ШПИОНАЖ И ПРОПАГАНДА ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА СОЦИАЛНИТЕ МЕДИИ
- Мика Сийминеен
- 28.02.2012 г.
- време за четене: 2 мин.
Автор : Джули ЛЕВЕСК21 February 2012
Ново изследване на Средиземноморския съвет за разузнавателни изследвания (ССРИ) публикувано в годишника 2012 Разузнавателни изследвания отбелязва използването на социалните медии като „новото острие при отворените източници за умело събиране на разузнавателна информация”. Джоузеф Фицанакис, който е съавтор на изданието пише: „Обясняваме, че Фейсбук, Туитър, YouTube, и другите социални интернет платформи са все повече разглеждани като безценен източник за придобиване на информация от разузнавателните агенции”.
Това, което изследването е пропуснало да отбележи, обаче, е употребата на социалните медии от разузнавателни служби за други цели. Проучването ни кара да вярваме, че социалните медии са просто средство за събиране на разузнавателни данни, докато всъщност, серия от доклади показват, че те се използват да пропаганда, включително създаването на фалшиви профили в подкрепа на секретни операции.
Изследването на ССРИ, отчасти, се базира на рамката на „Арабската пролет”, която, според слуховете, е „породена от американското правителство, което започва да разработва указания за подбор на информация от социалните медии” (Ibid).
Отново, не се отчита факта, че американското правителство осигурява „обучение на активисти” от чужди националности, които да дестабилизират страните, от които идват. Тази тактика е детайлно разгледана в последната статия на Тони Карталучи –„Египет: изпробване на платените американски агитатори: Налагането на американската демокрация = финансирани от чужбина подмолни действия”
„Кибер дисидентството” е спонсорирано от свързаната с ЦРУ – Фрийдъм хаус. Първото събитие на института на Буш – Хюман фрийдъм, е спонсорирано съвместно в Фрийдъм хаус и носи името: „Конференция за кибер дисидентите: глобални успехи и предизвикателства”.
Конференцията на Кибер дисидентите осветява работата, методите, куража и постиженията на поканените да говорят 8 дисиденти, от седем страни. Пет от тези държави се намират там, където свободата е задушавана (всички оценени като „несвободни” от Фрийдъм хаус): Китай, Иран, Сирия и Русия. Другите две са места, където свободата е изложена на риск (и двете оценени като „ отчасти свободни” от Фрийдъм хаус), защото авторитарните им правителства придобиват още власт, както е във Венецуела, или защото са заплашени от вътрешни терористични групи, какъвто е случая в Колумбия.Страни, където „свободата е задушавана” и които са съюзници на Съединените щати, като Бахрейн или Саудитска арабия, не са в горния списък. Единственият американски съюзник в него е Колумбия и е отбелязано, че свободата е заплашена от терористи, а не от правителството. Нищо, че беше доказано, че колумбийското правителство шпионира журналисти и Американската комисия за човешки права в интернет (АКЧПИ) обяви, че свободата на изразяване едва съществува в Колумбия.
Целта на „обученията за активисти” от американски неправителствени организации в да дестабилизира американските политически врагове в името на свободата. Кибер дисидентите се използват от разузнаванията за секретни операции.Глобъл Рисърч / Канада
Comments