ТРЪМП: НОСИТЕЛ НА ПРОМЯНАТА ИЛИ ПОДМЯНАТА?

“Изборите не променят нещата,ако го правеха щяха да ги забранят.” Марк Твен “На нов началник, нов президент и малко прасенце не се радвай. Не знаеш каква свиня ще излезне от него” Даниел Попов “Представете си, че Тръм вземе та спечели изборите в САЩ. Според Вас дали ще има промяна в геополитиката на гореспомкенатата държава? Определено НЕ!” Мика Сийминеен

Източник на снимката: http://www.mapsofworld.com/elections/usa/hillary-vs-trump.html

I

Според в-к „Вашингтон поуст”победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ е „победа на гнева”. „Америка ме избра затова,че ще забраня исляма, ще забраня гей парадите, ще върна американските войници в Америка…”

Някои биха казали, че това е победа, дължаща се на подкрепата на избирателите от западналите аграрни и промишлени райони в САЩ, които са убедени, че политическата върхушка ги е изоставила. На пръв поглед това е така, но в действителност гласовете на гласоподавателите за двамата кандидати са с незначителна разлика от 150 229 гласа (0.1%) в полза на Хилъри Клинтън.

Д. Тръмп – 47.5% Х. Клинтън – 47.6%

Интересното е, че при почти равен брой гласове [ Х. Клинтън – 59 238 16; Д. Тръмп – 59 088 517], в Избирателната колегия разпределението стои по друг начин. От 538 електора, подкрепиха кандидата на: Демократическата партия – 218 Републиканската партия – 289 При положение, че президентът на САЩ се избира от Избирателната колегия, а не пряко от народа на САЩ, може да заключим, че електорите изразиха подкрепата си към кандидата на Републиканската партия.

Новината за победата на Доналд Тръмп зарадва консервативните кръгове в ЕС, които приветстват избора, защото той не е Обама, нито протежето му Хилъри Клинтън.

Нека не забравяме, че Колегията ще гласува на 19.XII.2016, а Конгресът ще произнесе по избора чак на 6.I.2017. До тогава никой не може да е сигурен, кой ще наследи Барак Хюсеин Обама в Беля дом.

Ако Доналд Тръмп доживее до 20.I.2017г. и не последва скоропостижно примера на някои свои предшественици с необикновенно къс мандат, Европа би могла да си отдъхне от напрежението между САЩ и русия, генерирано от политиката на Б. Х. Обама през последните 4 години и заплашващо да въвлече ЕС в конфликт, който би означавал катастрофа за страните от НАТО.

Но това може да се случи само при положение, че Избирателната колегия, Сената и Конгреса потвърдят избора на Доналд Тръмп и новата администрация във Вашингтон смекчи тона си срещу Москва и забави експанзията на НАТО в близост дои границите с Руската федерация.

II

ВЪНШНА ПОЛИТИКА НА САЩ

Онези, които преливат от радост, че Тръмп е спечелил вота в САЩ /това не е сигурно до 6.I.2016/ трябва да си дадат сметка, че като цяло външната политика на страната няма да се промени кой знае колко. Новата администрация няма да се различава от предходните и е резонно промените относно външната и вътрешната политика да не са кой знае колко съществени.

II.а

ЕС къде по принуда, къде доброволно е основен партньор на САЩ в Източното полукълбо. Администрацията на Тръмп, колкото и да е изолационистки насочена не може да си позволи да остави ЕС сам на себе си и да не упражнява натиск върху него.

Ако САЩ иска да си осиггурят господството върху европейуските пазари, то те непременно ще натиснат ЕС да подпише ТПТИ /TTIP, защото ако това не се случи, американските корпорации не биха получили господстващото и монополно положение, което им е нужно за собственото им оцеляване.

Въпреки, че за сега Тръмп казва, че прекратявал преговорите за ТПТИ /TTIP, то не е сигурно дали ще удържи обещанието си, защото американските корпорации имат изгода от това. Също така, въпросното споразумение налага на ЕС да купува стоки и услиги, а не изнася работни места и производства от САЩ.

Нека не забравяме, че Доналд Тръм обеща да е “президентът, който ще открие най-много работни места”, а за да се случи това, той трябва да е сигурен, че американските корпорации са получили господстващо положение на европейските пазари.

Ако това условие не е постигнато, то американската икономика, която не е конкурентноспособна на европейската не може да реализира своето производство.

