top of page

Протести, оставка… А после? Първопричината за протеста си остава


Парламента прие оставката на правителството. До тук нищо неочаквано не се е случило. Основния въпрос е какво ще стане после? По закон президента трябва да предложи нов мандат на ГЕРБ, а ако те откажат, тогава на БСП и така по редицата на парламентарно представените партии. Коя партия би поела ангажимента да състави правителство? Дали ще е ГЕРБ или БСП? Или някоя друга? Като се вземе в предвид, че всички парламентарно представни парии вече са се издънили яко, то какви ще са последствията? Ще има ли нови протести, ако някоя партия различна от ГЕРБ състави правителство, което да доктрета до изборите? В интерес на истината, която и партия да състави правителство, това няма да промени нещата. Президента щял да събира партийните лидери.

“Още утре започвам консултации с всички партийни лидери. С всички заедно, а не поотделно. За да няма съмнения за задкулисни договорки, заяви президентът Росен Плевнелиев в специално обръщение.”

Интересно изказване от страна на президента. Всикчи партийни лидери ли ще събере, както сам е казал? Ако наистина събере абсолютно всички партийни лидери, тогава в Президентсвото ще се окаже цяло вавилонско стълпотворение, защото никой не знае точно колко са партиите в нашата страна! Че те партиите са повече от въшките в брадата на средновековен селянин! Неверояти лудница от разни типове ще е! И като може да се очаква от едно вавилонско стълпотворение ще се получи и вавилонско омешване на езиците и до консенсус няма да се стигне. Партии, партиики, клики по партиите… Сиреч в Президентството е се напълни с хиени, които ще гледат да се облажат от мършата, която така се разсмърдяла, че няма на къде повече. в интерес на истината, партиите не заслужават доверие. Всички партии, без изключение! Разните политици така са се наточили да гепят кокала, че ама хич ги не брига за това какво иска народа. Всъщност какво е народа за политиците? Ами едно нищо! За разните политически маскари, народа е чисто и просто нещо, което им е нужно само около избори, за да могат да го прилъжат да ги тронява на власт или поне да им уреди топли местенца в НС или ако са по-изкусни лъжци в МС. Народната воля и този път ще бъде пренебрегната, защото тя не съвпада с мераците на политиците, независимо дали си говорим за опозиция или управляващи. Какво иска народа? Този въпрос към момента е доста актуален, но ще бъде пренебрегнат. В интерес на истината интересите на народа са ясни, вече декларирани и не бива да се пренебрегват, защото, ако политиците не се научат поне малко от малко да се съобразяват тях, то пак ще има недоволство, протести, а в крайна сметка може да се стигне до погроми, които да са подобни на тези в съседна Гърция. Народа иска да не бъде третиран като машинка за пускане на бюлетини, иска да може да живее в сигурност. Народа иска да не бъде доен, да не живее в мизерия. Хората искат да не живеят в бедност, децата им да имат достъп до образование, а всички заедно да имат достъп до качествено здравеопазване.

Завчера министър-председателя Борисов си подаде оставката. Голяма работа! Все едно ни е кой ще е изедника, който се е докопал до властта, когато властта не се съобразява с гореизброените искания. Формално погледнато протестите започнаха заради високите сметки, които ни натресоха ЕРП-тата, но истината е, че това беше само повод за недоволството, което се превърна в протест, а той от своя страна прерастна в бунтове. Истинската причина за недоволствата са глада и бедността, които са породени от ниските доходи на населението. Сметките и цените растат, но за сметка на това доходите намаляват прогресивно.

Всеки, който гледа на нещата обективно ще забележи, че данните на НСИ за инфлацията са изсмукани от пръстите, защото не може при повишение на цените на горивата и електроенергията, кото водят след себе си поскъпване на всичко, да се отчитат нива на инфлацията от 1-2%! Такова отчитане на инфлацията е меко казано лъжливо! Има хора, които ще кажат, че българина е беден, защото не е производителен или защото е мързелив, но такова твърдение ще е абсолютно неярно, защото ние имаме най-дългата работна седмица в ЕС, а производителността на труда на българския работник не е по-ниска от тази на работника в Германия или Холандия, даже в някои отношения е доста по-висока, особено в отрасли като металургия, минно дело, шивашка и текстилна индустрия, въобще в доста сфери.

Друг голям проблем на хоарата е безработцата, която въпреки, че формално е 14% към момента, то статистиката не е отчела скритата безработица, което ще рече, че се отчитат само онези безработни, които са регистрирани в бюрата по труда. Вероятно реалната безработица вече е минала 50%, че може и доста по-нагоре да е. Липсата на работа също е фактор за засилването на мизерията, в която живеят хората, защото един работещ се налага да издържа един или двама неработещи членове на семейството си. според КНСБ и КТ “Подкрепа” за издръжката на член от семейството са нужни малко над 500 лева, но реалните доходи показват, че повечето хора живеят доста под жизнения минимум. Като се вземе в предвид, че средната работна заплата е около сумата нужна за издръжката на един човек, а повечето работещи получават минималната за страната работна заплата или малко над нея, то всеки, който има поне за две стотинки акъл в главата, може да си направи изводите сам какъв е хала на средния български гражданин. Докато не се оправи политиката по доходите, докато не се реши проблема с мизерията, до тогава няма да има спад в напрежението у хората.

