УЗАКОНЯВАНЕ НА ПЕДОФИЛИЯТА?

Източник: Northern Colorado Gazette 03 07.2011г. Автор: Джак Минор

Използвайки същите тактики, които ползваха активистите за „гей”права, педофилите започнаха да се домогват да получат подобен статут с аргумента, че влечението им към деца е просто сексуална ориентация и не се различава от това състояние при хетеросексуалните или хомосексуалистите.

Критиците на хомосексуалния начин на живот отдавна твърдят, че след като хомосексуализмът стана приемлив благодарение на идентифицирането на хомосексуалността просто като обикновен “алтернативен начин на живот” или пък сексуална ориентация, логично би било занапред да няма вече никакви граници пред сексуалните отклонения. “Гей” – адептите заявяват, че такава позиция ги обижда и настояват, че това никога няма да се случи. Въпреки това, психиатри, започват вече открито да се застъпват за ПРЕДЕФИНИРАНЕ НА ПЕДОФИЛИЯТА по същия начин, както хомосексуалността беше предефинирана преди няколко години.

През 1973 г. Американската психиатрична асоциация извади хомосексуализмът от списъка на психическите разстройства. Една група от психиатри заедно с B4U-Act наскоро проведе симпозиум, на който предложиха нова дефиниция на педофилията, която да бъде възприета в клиничната диагностика и статистическия наръчник на психичните разстройства здравето на Американската психиатрична организация /APA/.

B4U-Act призовава педофилите да бъдат определени като “сексуално ориентирано малцинство” Сайтът на организацията посочва, че целта им е била да “помогнат на професионалистите по психично здраве да научат повече за влечението към към малолетни, както по този начин да бъдат обсъдени последиците от „сегашните стереотипи, стигматизирането и страха”, съществуващи по отношение на педофилите.

През 1998 г. Американската психиатрична асоцияция /APA/ издаде доклад, в който твърди, “че отрицателният потенциал на секса на възрастни с деца е бил ” надценен”, както и че “по-голямата част от мъжете и жените не съобщават за настъпили за тях впоследствие отрицателни сексуални ефекти като резултат от сексуални злоупотреби или сексуално насилие, преживяни от тях в детството им.”

На педофилията вече е била предоставян статус на защитена от федералното правителство. В Закона на Mатю Шепърд и Джеймс Бърд – Младши за защита от престъпленията от омраза, сред изброените е и “сексуалната ориентация” като защитена категория, но въпреки това, този закон тогава не дефинира понятието.

Републиканците са опитали да внесят поправка в закона, уточняваща, че “педофилията не се обхваща от категорията „сексуална оринтация”, обаче законопроектът за това изменение бе отхвърленен от демократите. Конгресменът Алси Хейстингс (D-FI) тогава е заявил, че всички „алтернативни сексуални практики/ трябва да бъдат защитени от закона. “Този закон ни разкрива своята решимост за прекратяване на насилието, основано на предразсъдъци, както и да гарантира, че всички американци, независимо от раса, цвят на кожата, религия, произход, пол, сексуална ориентация, полова идентичност, или неспособност, или всички от тези „-фили” и “изми”, които бяха представени, не трябва да живеят в страх заради същността им. Аз призовавам колегите си да гласуват „за” това правило. “.

Белият дом похвали законопроектът като заяви, че „поначало тук не става дума само за нашите закони, а за това кои сме ние като народ. Става дума за това дали ние се ценим един друг или пък прегръщаме различията ни като им позволяване да се превърнат в основание за враждебност “.

По-рано тази година двама психолози в Канада обявиха, че педофилията е сексуална ориентация точно като хомосексуализмът или хетеросексуалността.

Ван Гиджсехем, психолог и пенсиониран професор от Университета на Монреал, заяви пред членовете на Парламента, “Педофилите не са просто хора, които извършват малко престъпление от време на време, а по-скоро правят това, което е еквивалентно на сексуалната им ориентация по същия начин, както това би правил друг човек при хетеросексуалността или дори при хомосексуализма “.

Той продължи с думите, “Истинските педофили имат изключително предпочитание към деца, което е същото като да имаш определена сексуална ориентация. Не можете да промените сексуалната ориентация на този човек. Той може, обаче, да стане абстинентен.”

На въпроса дали той би могъл да сравни педофилите със хомосексуалистите, Van Gijseghem отговори: “Ако например, сте живели в общество, където се хетеросексуалността е забранена или пък се преследва и наказва и ви кажат, че трябва да предприемете терапия за промяна на сексуалната ви ориентация, вероятно бихте си каже, че това е лудост. С други думи, вие няма по никакъв начин да приемете това. Използвам тази аналогия, за да кажа, че да, наистина, педофилите не променят своята сексуална ориентация.”

Д-р Куинси, почетен професор по психология в Кралския университет в Кингстън, Онтарио, се съгласи с мнението на Ван Гийзехем. Куинси каза, че сексуалните предпочитания на педофилите са трайно насочени към децата и, че ” няма доказателства, че този вид предпочитание може да бъде променен чрез въздействие или по някакъв друг начин.”

През юли 2010 изданието Harvard health Publications съобщи, че: “педофилията е сексуална ориентация и е малко вероятно тя да бъде променена. Лечението й цели да позволи пациентът да устоява на влечението си, породено от сексуалните му нужди.”

Линда Харви от „Мисия Америка” заяви, че натискът педофилите да получат равнопоставеност ще зачести и ще става все по-силен – правопропорционално на активността на ЛГБТ – групите да афишират и да отстояват себе си: “Всичко това е част от плана за въвеждане на секса с деца във все по-ранна и по-ранна възраст и да ни убедят, че всичко това са нормални взаимоотношения и че всъщност става дума за „сексуално привличане”.

Милтън Диаманд, професор в Хавайския университет и директор на Тихоокеанския Център за секс и общество заяви, че детската порнография би могла да бъде полезна за обществото, защото “потенциалните извършители на сексуални престъпления използват детска порнография, като заместител на секса срещу деца.”

Диаманде изтъкнат преподавател в Института за изследвания на човешката сексуалност в Сан Франциско / IASHS/, а IASHS открито се обяви за отмяна на забраната за хомосексуалистите да служат в армията.

Сред материалите на IASHS на интернет страницата на института е поставен и „Списък на основните сексуални права”, в който у включено и “правото за участие в сексуални действия или дейности от всякакъв вид, при условие че те не съдържат действия без двустранно съгласие, насилие, принуда, принуда или измама”. Друго обявено право е “свобода от преследване, осъждане, дискриминация, както и от обществена намеса в личното сексуално поведение” а също и “свободата на всяка сексуална мисъл, фантазия и желание.” Тази организация също така казва, че „никой не трябва да бъде поставян “в неравностойно положение” само заради възрастта си”.

Законите, защитаващи децата от сексуално насилие бяха оспорени в няколко щата вкл. Калифорния, Джорджия и Айова. Извършителите на сексуални престъпления срещу деца претендират, че санкциите за деянията им, предвидени в тези закони, предвиждащи регистирането им и забраняващи им да живеят в близост до училища и паркове са несправедливи, тъй като ги наказвали за цял живот.