Приготвяме ХАЛА – споделения хляб

Мика Сийминеен
21.09.2013 г.
време за четене: 9 мин.

Автор: Мика Сийминеен Снимки: Мика Сийминеен Снимки от галерията: Роман Кендеров

ХАЛА

Дали ще направим хляб от лимец, жито, ръж, ечемик, царевица ориз или нещо друго, това е въпрос на налични ресурси. Хляба хляба е онова, което свързва всички хора по света, независимо от тяхната народност, религия и социална среда. Той е храна, творчество, символ на успеха, падението, човешката цивилизация като цяло, във всеки край на света и всички времена. Независимо дали говорим за Шумер, Вавилон, Та-Кемт /древен Египет/ древен Израел, Рим, Елада, Юкатан, Мексико, Тауантинсу́йу /инкската империя/, Китай, Япония, Конго, Дахомей, Занзибар, Полинезия, Индия, Византия и България… Както казах във всяко едно кътче на планетата и всяка епоха на цялата ни история. Всички тези цивилизации се опират на хляба като основна храна, защото той приготвянето на хляб и неговто спделяне е може би най-древната практика, запазила се и до наши дни, промяната, която е превърнала хората от чергари-скотовъди в земеделци и е положила възхода на цивилизацията, такава, каквато я познаваме днес.

Точно това е причината днес толкова народи да имат преклонение към хляба и да посрещат гостите с хляб и сол, като хляба символизира единението, а солта – мира. Ето какво пише Цанко Лавернов в своя дневник “Живия хляб”:

“Израз на това преклонение пред хляба са различните ритуали, пазени и до днес. Сред всички славянски народи от дълбока древност гости се посрещат с хляб и сол (дори и два неславянски народа са я приели – литовците и румънците), на празници като Коледа и Великден, за раждане на дете се приготвят специални обредни пити, когато малко дете се роди, също се правят обредни пити. Казано е: „Човек е богат, ако всеки ден може да сложи хляб на трапезата си”. Ако има символ на уюта, на семейната топлина, на сплотеността на едно семейство, това е питката, омесена и изпечена у дома. Ароматът й е вълшебен, разчупването й – символ на споделянето на благата, постигнати заедно.”

Не е случайна и българската поговорка: “Никой не е по-голям от хляба”, за хляба в Тората, Първа книга книга Моисеева – Битие глава 3 стих 19 пише следното: “С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.“ Или кавказката пословица, че “Няма нищо по-вкусно от хляба.”

И всичко това е вярно, защото с труд и пот на челото си изкарваме прехраната, никой от нас не може без хляб, който за 50 века се е превърнал в една от естествените храни на човека. Но най-голямата тайна на хляба е неговото споделяне. Ние споделяме хляба с близки, приятели, роднини, непознати… Да дадеш хляб на някой това е най-висша форма на човещина. Неслучайно в много страни се казва следното: “Не отказвай хляб никому, даже и на странника потропал на вратата ти в късна доба.” Или пък: “От един хляб ядем, за да сме братя” Тук веднага се сещам за онази корейска приказка, в която се разказва за двамата братя, които макар и бедни не отказвали хляб на странниците и затова били възнаградени щедро от боговете. Или пък за написаното в Новия завет, когато Исус нахранил народа като умножил хляба. А тоже и за грузинската приказка, която ни разказва за домакинята, която колкото повече хляб раздавала на бедните, толкова повече се увеличавало тестото в нощвите й.

Обобщено може да кажем, че хляба, това е основата на цивилизацията, която се е изградила на базата на неговото споделяне между хората, а това споделяне създава устоите на обществата, без които е невъзможно да се изградят цивилизации и култури. Споделения хлаб е това, което обединява всички хора по света. Хляба е символ на благоденствието, на възнаграждението за труда, а това как и с кого споделяме хляба е мерило за нашата човечност. С колкото повече хора ние споделяме, толкова по-човечни и етично извисени сме като човеци. Представяме читателите си рецепта как да си направят обредната питка хала /חלה/, чиято история идва от древен Израел.

Какво е хала?

Халата е уникална с това, че освен, че е храна, която се яде в Съботния ден /Шабата, שבת/, който почитаме по Божия повеля, както пише в Тората, Втора книга Моисеева – Изход 20:8-11

8. Помни съботния ден, за да го светиш; 9. шест дена работи и върши в тях всичките си работи; 10. а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: недей върши в него никаква работа ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни (волът ти, ни оселът ти, нито какъвто и да е) твой добитък, нито пришълецът ти, който се намира в жилищата ти; 11 защото в шест дена създаде Господ небето и земята, морето и всичко, що е в тях, а в седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.

