105 ГОДИНИ ОТ ОБЯВЯВАНЕТО НА НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ

Мика Сийминеен
22.09.2013 г.
време за четене: 3 мин.

Една подробност, която истотията премълчава е, че манифеста е прочетен от Александър Малинов, а Фердинанд е бил през това време във Виена. Популярната снимка, за която се казва, че е от обявяването на Незавивисимостта на Царство България е направена през 1909г. след като Великите сили вече са признали Независимостта на България от Османската империя.*

Днес честваме 105-годишнината от обявяването на независимостта на България, провъзгласена с Манифест на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 г. в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в старопрестолния град Търново. Еуфорията в Търново е потушена от реакциите на Великите сили, които заявяват, че независимостта е нарушение на Берлинския договор. След тежка дипломатическа битка, Българско царство е признато от Великите сили признание на независимостта става през 1909 г., в която като аргумент е използвана и армията. Русия предлага да удовлетвори чрез сложна схема финансовите претенции на Османската империя към България и опрощава дълговете от времето на Руско-турската война през 1877-1878 г. При сключения договор между България и Русия страната ни се задължава да изплати за 75 години 82 млн. франка, но това не се случва, защото сле 1917г. Русия опрощава дълга на Царство България. Така без капка кръв и без тежки материални загуби, на картата на Европа се появява нова държава, както достойна да се върне като равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

Манифест към българския народ

“По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна.От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о’ Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска.Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.Да живее свободна и независима България!Да живее Българският Народ!Издаден в древната столица на Българското царство Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората годишнина от Нашето царуванеНа първообразното със собствената ръка на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО подписано:ФЕРДИНАНД IПРИПОДПИСАЛИ: Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: [Ал. Малинов] Министър на Външните Работи и на Изповеданията: [Ст. Паприков] Министър на Вътрешните Работи: [М. Такев] Министър на Народното Просвещение: [Н. Мушанов] Министър на Финансите: [Ив. Салабашев] Министър на Правосъдието:[Т. Кръстев] Министър на Войната: [генерал Д. Николаев] Министър на Търговията и Земледелието: [А. Ляпчев]

* Симеон Радев, “Строители на съвременна България” 1911г., София