II.б

Също така не трябва да забравяме, че голям препъникамък за американската икономика е Китай, който се явява най-голямата световна икономика като потребление на енергоносители, цветни, черни и редки метали, както и на редкоземни елементи, храни и други.

Съчетанието между индустриална мощ, природни ресурси, финансово богатство, евтина работна ръка и висококвалифицирани специалисти във всички области за последните 20 години даде възможност за безпрецедентна в историята икономическа експанзия.

Китай, който до преди няма две десетилетия беше ограничен само в Азиатско-Тихоокеанския регион и вялата търговия с Русия и Монголия се оказа могъща сила, която изведнъж разпростря своята мощна икономическа експанзия по целия свят и неусетно се превърна във фактор с който САЩ са длъжни да се съобразяват, за да не се окажат в положение на бито куче.

Китай безпроблемно завладя европейските, азиатските и американските пазари, както ми техните производства.

За да опази своите инвестиции и новопридобити богатства, Поднебесната империя тихомълком модернизира и преструктурира своите въоръжени сили.

Китай, който толкова години бе пренебрегван от Запада като геополитическа сила изведнъж за изненада на САЩ и ЕС се оказа фактор, с който трябва да се събразяват поради простата причина, че във военно отношение е № 1 в Югоизточна Азия, а в икономическо №1 в света.. Според някои оценки, военната мощ на Китай надвишава тази на САЩ.

Администрацията на Тръмп, независимо дали иска или не, трябва да се съобразява с Китай, който неотдавна показа, че ако реши за него не е проблем да срине американската икономика, а Пети американски флот не е пречка, която не мйоже да бъде отстранена, ако се окаже заплаха за сигурността на Югоизточна Азия и в частност китайските геополитически и стратегически интереси в региона.

II.в

Хилъри Клинтън, подобно на своят покровител Барак Обама живее с мисълта, че Руската федерация е някаква изостанала във военно-техническо отноишение държава, каквато беше по времето непосредствено след разпада на СССР. Заблуда, която струва на американската икономика милиарди долари за превъоръжаване, което се оказа морално и технически остаряло на фона на разсекретените руски разработки.

Също така, Русия поне от 16 години има курс за икономическо възстановяване, който е доста близък до кейсиянския модел, извадил САЩ от Голямата депресия.

Към днешна дата руската икономическа мощ по много показатели е съизмерима с тази на най-богатите страни от ЕС, а в много отношения задминава и тази на САЩ.

Военната реформа в Русия доведе до няколко неща:

– Създадоха се нови технологии, които превъзхождат тези в страните от НАТО – Създадоха се нови родове войски, нямащи аналог като функция и ударна мощ в останалия свят. – Създадоха се нови типове съединения и подразделения, които се отличават със своята ударна мощ, тактическа оперативност и стратегически ресурси. Общото между всичкки тях е мобилниостта, която им позвоялва да действат експедитивно, точно и незабавно да се отеглят.

Руските ВС се превърнаха във фактор, с който трябва да се съобразява всеки, който иска да попречи на развитието на руските геостратегически и геополитически интереси.

Още през далечната 1999г. Руските ВС демонстрираха, че имат мобилни войскови подразделения, които за максимално кратко време могат да бъдат доставени във всяка точка на света, за да изпълнят възложените им задачи.

Овладяването на летището в Прищина преди 17 години беше своеобразно предупреждение за вниманието на САЩ и съюзнизците му от НАТО, които решиха, че могат да го пренебрегнат.

Базираните в Каспийско море корвети, въоръжени с високоточни ракети “Калибър” доказаха, че за ВКС не предтсавлява проблем да преодолеят толкова прехвалената от САЩ ПРО, чиито елементи, разположени в Турция и Грузия останаха глухи и слепи за прелитащите балистично ракети, с които бяха обстрелвани позициите на Ислямска държава в Сирия.

Друга неприятна изненада за НАТО бяха системите, които буквално превърнаха разрушителя “Доналд Кук” в безполезно и бавноповратливо корито, което е удобна мишена за всеки, който реши да го използва като такава.

Един СУ-25 с подходяща, макар и леко остаряла по руските военни стандарти апаратура демонстрира какво означава израза “електронно противодействие” и високопрехвалените кораби на САЩ се превръщат в цели на стратегическата авиация или на високоточни ракети, чиято работа е да унищожават всичко, което е определено като заплаха.