И в Тората, Пета книга Мойсеева – Второзаконие 5:12-15

12. Пази съботния ден, за да го светиш, както ти е заповядал Господ, Бог твой; 13. шест дена работи и върши всичките си работи, 14. а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: не върши (в него) никаква работа, ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни волът ти, ни оселът ти, нито някой твой добитък, нито пришълецът ти, който е у тебе, за да си почине робът ти и робинята ти и оселът ти, както и ти; 15. и помни, че беше роб в египетската земя, но Господ, Бог твой, те изведе оттам с твърда ръка и висока мишца, затова и ти заповяда Господ, Бог твой, да тачиш съботния ден и свето да го пазиш.

Това е обредна питка, която се яде в седмия ден на седмицата Шабат /שבת/. Халата се приготвя от стопанката на къщата, която спред еврейската традиция се счита за опората и душата на къщата и затова на нея се пада честта да приготви обредния хляб. (Принципно няма правило, което да задължава жената да приготвя халата, а също така няма и забрана халата да се приготви от мъж)

Който приготвя халата отделя малко от тестото и то се изгаря, като така се спазва заповедта за отделяне на малко топче от тестото за служителите в Храма /има се предвид Йерусалимския храм בית המקדש/, който днес не съществува и така обикновенното тесто се превръща в нещо специално и одухотворено.

Защо халите за Шабат са две?

Обяснението можем да намерим вТората, Втора книга Моисеева Изход 16:14-35

14. Росата се вдигна, и ето, по лицето на пустинята нещо дребно, зърнесто, ситно като скреж по земята. 15. Като видяха Израилевите синове, думаха един другиму: какво е това? Защото не знаеха, що е то. И Моисей им каза: това е хлябът, който ви даде Господ за храна; 16. ето какво заповяда Господ: събирайте от него, всеки по колкото може да изяде; събирайте по гомор на човек, според кой колкото души има в шатрата си. 17. Тъй направиха Израилевите синове: събраха, кой много, кой малко. 18. И измериха с гомора, и който беше събрал много, нямаше излишък, и който – малко, нямаше недостиг: всеки събра, колкото можеше да изяде. 19. И рече им Моисей: никой да не оставя от това доутре. 20. Но те не послушаха Моисея, и някои оставиха от това до сутринта, и то червяса, и се вмириса. И Моисей им се разсърди. 21. И те го събираха сутрин рано, всеки колкото може да изяде; а кога припечеше слънце, то се топеше. 22. А в шестия ден събраха двойно от тоя хляб, – по два гомора за всекиго. И всички началници на народа дойдоха, та обадиха на Моисея. 23. И Моисей им каза: ето що каза Господ: утре почивка, света събота Господня; каквото трябва да се пече, печете, и каквото трябва да се вари, варете днес, а каквото остане, скътайте и запазете доутре. 24. И скътаха това до сутринта, както им заповяда Моисей, и то не се вмириса, и червеи нямаше в него. 25. И рече Моисей: яжте го днес, защото днес е събота Господня: днес няма да го намерите на полето; 26. шест дена го събирайте, а седмият ден е събота: в тоя ден няма да го има. 27. Но някои от народа излязоха в седмия ден да събират, ала не намериха. 28. И каза Господ на Моисея: докога ще се противите да пазите заповедите Ми и законите Ми? 29. Вижте, Господ ви е дал събота, затова и дава в шестия ден хляб за два дена: нека всеки си стои у дома, в седмия ден никой да не излиза от мястото си. 30. И в седмия ден народът си почиваше. 31. Израилевият дом нарече тоя хляб с име: мана. Тя беше като кориандрово семе, бяла, а на вкус като медена питка. 32. И рече Моисей: ето що заповяда Господ: напълнете с мана един гомор, за да се запази в родовете ви, та да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя. 33. И каза Моисей на Аарона: вземи един съд и тури в него пълен гомо’р мана, и го постави пред Господа, за да се пази в родовете ви. 34. И постави го Аарон пред ковчега на свидетелството, за да се пази, както бе заповядал Господ на Моисея. 35. Израилевите синове ядоха мана четирийсет години, докле дойдоха в населена земя; те ядоха мана, докле стигнаха до границите на Ханаанска земя. Халата олицетворява маната небесна и точно, за да си спомняме за двойната дажба мана, кояго Госпд давал на народа Израилиев на Шабат, на масата има две хали.

Защо хала се плете?

