Писмо до един студент по журналистика*

Снимка: Ялов е мами

Здравей приятелю Журналисте-окупанте, Я ми обясни нещо, което не разбирам аз… Кои са окупантите, защо повечето от тях са от НБУ? Какво прави там Асен Генов и защо като изключим един, всичките настоятели на СУ са свързани с олигархията? /подробности за Настоятелството на СУ може да видите в статиите Окупация, която не приемаме и Кой управлява Софийския университет? Извинявай, но това е точно като през 1997-а, когато пак имаше подобни действия, а организаторите на тогавашната “окупация” получиха за награда следване и специализация в престижни западни университети… Този път каква ще е наградата и за кой?

Принципно няма нищо лошо в това да се протестира и да имаш искания, но в крайна сметка, гледайки мутрите на снимките, гледайки кои застават зад кампанията и гледайки креатури на ОО, Америка за България, Тръста и разни други такива организации, започвам да се замислям “КОЙ, КОЙ, КОЙ организира окупацията на СУ?” Както казва Антон Ботев, относно т.нар. “окупация”: След Фердинанд оглупаторите са единствените, които затвориха университета и го превърнаха в затвор. Узурпатори-терористи влезли в ролята на надзиратели – освободете сградата! И друг допълва и то с право: Студентска стачка без студенти, колеги, не е стачка. Или може да е стачка, но не е студентска. И сантимент не е, нито романтика. Това си е чист инатлив ерзац, инспириран от шепа платени сектанти, които очевадно се провалиха на улицата и сега се мъчат да „енергизират” бунта си с глътка академичен въздух. Но като нахлуеш във физическото пространство на младите, не значи, че нахлуваш в сърцата им. С тарикатски „хаштаги” и „флашмобове”, с прокопиевите медии напред и Ивет Добромирова няма да стане. И студентите, и техните родители, а и всички нормални българи не долюбват кабинета на Орешарски, но това не означава, че искат да се върнат във фашистките времена на Бойко Борисов. А вие друга алтернатива не предлагате… Да, истината е, че не предлагате, защото проблема е именно в това, че за момента алтернатива няма, защото даже и да се появи такава, то тя ще бъде смазана и разпиляна именно от такива като тези, които врещят като недоклани козли “Оставка!!!” Проблема не е в това, че правителството би могло да падне. Ако ще и на майната си да иде или на оня свят, на хората няма да им пука за тия дерибеи, но възниква резонния въпрос КАКВО ПРАВИМ ПОСЛЕ? Защото след като падне една власт, то непременно идва друга, която няма да е по-добра от предишната, а в някои случаи може да се окаже по-лоша от предходната.

И ето какво казва Филип Буров по темата: ” Щеше да е смела и безразсъдна, ако ръководството на СУ беше срещу окупацията, вместо да е основният й двигател, ако не бяха обгрижвани и възхвалявани от цяло ято журналисти, политици, НПО-таджиии прочее агенти на статуквото, ако не си ходеха вкъщи вечер, и ако имаха поне едно искане, което е извън беззъбата лятна протестърска мода и има някакво отношение към студенството. Честно казано щях да им се радвам, колкото и да са неадекватни, ако наистина студентите бяха в основата на това. В момента обаче е безкрайно очевидно, че ситуацията се оформя и направлява от съвсем нестудентски фактори. Ролята на студените в случая е сведена до статисти и фотомодели.”

Тези, които си мислят, че с тази “окупация” правят революция, то те много се лъжат, защото грозната истина е, че ще бъдат употребени за бързалки и захвърлени като непотребни вещи. Помним какво стана с много от онези балами през 1997-а, които  се подведоха по акъла на тоя или оня “лидер” и станаха жертва на измамата “Костов”, та сега се чудя кой ли ще се изпраска на трона, за да продължи делото на своите предшественици? Неслучайно Робърт Луис в романа “Черната стрела” казва следното: “Когато Дик, Том и Хари се хванат за алебардите, огледай се на кой лорд е изгодно това.” Та и тук трябва да се замислим кои са онези, които имат изгода от това вместо да притискаме правителствто да работи да се иска оставка до дупка. Нека се замислим и над словата, изречени от Пратчет, който казва: “Преди да свалим тиранина, нека преди това се огледаме за оня мръсник, който се кани да се намърда на овакантеното място.”

По темата може да се изпише много… Толкова много, че направо на човек да му се завие свят от толкова писане. Помисли по това, което ти написах…

В заключние ще кажа, че “Окупантите” не се съобразяват с “Академичната автономия се изразява в академична свобода, академично самоуправление и неприкосновеност на територията на Университета.”, а именно:

Академична свобода означава, че „образованието в Университета е независимо от идеологии, религии и политически идеи.” (Правилник на СУ, чл. 4, ал. 2) Тоест, важна е само науката, тя ни обединява. В университета не се допуска различно третиране, основано на „раса, етническа принадлежност, пол, сексуална ориентация, религия, партийна или синдикална принадлежност, политически убеждения, националност, произход или семейно положение” (чл. 108, ал. 2). Казано просто – интересуваме се само от науката, а не в какво вярва всеки отделен човек или откъде идва. Всеки в университета може да вярва в който бог си иска, да подкрепя която партия си иска и това няма отношение към образователния процес.

Неприкосновеност на територията означава, че „в сградите на Университета и прилежащите им територии не може да се извършват политическа, партийна или религиозна дейност“, „не се допуска насилствено възпрепятстване на дейността на Университета и на членовете на академичната общност“, а „органите на сигурността и обществения ред имат право на достъп до сградите на Университета и прилежащите им територии САМО със съгласието на Ректора […]“ (Чл.6 ал. 1-4).

От тук следва ясно се вижда, че: така наречената “окупация” нарушава академичните принципи, върху които е изграден Софийския университет. Студентите-окупатори осъществяват политическа дейност и възпрепятстват дейността на Университета. Университетът е място за наука и образование.

Нещо повече, прекъсването на образователния процес представлява налагане на политически възглед. Не всеки споделя политическите виждания и не е длъжен да ги споделя на окупаторите, но всички са в университета, за да учат и създават наука, а не да развиват политическа дейност.

Студентите-окупатори трябва да разберат, че най-важни в нашето общество са всеобщата свобода , а не медийната популярност на всяка цена, особено жертвайки мнението и правата на околните. Политическите виждания на студентите и преподавателите нямат място в академичните зали. Площадът, от друга страна, е свободен!

И на конец един виц на Пламен Лазаров от днес 🙂 “-Тате, тука ми е много тежко. Другите студенти пътуват с автобус, живеят в общежития и им е весело. А аз какво – сам в апартамента, с волга ме карат насам-натам, мъка… -Не страдай, сине. Автобус ти купих. Пратил съм ти го. За общежитието ще почакаш два-три дена защото тука един някакъв ми се опъва, ама ще го оправя. Ти си протестирай, окупирай, изпитите ще ги оправим. Като му дойде времето. Пък и за какво ти е диплома, като знаеш да лаеш.”

Материала е компилация от мнения изказани във ФБ по повод “окупацията” на СУ