Новата администрация на САЩ иска или не, си дава сметка, че Русия не е някоя регионална сила с остаряло въоръжение, а е страна, чиято военна мощ не отстъпва на американската, а в много отношения я превъзхожда. Тръмп си дава сметка, че във военно-техническо отношения САЩ по много показатели значително изостава от Русия, защото модернизацията на въоръжените сили на двете страни протича по различен начин. САЩ са похарчили над 10 пъти повече средства за модернизация и превъоръжаване от Руската федерацикя, но ВПК на първата се оказа неспособна да настигне Държавния военнопромишен комплекс на втората.

Русия и Китай нееднократно са показали, че ако реши може даже и без военна намеса да превърнат САЩ в страна от Третия свят, ако не по друго то по икономически показатели. Създаването на един крах на борсите в САЩ не е непосилна за двете страни задача, които заедно с някои свои съюзници са най-големите кредитори на САЩ.

II.г

Пренебрегвана от Запада, Индия се оказа страна, мкоято буквално сякаш от нищото се превърна в геополитическа сила, която в много отношения не е по-слаба от САЩ.

Докато Запада гледаше на страната с пренебрежение, то тя успешно разви такива неща като ядрена енергетика, ядрени оръжия, собствен ВПК, високи технологии, високоразвита медицина. Превърна се и в индустриялна страна, водеща в производтвото на селскостопански и военни машини, водещ производител на храни и ммедикаменти, както и регионална военна суперсила.

Никой не беше очквал, че Индия, която е втората по население и чието население е сред най-бедните в света има възможността да надигне глава и да потърси своето място под слънцето.

Никой не отчете, че Индия има буквално неизчерпаеми човешки ресурси, които включват не само евтина работна ръка, но и висококвалифицирани специалисти във всички области на науката и сфери на производството.

САЩ и неговите съюзници се оказаха изненадани, когато Индия се оказа сред водещите сили не само в региона, но и в световен мащаб.

Когато Западът изтрезня от заблудите, в които беше затънал, оказа се, че е късно да направи нещо друго освен да гледа как Индия израства като глобален играч, с който трябва да се съобразяват, ако не за друго, защото може буквално да ликвидира всяка една страна, която реши да ѝ попречи да осъществи амбициите си.

Индия вече близо две десетилетия е сред глобални сили и съюзник на Китай и Русия. Също така е и член на БРИКС, който за да опази своите глобални интереси може да създаде и военен блок, за да се противопостави на САЩ и неговите сателити, които всячески се опитват да му сложат прът между спиците. Евентуалният Блок /да го наречем така условно/ би разполагал с военна мощ, многократно надвишаваща тази на НАТО.

II.д

Тръмп се зарече да изгони спонсорите на ислямските терористи. Заяви, че щял да забрани исляма. Просто е невъзможно да изпълни кое да е от тези две обещания. Исляма е религия, която се изповядва от неизвестен брой граждани на САЩ. Ако реши да забрани исляма ще се окаже и с проблеми при снабдяването с пртрол от Персийския залив.

Нали не сте забравлили, че най-големите съюзници на САЩ са богатите монархии от Арабската лига, които също така са страни, в които исляма е единствената законно призната религия? Също така ще трябва да не забравяме, че Турция, която е в НАТО е мюсюлманска държава, както и Пакистан, Йордания, Босна, Албания, Косово…

Тръмп може да изгони нелегалните имигранти, които са влезли през Мексико, но не може да изгони богатите бизнесмени, които са дошли с целите си фамилии, прислугата и малките си армии от охранители.

В САЩ живеят между 8 и 14 млн. мюсюлмани, имигранти от Арабската лига, още около 100 000 от Иран, някъде около 1 млн. от Турция. Неизвестен е броя на американските граждани, приели исляма, но вероятно надвишава 5 млн.

Нека не забравяме, че най-големите инвеститори в САЩ са именно богатите монархии от Арабската лига, чиито инвестиции възлизат между 5 и 8 трлн. долара при БВП на страната 1,799 трлн долара за 2013г. Само инвестициите на саудитското кралско семейство възлизат на 700 млрд долара. Тръм и да иска не може да си позволи да експулсира онези, за които има съмнения, че финансират терористи, защото те са фактори в Арабския свят.

Новата администрация, какито и президентът, ще трябва да търпят присъствието на онези, които уж щял да ектрадира, защото няма начин нито да забрани исляма, нито да изгони онези, които финансират терористи.