Следващ проблем, който подсилва мизерията, това са ниските пенсии, които меко казано са чиста проба гавра с онези, които са бъхтили по 30-40 години, а това, което получват не им стига за хляб, а за такива неща като лекарства да не говорим. Пенсиите и заплатите са толкова отчайващо ниски, че хората вече са обезверени. Всяко ново правителство преди да дойде на власт обещава как ще подобри живота на хората, но реалните му действия правят тъкмо обратното. Някой си тиквеник заяви, че падането на правителството щяло да донесе тежък икономически срив. Но да попитам за каква икономика говорим, когато даже боба и чесъна са ни внос, а по магазините се продава месо с неизвестен произход, ядем турски домати и бог знае още какви боклуци, които също са внос. Жалката истина е, че ние реално нямаме икономика. Магистрали и велоалеи, нарисувани на тротоарите не хранят хората и не могат да ги нахранят.

Вицовете за това как ще станем великата туристическа дестинация, как ще се тълпят туристи да ни зяпат старините, как ще напъним летните и зимните курорти отдавна не хващат дикиш. Да, верно! Идват западни туристи, но какви са те? Как какви? Алкохолизирани и стиснати, бедни и неплатежоспособни и в нашия туристически бизнес реално няма кой знае какви постъпления, защото всички приходи остават в страните, откъдето идват туристите, които пък от своя страна гледат да похарчат колкото се може по-малко апри у нас.

За да има работеща икономика, трябва да има такива неща като производство, т.е. индудтрия и земеделие. Някой ще каже, че си имаме фермери, които произвеждат селскостопанска продукция, но ако се замисли ще види, че същите тези фермери реално погледнато не произвеждат кой знае колко. Ако се огледаме, въпреки, че в страната има някакъв минен добив, има металургия, има текстилно производство, то те не са наши! Те са на чужди фирми, които освен, че плащат ниски заплати, изнасят печалбите в страните, където са базирани фирмите-майки и де факто тук не остава нищо.

Единственото решение е държавата да преразгледа всички концесии и приватизационни сделки, да наложи строг контрол над фирмите, които твърдят, че са инвеститори. Също така на дневен ред стоят и раздутите цени на комуналните услуги като водоснабдяване, електроразпределение и топлофикациите. Реално погледнато тези фирми се явяват монополисти, които се възползват от положението си и правят, каквото си искат. Не може прри сметка от 100 лева за ток да имаш реално изразходван ток за 35 лева, а останалото да са такса за това, такса за онова, ДДС и други. ЕРП-та, водоснабдяване и топлофикации определят цените по метод, ккойто е абсолютно неясен за крайния потребител. Какво е решението с тези монополни дружества? Ами ясно и просто е, трябва да се национализират и хората да получават комуналните услуги без да има посредници. В крайна сметка, когато се приспаднат измислените такси и печалбата се сведе до умерен минимум, то сметките за комуналните услуги ще намалеят дастично. Опасявам се, че може това намаление да стигне до 50%, че и отгоре.

Проблема с доходите е решим, стига следващите правителства да имат смелостта да наложат регулация и да индексират доходите спрямо реалната инфлация. При МРЗ от 800 лева да речем и при контрол на формиране на печалбата на на дружествата, спокойно може да се започне едно излизане от тоталната мизерия, в която тъне българския народ. ако се наложи политика на протекционизъм за стоките, които могат да се произвеждат в страната, това също може да съживи индустрията, а и селското стопанство.

Но грозната истина е, че никое бъдещо правителство няма да има волята да направи, каквото ид а било за да подобри жизнения стандарт на българина. Няма да посмеят да го направят, защото всички партии политици днес са зависими от едни или други олигарси, които ги държат в ръцете си. А и няма да се лъжем, че политиците не печелят от бедността на народа. Колкото по-беден е народа, толкова повече богатеят политиците. Даже и да се появи някой, който да се опита да промени нещата в положителна посока, то той много бързо ще бъде изяден от останалите членове на глутницата. Всички помним какво се случи с Виденов, който отказваше да разподари металургията на онези, които точеха зъби за тази апетитна хапка.

Резултата от новото правителство, което ще дойде след това няма да задоволи исканията на хората. следващите управници ще са също толкова гадни, колкото всички преди тях. Колкото и да си дрънкат разни хора за това как трябва да се промени Конституцията, как трябва да се даде повече власт на народа, как хората трябва да имат контрол над комуналните услуги, правителството или НС, то това няма да се случи, защото, за да се направят такива изменения, пак ще трябва да зависим от политиците, които толкова години ни лъгаха, че живеем в демокрация. А всеки, който поне малко може да чува и вижда, вече е научил, че политиците от всички партии ще направят всичко възможно народа си остане прецакан.

Това е положението, докато не бъдат пометени и после избесени по мегданите тия изроди, които ни донесоха разруха, които извършват геноцид над народа и които отдавна са ни продали, то положителна промяна на хала няма да има!

 
 
 

Comentários


bottom of page