Чума, холера, грип, или Световните пандемии

Източник: Вести.бг

През 430 г. пр.н.е., по време на Пелопонеските войни със спартанците, жителите на Атина били покосени от смъртоносна болест, останала неидентифицирана до ден днешен.

Неизвестната зараза е първата документирана пандемия в света.

Гръцкият историк Тукидид, който преживял ужасните събития, оставил подробно описание на симптомите, повечето от които са наистина страшни за четене, разказва Би Би Си.

“Хора в добро здраве внезапно усещаха приток на топлина в главата, очите им се зачервяваха и възпаляваха, гърлото и езика им кръвясваха и започваха да издават неестествен, зловонен дъх”, разказва Тукидид.

Но това е само началото. Болестта продължавала с кихане и кашляне, диария, повръщане и силни спазми. Следвало посиняване на кожата, която се покривала с гнойни пъпки и язви, а болните изпитвали пареща, неутолима жажда.

Повечето хора умирали до седмица, но ако случайно оцелеели, болестта се разпростирала към червата и в следствие на жестоки язви и тежка диария, плюс общо изтощение на организма, се стигало до фаталния край.

Върху малцината оцелели страшната и неизвестна болест също оставила страховития си печат – те често изгубвали пръсти, гениталии или зрението си. При други пък довеждала до пълна загуба на паметта, така че те “не знаеха дали са самите те или приятелите си”.

Смаленият Рим

По думите на Тукидид болестта започнала от Етиопия и се разпростряла през Европа и Либия към Гръцкия свят.

През следващите четири години тя отнела живота на почти 1/3 от атинското население и въоръжените сили на града държава, включително и на прословутия предводител на атинската демокрация Перикъл.

Не случайно думата пандемия идва от гръцкото “пан” (гръц. всичко) и “демос” (гръц. народ).

До II век сл.н.е. европейската власт преминава окончателно в Рим, най-вече благодарение на мощта на римската армия.

Но именно тази армия едва не довела до заличаването на човешкия род, когато през 165 г. войските, които се завръщали от походи на Изток, пренесли зараза, причинила смъртта на около 5 млн. души.

Чумата на Антонин (Antonine Plague), по името на римския император Марк Аврелий Антонин, починал вследствие на тази болест, погубила 1/4 от заразилите се с нея.

През 166 г. гръцкият физик и писател Гален описал някои от симптомите, пътувайки от Рим за дома си в днешна Турция. В своя труд Methodus Medendi той говори за треска, диария, възпаление на ларинкса, сухи и гнойни рани по тялото – симптоми, които водят учените до заключението, че най-вероятно става дума за едра шарка.

Второто избухване на епидемията се случило между 251 и 266 г., като в разгара на болестта в Рим загивали по 5000 души на ден.

Но и тези потресаващи цифри не били нищо в сравнение с VI век, когато по времето на византийския император Юстиниан I Константинопол бил поразен от страшна чума.

Смята се, че болестта започнала в Етиопия или Египет и се разпространила чрез мухите по корабните плъхове от корабите, пренасящи огромни количества зърно до големите градски хамбари.

Чумата на Юстиниан била първата пандемия на бубонна чума в света.

От 541 до 542 г. 40% от населението на Константинопол загинало, като византийският историк Прокопий твърди, че в разгара си чумата отнемала живота на 10 000 души ежедневно.

Заразата плъзнала и по източното Средиземноморие, погубвайки 1/4 от населението на региона.

Втора голяма епидемия избухнала през 588 г., когато чумата стигнала и до Франция, причинявайки смъртта на 25 млн. души.

Черната кожа

През следващите осем години на Европа и се разминала нова пандемия, но в средата на XIV век Юстиниановата чума се върнала с ново име.

Черната чума, наречена така заради потъмняването на кожата поради подкожните хемороиди, отново пристигнала от Изток.

Хората бягали от пътя й, но вместо да се спасят, я разпространили из целия континент.

От 1347 до 1350 г. страшната болест отнела живота на поне 1/4 от населението на Европа – около 25 млн. души.

Подобни епидемии на бубонна чума имало по същото време в Азия и Близкия изток, което означава, че е ставало дума за световна пандемия.

Чумата се завръщала периодично в Европа, набирайки нова сила със всяко следващо поколение до 1700 г.

Броят на жертвите в световен план достигнал поразителните 137 млн. души.

Градовете под обсада

Градските райони били особено засегнати от Черната чума, като болестта често вземала живота на около 50% от населението там.

Следващата пандемия също се оказала по-страшна и фатална в градовете, където лошите хигиенни условия се оказали идеален развъдник на заразата.

Португалският физик Гарсия де Орта описва холерата още през XVI век, но едва през 1816 г. болестта придобива глобални размери.

Традиционната за Индия холера се разпространила в Русия и Източна Европа, а оттам достигнала и до Западна Европа и Северна Америка.

Светът бил почти опустошен от седем епидемии на холера, шест от които започнали през XIX век и засегнали всички континенти с изключение на Антарктика. Последната от тях избухнала през 1961 г. в Индонезия.

И макар болестта да е загубила драстично силата си благодарение на модерната канализация, холерата все още се явява световен убиец.

Ако холерата е бичът на XIX век, то за XX век това е грипът.

През последния век избухват три грипни пандемии, от които първата и най-фатална е тази на Испанския грип. Тя започнала през 1918 г. в три отдалечени една от друга точки на земното кълбо: Брест във Франция, Бостън в САЩ, и Фрийтаун в Сиера Леоне.

Смъртността при този вид грип била изключително висока, а най-странното било, че се разболявали най-вече млади хора на възраст от 20 до 40 години вместо възрастните и слабите.

Болестта плъзнала по света с поразителна скорост, отнемайки живота на 25 млн. души за само шест месеца – 1/5 от населението на земята било заразено.

Грипът изчезнал почти толкова бързо, колкото се появил, но довел до смъртта на 40 млн. души – повече от жертвите на Първата световна война, която приключвала по това време.

И до днес не е установен точният щам, но според учени най-вероятно става дума за птичи грип.