С други думи казано, Тръмп е безсилен да предприеме драстични мерки, защото няма избор. Ако се осмели да предприеме действие срещи спонсорите на терористите, то той рискува икономиката на САЩ да олекне с между 5 и 8 трлн. долара капитали и инвестиции.

Ако се опита да забрани исляма, ще превърне САЩ в мишена на всички видове ислямски терористио, включе и такива домашно производство.

III

ИЗОЛАЦИОНИЗМА

Това е нещо, което САЩ не може да си позволи. Практически е невъзможна за поостигане кауза. По няколко причини. – Страната е принудена да поддържа военно присъствие, да води военни, терористични и подривни операции по целия свят.

Ако не го прави и си прибере войниците, затвори или поне намали броят на базите и се изолира, това ще доведе до положението да бъде раздирана от вътрешни конфликти, защото ще се наложи немалка демобилизация на въоръжените сили.

– Ако не поддържа военно присъствие в страните от НАТО, както ми в окупираните от нея държави, САЩ рискува да бъде отхвърлено нейното господство, а в крайна сметка, ако това се случи, може да се стигне до разпад на федерацията.

– В САЩ има немалко антифедералисти и сепаратистки настроени групировки, а и политически партии, чиито позиции силно укрепнаха през последните две десетилетия поради крайно антинародната политика на Вашингтон.

По отношение на намесата във вътрешната и външната политика на страните-членки на НАТО и окупираните държави, няма да има промяна към разхлабване на хватката. Напротив, тя ще се затяга, защото САЩ нйе може да си позволи да ндаде, каквато и да е свобода на своите съюзни и подчинени държави.

Представете си какво би се случило, ако да речем Япония и Южна Корея поемат курс на сближаване със страни като Кирай, Русия и Индия.

САЩ не могат да си позволят изолационизсъм, защото ако окупираните от тях държави се почувстват свободни от и независими, то в следващия момент може да решат да ги шкартират. Ако САЩ загуби влияние в протектортатите си, то ЕС няма да чака дълго и ще размаха доста нелицеприятна комбинация пред Вашингтон и ще обяви независимост. Макар САЩ да са доминиращата в НАТО страна, а Турция да е с най-голяма армия в Европа, то общата военна мощ на ЕС вероятно превишава тази на двете доминиращи в Алианса страни.

Ако ЕС се ориентира към съюз с Кирай, Русия или Индия, това буквално би превърнало САЩ в страна от Третия свят, каквато е започнала да се превръща от 1992г. насам.

Разпада на системата, гарантираща господството на САЩ в Европа и Югоизточна и Югозападна Азия ще доведе до тежки сътресения в страната, които може да предизвикат икономически колапс, политически хаос и даже отцепване на недоволните щати от федерацията.

А даже и да бъдат възпряни с военна сила отцепническите щати, това няма да реши ппроблемите, а само ще ги задълбочи, защото ще ускори разпада на САЩ, който ще е последван от тежка самоубийствена война, сравнение с която Войната за османското наследство е била безкръвна.

IV

ЛЕГАЛНА АГЕНТУРА ПОД ФОРМАТА НА НПО-ТА И ПОЛИТИЧЕСКИ ФИГУРИ В ЕВРОПА И АЗИЯ

Много мои познати предричат закриване на “Америка за България” след като новата администрация на Доналд Тръмп поеме властта. Аз разбирам тяхното въодушевление, но реалността и очакванията са две коренно различни неща.

Относно т.нар. соросоиди, политиката на новия обитател на Белия дом няма да доведе до свиване на разходваните за тях ресурси, нито ще им позволи да се отпуснат. Както споменах по-горе, САЩ не може да си позволи ненамеса във вътрешната и външната политика на на страните, които са под неин контрол.

Ако САЩ не направи всичко възможно да опази легалните си агенти, то те ще загубят възможността си да влияят върху външната и вътрешната политика на страните, в които оперират. Разпада на агентурната мрежа ще е равнозначен на поражение.

Основния проблем пред администрацията на Тръмп, относно изолацията е да не попадне в принудителна такава и да загуби геополитическото си влияние, превръщайки се във фалирала държава от Третия свят, която ще бъде опоскана от кредиторите си.