Има няколко тълкувания за това. Едното е, че халата символизира еединството на семейството и на целия еврейски народ, а другото – питката е символ на двете заповеди за спазване на Шабат и това, че те са едно цяло (”шамор” /שמור/ “пази” и “захор” /זכור/ “помни”, “Бе’Дибур Ехад” /בדיבור אחד/ “Една реч”

РЕЦЕПТИ ЗА ХАЛА

Първата рецепта ни е предоставена на Еврейския фестивал в София от г-н Евгени Митев, координатор проекти на Международен Съвет на Самодейните Средища Мрежа Хлебни Къщи http://www.bread.bg/, които взеха участие в първия по рода си у нас еврейски фестивал „Шалом София“ /שלום סופיה/ и имаха шатра за месене на традиционния еврейски хляб хала. Шатрата на Хлебните къщи събра стотици посетители, които имаха възможност сами да замесят и оплетат халата и да получат вече готовия хляб. Халата е едно чудесно произведения на кулинарното изкуство, което силно впечатли членовете на нашия екип, чийто главен редактор /аз/ лично участва в изплитането на един от обредните хлябове, който после сподели с екипа. Втората рецепта я взех от “Ротев” /רוטב/ , превода на рецептата е благодарение на помощта на Леон Харц, който ми помогна да изясня кое, как що, за да няма ляпсуси.

Тази рецепта я приготвихме в домашни условия и също е чудесна, разликата е, че вместо олио се използва зехтин, а също така, че със захарта се употребява и мед. Макар двете рецепти да са различни, нашият екип все още не може да реши коя е по-хубава, защото хубавото си е хубаво и за това решихме, че е най-добре да поместим и двете.

РЦЕПТАТА НА ХЛЕБНИ КЪЩИ

Необходими продукти

1 ч.л. мая за хляб /около 7 грама/ 1 чаша топла вода /200 мл/ 1/4 чаша олио /50 мл/ 1 и 1/2 чаша захар /100 гр/ 1 ч.л сол /около 10 гр./ 3 жълтъка 1 чаша вода /200 мл/ 8 чаши брашно /около 400гр./ Сусам или маково семе за поръсване.

Начин на приготвяне

1. Вземате маята, топлата вода и 1 с.л. от захарта. Смесвате ги и ги оставяте 10 минути да престоят. 2. През това време смесете олиото, чаша и половина захар, солта, три жълтъка и чаша вода. 3. Когато изтекат 10 минути, добавете втората смес към първата. 4. Измерете и пресейте брашното. Добавяйте го към сместа на три пъти, като междувременно бъркайте докато спре да лепне, но все още е еластично. Оставете го покрито с кърпа а може и в /пластмасова кутия/ в топла стая за час и половина докато втаса, увеличавайки обема си двойно. 5. Когато е готово, направете от тестото фандъци /ивици/ чрез разтегляне и ги преплетете в желаната от Вас форма и ги оставете на топло за още 45 минути, за да втасат напълно. 6. След това намажете втасалите питки с белтъците, като по желание може да ги поръсите с маково или сусамено семе, след което ги слагате в предварително загрята на 160 градуса фурна и ги печете 40 до 45 минути.

РЦЕПТАТА НА РОТЕВ

Необходими продукти:

1 пакетче суха мая / 7 гр/ ¼ ч. ч. топла вода /50 мл/ ½ ч. ч. хладка вода /100 мл/ 1 с. л. захар /12гр/ 2 ч. л. мед /50 гр/ 1 ч. л. сол / 5 гр/ 1 яйце 1/4 чаша зехтин /50 мл/ 2 ½ – 2 ¾ ч. ч. брашно 2 жълтъка 2 с. л. студена вода /24 мл/

Начин на приготвяне

1. Разтворете маята в топла вода в голяма купа. 2. Прибавете последователно водата, захарта, меда, солта, яйцата / белтъка/, олиото, 1 ¼ чаша брашно. Разбийте добре с миксер до получаването на гладка пухкава смес. Прибавете и останалото брашно. 3. Прехвърлете тестото върху предварително набрашнена повърхност. Замесете докато стане гладко и еластично за около 5 минути. 4. Поставете тестото в намазан с мазнина съд и го обърнете, така че да се намаже и от двете страни. Покрийте и оставете да бухне на топло място докато увеличи двойно обема си за около два часа. 5. Разделете тестото на шест равни части. Изтеглете всяка част на фандък, дълга около 35 см. 6. Поставете фандъците в леко намазана тава. Оплетете на плитка леко и хлабаво. Подпъхнете краищата в долната част, за да прилепнат. 7. Смесете жълтъка с 2 с. л. вода. Намажете с четка върху плитката. Оставете тестото да бухне и увеличи размера си двойно – около 40-50 минути. 8. Внимателно намажете хляба отново с жълтъка. Изпечете за 25-30 минути на 190 С.