души и две оръдия обгражда манастира и започва 9-дневната Дряновска епопея. На деветата нощ въстаниците щурмуват обсадата и около 40 души се спасяват, сред тях е и Бачо Киро, но по-късно заловен и обесен в Търново. Разбити са и другите две чети – Габровската на Цанко Дюстабанов и Тревненската начело с Христо Патрев. Потушено е въстанието и в Батошево, Кръвеник и Ново село.

В Сливенски окръг няколко дни в Балкана действа четата на Стоил войвода, към която се присъединява и Иларион Драгостинов.

Във Враца на 18 май е даден сигнал за въстание, но съзаклятниците скоро се разпръскват поради своята малобройност.

Грандиозен по своя международен отзвук е походът на Ботевата чета от кораба „Радецки” и Козлодуй до Врачанския балкан, където на 20 май (1 юни) 1876 г. намира смъртта си гениалният поет – воеводата Христо Ботев.

На 16 май при Тутракан преминава четата на Таньо Стоянов от 20 души, която е разбита в района на Попово.

Въстанието е потушено с жестоки кланета, издевателства и грабежи. Това предизвиква справедливо възмущение в Европа и Америка. В Цариград е свикана международна анкетна комисия.

Велики личности като Виктор Юго и Достоевски издигат глас в защита на българите.

Априлското въстание през 1876 г. задълбочава Източната криза, а неговият успех е в международния му отзвук, постигнат с героизма на многохилядните жертви.

Въстанието е потушено с присъщата на мюсюлманите Османлии прословути варварства, жестокост и терор. За около един месец от 20 април до 20 май 1876 г. въстанието е потушено навсякъде по Българско. Съгласно източници срещу въстаниците е била противопоставена армия от 20000 редовен аскер и над 100000 добре въоръжени башибузуци . Според „свещения” мюсюлмански закон, след като се ограбят и обезчестят въстаналите, накрая се избиват и изколват, а къщите им се опожаряват и разрушават. Опожарени са 80 селища, 200 са ограбени. Османлиите ограбват много училища, черкви, манастири. Загиват и изчезват около 30000 души, 3000 деца остават сираци. Създадените след потушаване на въстанието анкетни комисии не са регистрирали нито една турска жена и дете убити. Голяма част от водачите на въстанието са избесени, малка част от тях доживяват до Освобождението.

За големи „заслуги” към Империята при потушаването на въстанието султанът награждава с ордени и издигане на високи постове прославилите със своите „бойни подвизи”, изпълнени с жестокости, варварство и мъчения главорези; Тусун бей действащ срещу въстаниците от Клисура, Хафъз паша в Търновски революционен окръг срещу героите от Епопеята в Дряновския манастир, Ахмед паша Барутанлията изклал батачани и др. Много от водачите и организаторите на въстанието (като Цанко Дюстабанов, Г. Бенковски и др.) не са очаквали предварително успех на бунта срещу една огромна империя разпростряла властта си на три континента. Целта и резултатът от въстанието най-добре е оценена от Г. Бенковски. Когато на 2 май 1876 г. при изгрев Слънце той видял горящото Панагюрище от връх Лесичец, за да не се подаде на униние от страшната и грозна гледка и за да не допусне отрицателно разочароващо въздействие върху следващите го другари въстаници, той изрича известните пророчески думи; „Моята цел е постигната. В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога не ще заздравее… ”

Извършените от османлиите варварски жестокости в Българско бързо станали известни на цяла Европа, чрез информации от дипломатическите представителства и чрез публикации в различни авторитетни вестници.

Известният кореспондент на вестник ”Дейли експрес” Макгахан започнал да публикува резултатите от разследванията на международната анкетна комисия при цялостната му обиколка в Българско, заедно с управляващия руското посолство в Одрин княз А. Церетелев и Юджин Скайлер –генерален консул на американското посолство в Цариград, кореспондентът на немски вестник К.Шнайдер и българския преводач П. Димитров. Потресен от видяното Макгахан пише;” Има неща твърде ужасни, за да позволят каквото и да е спокойно разследване; неща толкова позорни, че окото отказва да ги гледа, умът да ги обсъжда.“

Страшна и покъртителна е била гледката, която те са видели в Батак и много други места; „Навред ужаси, ужаси и само ужаси”- заключава очевидецът Макгахан. Повече от 500 резолюции в подкрепа на българския народ били гласувани в Англия, събирали се помощи. Протестни движения имало и във Франция. Гениалният френски писател Виктор Юго с прозорлив далечен поглед в бъдещето заявява; „ Диваците, които вършат злодеяния са страшни, а цивилизациите, които ги оставят да вършат тия злодеяния са грозни…. Трябва да се тури край на империите, които убиват, да обуздаем фанатизма и деспотизма. Стига войни, убийства и кланета”. Националният водач и герой на Италия Джузепе Гарибалди в писмо от 10 октомври 1876 г. до българските емигранти в Букурещ съчувствено пише; ”Италианският народ има към вашия народ симпатии, заслужени поради неговите злощастия и неговия героизъм. Аз скърбя, че не мога лично да участвам във вашите боеве. Пожелавам Ви постоянство в светата ваша мисия”.

#история #историянаБългария #земятанаБългария #народ #свобода #БЪЛГАРИЯ #геноцид #годишнина #родина #Априлсковъстание