Почина Георги Калоянчев

С десетки роли в театъра, с още повече в киното и в телевизията той се превърна в наистина всенароден любимец с неизменен успех пред всяка публика

Източник: БТА  Снимки:БГНЕС

Големият български актьор Георги Калоянчев, наричан с обич от всички Калата, почина днес 26 дни преди да навърши 88 години. Роден е на 13 януари 1925 г. в Бургас. Завършил е актьорско майсторство при Стефан Сърчаджиев в Държавното висше театрално училище (днес НАТФИЗ) през 1952 г. Играл е на сцените на Народния театър „Ив. Вазов” (1952-1957) и вСатиричния театър от създаването му през 1956 г., а е участвал и в постановки на Пернишкия работнически театър, Младежкия театър и Военния театър. Още през 60-те години с ярки роли в театъра, с още повече в киното и по-късно в телевизията, с участие в сатирични естрадни програми той се превръща в наистина всенароден любимец с неизменен успех пред всяка публика.  В Сатиричния театър негови знаменити и недостижими шедьоври са ролите му в „Дървеница” от Вл. Маяковски (Присипкин), „Ревизор” от Н.В. Гогол (Хлестаков), „Удържимият възход на Артуро Хи” от Б. Брехт, „Големанов” от Ст.Л. Костов, „Смъртта на Тарелкин” от А.В. Сухово-Кобилин, „Свинските опашчици” от Я. Дитъл (Венда Цабр), „Старчето и стрелата” от Н. Русев (Старчето), „Г-н Балкански” от Г. Данаилов по Алеко Константинов – пиеса, написана специално за 60-годишнината на актьора, и др. Ярко комедийност и остра сатира формират необикновения талант на Георги Калоянчев. Той еднакво успешно се справя и с хумора, и с иронията, и с пародията, и с абсурда. 

В киното Калоянчев дебютира през 1951 г. като циганчето Сали в „Утро над родината”. След редица характерни по-малки роли, през 1958 г. комедийният му талант блясва в „Любимец 13” редом до Апостол Карамитев, с когото през 1962 г. жънат необикновен успех и със „Специалист по всичко”. Но за първи път в киното безграничната му дарба открива режисьорът Рангел Вълчанов, който му предлага ролята на нетрадиционен криминален инспектор в „Инспекторът и нощта” (1963). Подобен нестандартен образ Калоянчев прави и в друг филм на Рангел Вълчанов – като директор на трудово-изправително училище (ТВУ) – „Вълчицата” (1965). Безсмъртна роля на пожарникар, образ, който през годините няколко пъти развива,  Калоянчев изиграва в забранената за дълги години комедия „Невероятна история” на режисьора Владимир Янчев по сценарий на Радой Ралин (1964). Незабравими са ролите му в „Привързаният балон” (1967), „Галилео Галилей” (като Джордано Бруно, 1969), „Езоп” (1970), „За къде пътувате”(1986), „След края на света” (1998) и мн. др. В телевизионния театър на БНТ остава завинаги като недостижима ролята на Чушкаров в „Двубой” от Иван Вазов (1972). През 1999 г. излезе неговата книга с мемоари “Жив съм! Ваш съм!” – заглавие, което всъщност е заключителната му реплика в “Г-н Балкански”.  Поклон пред светлата памет на великия артист!