V

ВЪТРЕШНА ПОЛИТИКА

Определено ще е неолиберална. Няма начин да е друга, защото това би накърнило интересите на крупния бизнес, чийто представител е и самият Тръмп. Така, че Тръмп и бъдещата му администрация не могат да си позволят да поемат курс различен от предначертания по време на предходните администрации. Чикагският модел може да бъде омекотен за известно време, за да даде възможност на американската икономика да си поемке дъх, да се стабилизира и да набере инерция.

Процента на бедните в САЩ няма да спадне под този за 2015 – 24,2% от работещите по официална статистика и на Администрацията по социално осигуряване.

Според Индекса за измерване на бедността (ИИБ) на Бюрото по преброяване, които вземат предвид правителствени разходи и регионалната издръжка на живота за всеки щат, хората живущипод прага на бедността са 47% .

Поради високата безработица и огромният процент бедни, работните места няма да повишат материалното благосъстояние на работническата класа, защото откритите работни места ще са в пъти по-малко от търсещите работа.

Също така, ако се повиши цената на труда в САЩ, то това прави икономиката на страната неконкурентноспособна спрямо европейската и китайската.

Реално погледнатио единственото, което може да направи новата администрация е да се надява да намали регистрираната безработица, но не и реалната.

VI

“Робството на XXI век не се налага с оръжие, а с икономически и политически окови, които нито един ключ не може да отвори.”

Р. Лъдлъм

Макар, че Доналд Тръмп надали е чувал за цитирания от мен американски писател, а още по-малко е вероятно да е чел нещо написано от него, то той безпогрешно би разбрал какво има предвид автора с това си изказване.

Икономиката и политиката са мощни инструменти, когато трябва да една страна в тотална зависимост и след това безболезно за агрресора се ѝ се заграбят ресурсите. Доналд Тръм не може да бъде обвинен, че е глупак и не си е направил сметката, че най-добрият вариант е да приспи вниманието на страните, които биха представлявали непосредствен и неореодолим противник във военно отноишение. Въпреки, че говори за умерена политика спрямо Русия, то под привидно спокойната повърхност на взаимоотношенията, тя ще е не по-малко агресивна от тази на неговите предшественици в Белия дом. Политиката спрямо ЕС също ще е агресивна, за да съкруши всякаква съпротива срещу американското икономическо, а и военно господство.

Ако някой тъне в заблудата, че новата администрация би била по-различна от своите предшественици, то той дълбоко се лъже. Тръмп говореше за изолационизъм, социални реформи, икономически промени и всичко онова, което повечето американци очакваха да чуят. Даже и да поиска да изведе САЩ в нов курс на умерена и неагресивна политика, новоизбраният президент на страната нняма да успее, защото никой няма да му позволи това.

Тръмп ще е принуден да вземе кадри от Републиканската партия. Вероятно някои от тях ще са били част от тази на Дж. Х. Буш и на Дж. У. Буш, в което няма нищо чудно. Поради това, че Републиканската партия ще е водеща политическа сила в тази администрация, то може да се очаква, че Тръмп би бил с вързани ръце да изпълни обещанията си.

Нека не забравяме, че Тръмп е продукт, и сред водещите фигури на съвременната политическа и икономическа система на САЩ. Статуквото, което съществува от 60-те години на XIX век, а и от по-рано е практически неразбиваемо, защото то е самата основа на съществуването на САЩ като държава. Цялата политическа и икономическа мощ е съсредоточена в ръцете на онези, които съставляват статуквото и го защитават.

Тръмп е наясно, че не е готов да поеме нитио по пътя на Линкълн, нито по дози на Кенедио и да се превърне в жертва на заговор, организиран в собствената му партия и онези, които са му подсигурили победата в Изборната колегия.

VII

ОБОБЩЕНИЕ

“Поради факта, че Доналд Тръмп няма никакъв опит в политиката и управлението на страната, анализаторите не се наемат да прогнозират евентуалните му политики в Белия дом.”

Че какво сложно има в това да се прогнозират политиките на Тръмп, ако доживее да влезе в Белия дом? Те ще са като на предшествениците му от Републиканската партия. Няма да са по-различни, защото никой няма да му позволи да промени курса на вътрешната или външната политика на САЩ.

Тръм бил обещал, че ще бъде “президентът, разкрил най-много работни места”. Даже и това да се случи, няма да е в противовес с доктрината “Монро” от 1823 година. Също така, едно увеличение на работните места в САЩ би се оказало благоприятно за бизнеса, а не за работниците. Никой не е казал, че общото състояние на хората на наемния труд ще се подобри.

