ХОДЕЩИТЕ СТАТУИ НА РАПАНУИ

Близо 1000 статуи „моаи“ осеяват 163-те квадратни километра на остров Рапа Нуи (Пасха), като най-големият е с тегло 74 тона и височина 10 метра. Много около мегалитите е загадка, но най-интригуващата е „как статуите са били премествани на километри кариерите, където са били създадени?“.

Един ден в далечната 1955 или 56 г., знаменитият етнограф специалист по полинезийската култура и древното крабоплаване Тур Хейердал попитал местните жители на острова как са придвижвани статуите и те му отвърнали „Ходели са сами“.

Ето какво разказва Тур Хейердал в своята книга „Аку-Аку“: „А там, зад хоризонта, на запад, се намираше малкият вулкан Пуна Пау, където е била каменоделната за възли. Оттук не можех да го видя, но бях слизал в кървавочервената му вътрешност и там бях видял половин дузина възли — огромни каменни цилиндри, които лежаха в урвестия малък кратер. Старите майстори на фризове били прехвърлили през стръмния склон някои от най-големите. Те лежаха сега полузарити край вулкана и чакаха да бъдат пренесени по-нататък. Други бяха явно изоставени на път към бъдещите си притежатели, защото тук-таме из равнината лежеше по някой самотен възел. Измерих най-големия възел, който беше изнесен от червения кратер. Обемът му беше повече от осемнадесет кубически метра, а теглото — кръгло тридесет тона или колкото седемдесет и пет едри коня. Не бях в състояние да проумея как древните жители на Великденския остров са осъществили това величествено начинание и затова се обърнах отчаян към местния овчар, който стоеше мълчаливо до мен и гледаше изоставените великани, пръснати из равнината. — Леонардо — казах аз, — ти си практичен човек. Можеш ли да ми кажеш как са били пренасяни в старо време тези каменни великани? — Сами са ходели — отговори Леонардо. Ако той не беше изрекъл тези думи с толкова благоговеен тон, щях да помисля, че се шегува, защото Леонардо, който стоеше до мен с чистите си панталони и риза, беше не по-малко цивилизован, а може би и по-интелигентен от мнозина хора от цивилизования свят. — Но, Леонардо — казах аз, — как биха могли да ходят, като са имали само глави и тела без крака? — Те се въртели така — каза Леонардо и нагледно ми показа, като се придвижи напред по скалата с прибрани ходила и прави колене. — А ти как мислиш, че е станало? — попита той снизходително. Бях принуден да замлъкна. Сигурно не бях първият бял човек, който показваше на Леонардо, че не може да си обясни тази мистерия, и затова беше съвсем близо до разума той да приеме практичното обяснение на своите деди. Статуите са ходели сами! Защо ще си задаваме излишни въпроси, когато отговорът е тъй прост и изчерпателен? Като се върнах в лагера, отидох в кухненската палатка при старата Мариана, която седеше и белеше картофи. — Чувала ли си как са пренасяли в стари времена големите моаи? — попитах я аз. — Si, сеньор — отвърна тя уверено. — Сами са ходели.“

Научните противоречия относно механизма за транспортиране на моаи не стихват от десетилетия. По този начин чешкият изследовател Павел Павел по-рано беше изразил подкрепата си в полза на хипотезата за ходещия метод на движение. През 1986 г., заедно с Тур Хейердал, първо в Чешката република, а след това и на остров Пасха, той реконструира ходещото движение на бетонна реплика. По-късно някои британски изследователи дори твърдят, че мистерията на транспорта никога няма да бъде разгадана поради факта, че реалните пътища, по които се движат моаите, не са запазени.

---------------

КОГАТО НЕ ЗНАЕШ ЗА ЕКСПЕРИМЕНТА НА ХЕЙЕРДАЛ И ПАВЕЛ ОТ 1986-ТА

Липо и Тери Хънт, археолози от Хавайския университет в Хонолулу, отбелязват тези моменти (става дума за доказателствата в полза на хипотеазата за (на база на това, че счупените моаи по пътищата, които вероятно са изоставени, също сочат към вертикален транспорт. По пътищата, които се наклоняват нагоре, далеч от кариерата, статуите лежат по гръб, докато наклонените надолу пътища обикновено са осеяни с паднали по лице моаи ) в оспорваната си книга „The Statues That Walking" (Free Press, 2011; вж. „ Anthropology: Head to head“ https://www.nature.com/articles/476150a).

Американска телевизионна програма по-късно помоли двойката да докаже своята хипотеза с модел в естествен размер. С помощта на корабостроителна компания те построиха висок 3 метра бетонен модел на една от статуите.

Изследователите нямаха представа как да накарат модела да се разхожда. „Авиационният инженер може да обясни защо самолет лети, но вие не искате такъв да лети със самолет“, казва Липо. „Тук имаме това гигантско 5-тонно нещо, сега разберете как се движи всъщност. Беше доста разочароващо. "

Статуята не можеше да стои сама и трябваше да се опира на опори. Но след няколко опитни дни, екип от 18 души, скандиращи „хай-хо“, успя да накара това нещо да се разхожда с три конопени въжета - едното, завързано за него отзад, за да предпази статуята от падане по лицето и две от двете страни (виж видеото ). „Наистина тегли“, казва Липо: екипът накара статуята да измине 100 метра за по-малко от час. Lipo предполага, че малък брой хора, работещи на непълно работно време, биха могли ефективно да транспортират моаи, поставяйки под въпрос сценария, при който населението на Великденския остров се разраства и по-късно се разбива, както предлагат Даймънд и други.

На видеото: Клип на транспортния експеримент, проведен от Джо Ан Ван Тилбург и EISP през 1998 г. на Великденския остров. Клип, изваден от Mega Movers: Покажете # 117 на споразумение с 44 Blue Productions. Кредит: © EISP 1998, адаптиран от 44 Blue Productions

Изследователите са използвали реплика моаи, за да покажат как гигантските статуи може да са били "разхождани" до мястото, където са инсталирани. Прочетете повече: http://www.nature.com/news/1.11613