top of page

Тази вечер ще говорим за може би най-омразната дума за обикновените хора – ЛИХВАТА!

Автор: Владимир Барбутев

Тази вечер ще говорим за може би най-омразната дума за обикновените хора – ЛИХВАТА!

По точно ще Ви обясня какво е ПРЕКОМЕРНА ЛИХВА/няма да го видите нито по телевизията,още по-малко ще го прочетете някъде/ и защо не се дължи,когато страна по договор е физическо лице?!…

Какво е прекомерна лихва? 

Това е лихва (мораторна лихва, неустойка и т.н.), уговорена в полза на кредитор по някакъв вид договор (напр. договор за заем, договор за наем и т.н.), която се отличава с това, че размерът й е доста по-висок от приетия в обществено-икономическите отношения “нормален” размер. Напр. ако масово лихвите по банкови кредити са около 10%, то прекомерност ще е налице, когато лихвата е няколко пъти по 10%. Колко точно прекомерна? Няма единен законов критерий, но съдебната практика обикновено приема размери над 30-50% на годишна база за прекомерни. “Но аз имам перфектен договор с лицензирана кредитна институция и него съвсем ясно е написано, че лихвата ми е 100%!”. Точно така. И споменатите кредитни институции разчитат точно на това – да плашат клиентите си, че договорите им са напълно изрядни и ако не плащат ще ги дадат на съд. Но “изряден договор” съвсем не е еквивалентно на “валиден договор”. Дори най-изрядният договор, ако надвишава прага за прекомерност, е нищожен – а това означава, че де юре въобще не е произвел целеният ефект (независимо, че кредитът де факто е отпуснат и усвоен). Или най-просто казано – дори да е записано, че такава лихва се дължи – лихвата не се дължи. И какво може да се направи в такъв случай? Следва да се знае, че нищожните договори са си нищожни поначало – т.е. не е необходимо съд да ги обяви за такива. Но страната, която се позовава на тях (напр. кредитна институция), има пълното право да твърди, че договорът не е нищожен. И при това положение единствената възможност остава санкцията на съда – т.е. да се заведе дело, по което съдът да приеме за установено, че договорът или част от него е нищожен и посочената в него прекомерна лихва не се дължи. Важна подробност е, че всичко от гореказаното не важи когато договорът е сключен между двама търговци. Търговците, бидейки професионалисти в своята област, могат свободно да договарят каквото преценят за добре, вкл. и много високи лихви.

 
 
 

Comments


bottom of page