Увеличението на работните места ще е добър ход по няколко причини:

– САЩ ще забавят кризата.

– Ще предотврати всякакви възможности за искания свързани с промени в социалната сфера.

– Ще тушира критиките на партиите, намиращи се извън парламентарното управление и президентската администрация.

– Ще даде възможност на САЩ да се подготви за следващите геополитически ходове без да се страхува от вътрешни безредици.

По въпроса за отношенията на САЩ с Русия:

– Забавянето на експанзията на НАТО би дала на Алианса възможност да се превъоръжи и да преструктурира военните си подразделения.

– Тръмп си дава сметка, че за САЩ би било опасно да продължават със сегашния курс на пряка конфронтация, затова ще се набляга на политиката на сдържане.

– В същото време, докато НАТО си поема дъх и се преструктурира, има голяма вероятност да се засили т.нар. “легална агентура” в Русия, за да се дестабилизира страната.

По въпроса за политиката в Източна Европа ще кажа следното:

– НАТО ще укрепи позициите си.

– “Легалната агентура” под формата на различни НПО-та и партиини кадри, финансирани от икономически групировки и Държавния департамент на САЩ ще си остане и с течение на времето ще се засилят, защото те са един от най-важните инструменти на външната политика, с която се контролират медии, индустрия, политически партии, държавни учереждения, изкуство и т.н.

Никой няма да спре тяхното финансиране, напротив – то ще се засили, защото те отстояват геополитическите интереси на САЩ.

VII

В заключение ще кажа, че кандидатът на Републиканската партия спечели, защото обеща да води политика, чрез която да избегне прекия военен сблъсък с останалите геополитически сили. За Разлика от Хилъри Клинтън, Доналд Тръмп е наясно, че досегашните военни победи на САЩ са само срещу регионални сили, а срещу глобалните, страната не би имала никакви шансове за победа.

Военна конфронтация срещу Индия, Русия, Китай или ЕС би обрекла САЩ на поражение. Даже и коя да е от глобалните сили да не постигне съкрушителна победа, то хаосът който ще настъпи в САЩ до доведе до разцепление в страната и тотален колапс, особено, ако конфликта се пренесе на територията на Сверна Америка. Всеки пряк сблъсък на САЩ с глобална сила, независимо коя, би подкарал страната като бясно течение неуправляем кораб и би я заполитил в скалите на световната геополитика, където ще се разбие на трески.

Военното, политическото и икономическото унищожение на САЩ – големият кошмар, който ако не друго, то за момента е отложен поради това, че глобалните сили изчакват да видят какъв би бил политическият курс на новоизбраният президент.

Тръмп е наясно от последствията и точно затова е длъжен да бъде предпазлив. Той трябва да овладее руля и да прокара страната си между подводните скали в бурното течение на геополитиката, и то по начин, който да гарантира, че САЩ с десетилетия ще отложат онова, до което почти ги докара Обама, а Клинтън щеше да го донесе със сигурност.

Тръм е по-голям и по-далновиден опортюнист от Клинтън. Онези, които го подкрепиха в Изборната колегия са наясно с това и разчитат на неговата предпазливост.,те силно се надяват, че техният избранник ще гледа да не дърпа дявола за опашката.

Ако се въздържи да се заиграва с външната политика по начин, който би раздразникл останалите геополитически сили. Ако не започне с дивотиите във вътрешната политика, която би могла да създаде и ескалира напрежение, то той може да се каже, че към настощият момент би бил “Спасителят на Америка”. Ако не бъде благоразумен и далновиден, Тръмп много бързо може да ускори унищожението на страната.

Американският народ е на кръстопът, на какъвто никога до сега не е бил в своята история. Никога САЩ не са били толкова мразени, колкото в последните две десетилетия. В същото време никога не са били толкова уязвими във всички аспекти на трите сфери, колкото са сега.

Хората само могат да се надяват, че Тръмп не е проекция на своите предшественици Б. Х. Обама, Дж. У. Буш, У. Дж. Клинтън, Дж. Х. Буш, Р. У. Рейгън или Х.С.Труман, защото ако е, то тогава ги очакват доста тежки години. Американците ще разберат какво означава черокският израз “Път на сълзите” и как се върви по него.

#САЩ #ПОЛИТИКА #гледнаточка #ДоналдТръмп #СВЯТ #Републиканскапартия #избори