Софийския международен панаир на книгата

Завчера се започна Панаира на книгата, хората бяха обсадили щандовете с книги и опашките бяха като по времето на Лукановата криза… Но този път глада е друг. Глад за книги и познания, което показва, че хората все още четат на пук на разни статистики и мрачни прогнози. На щандовете имаше не само хора в зряла възраст, но и младежи, които искаха да си купят по някоя книга.

Това, че на Панаира на книгата имаше голяма посещаемост и хората, които бяха дошли знаеха какво точно искат да си купят, мен лично много ме зарадва. Също така, тази година книгата е желан подарък за Коледа или Нова Година, което показва, че ние все още ценим книгите и четем.

Родителите купуват на децата си книжки, които те четат и така се предава традицията на четенето у дома. Все повече млади хора се обръщат към книгите, откривайки, че прекрасната книга не може да бъде заменена с филми. Филма си е филм, но книгата си остава онзи верен приятел, който хем ни учи, хем забавлява, хем ни помага да преминава времето неусетно в трупане на познание за света, който ни заобикаля. Към момента децата не четат много, но ще отмине модата на „бавно нечетящите”, защото всяка мода си отшумява с времето. Вместо хлапетата да си губят времето със седене у разни социални мрежи и зяпане на тъпи предавания и кретенски американски филми без никакво смислено съдържание, те ще се насочат към чтенето на книги.

Радвам се, че част от моя песимизъм се оказа напразен и хората не са чак толкова затъпели, колкото си мислех. Самия факт, че четат е даващ надежда за промяна към по-добро.

Даже и по време на криза, много български граждани, въпреки своите скромни средства заделят по 10-15 лева за книга, когато могат да си го позволят. Средно на човек се падат по 1-2 книги на месец на човек, което показва, че интереса към книгите не е някакво временно увлечение, а е постоянна тенденция.

Има тенденция бъдещето на книгите да е електонната книга, която обаче не ще може да измести хартиената, защото има огромна разлика да четеш на дисплей и да държиш едно истинско произведение на изкуството в ръцете си. Но електонната книга има своето предимство, че когато пътуваш, не си принуден да носиш цяла торба книги. Въпреки, че електронната книга е добро нововъведение, аз все пак залагам на хартиената, понеже е по-приятно.

Аз самия чета книги, които са специфични и не са много разпространени, защото са чисто професионални, та за това не са интересни за по-голям кръг от читатели. Но видя ли захвърлена книга, аз я прибирам грижливо и прочитам. Книгите са моите най-добри приятели, които ми помагат поне за малко да се отпусна и забравя ежедневните грижи. Но също така, от книгите се уча, разширявам своя кръгозор и това ми помага по-лесно да се разбирам с другите хора, понеже мога да си представя какво ги вълнува.

Книгите са може би най-великото човешко изобретение, което си остава едва ли не вечно. Книги има от векове и още много векове ще ги има, защото няма нищо по-приятно и отпускащо от това човек да си седне с книга в ръка и да надникне в един друг свят…