Не ми се мисли…

Как най-черните сценарии за изход от кризата биха се отразили на България

На фона на апокалиптичните картини за съдбата на еврото, които чертаят международните медии и анализатори напоследък, българските политици и бизнес все още са на вълна “не ми се мисли какво ще стане ако…”.

Правителството в момента се е вглъбило в потушаването на надигащата се вълна от стачки и протести срещу иначе нужните промени в БДЖ и пенсионната сфера. Липсата на ясна комуникация от страна на управляващите може да е съвсем съзнателна – защото не искат да преекспонират темата и да създават излишна паника. А и очакванията са през следващите две седмици в Брюксел да се вземат координирани решения, които може да върнат надеждата, че апокалипсисът все пак ще се избегне. От опит обаче сме по-скоро подозрителни към заравянето на главата в пясъка плюс монотонно повтаряне колко сме добре.

А българските компании отдавна са свикнали да не правят дългосрочни планове и са се съсредоточили върху текущи проблеми, свързани със средата за правене на бизнес в България (вижте допълнителния текст). Обяснението на мениджърите е прагматично: сценариите за това накъде ще поеме кризата в Европа на този етап са толкова много, че чертането на различни планове по-скоро изглежда като интересно интелектуално упражнение.

На този фон изказването на финансовия министър Симеон Дянков, че в рамките на следващите шест месеца има голям шанс еврозоната вече да не съществува, постави много въпросителни. Включително дали не е добре отсега правителството, а и бизнесът да се подготвят за най-лошото, пък нека се надяват, че ще се случи най-доброто. Въпросът за България е колко голям ще е ефектът, ако се реализират някои от най-черните сценарии (вижте графиката към текста “Когато няма немислими неща).

Ако еврото се спаси с печатане на пари

Ако ЕЦБ реши да провежда активна парична политика, това най-вероятно ще смекчи задаващата се рецесия за кратко. В по-дългосрочен план обаче трупащите се дисбаланси (особено ако проблемните държави не предприемат мерки за намаляване на дефицитите и дълговете си) могат да ескалират в по-дълбока криза. А и печатането на пари обикновено върви ръка за ръка с инфлация, т.е. създава се опасност от стагфлация. Това означава бавно излизане от кризата и обезценяване на спестяванията на домакинствата.

За България директният ефект ще е по линия на по-малко износ. Към момента около 60% от експорта на страната ни са за ЕС, а през последните две години той беше основният двигател на икономиката. Ако и той изключи, излизането от кризата ще продължава да е мъчително, доходите да са ниски, а безработицата – сравнително висока. В същото време страната ще си “внесе” инфлация през цените на стоките, които купува от Европа.

“Няма да има непосредствена заплаха за банковия сектор. Но при тежък сценарий за Европа, при който няма кредитиране, няма да има и инвестиции”, обяснява Георги Стоев от Industry Watch.

Ако еврозоната се разпадне на две

При една от модификациите на този вариант “заразените” икономики от еврозоната я напускат, а дисциплинираните държави си правят т.нар. северно евро.

“Ние не само че вдигаме ръка, а те ни посочват и казват – в момента има осем държави, които, ако този фискален съюз утре се създаде, България ще е сред тях”, обясни пред bTV финансовият министър Симеон Дянков. Повече разяснения от управляващите по темата обаче не бяха направени.

При наличието на евро, при това концентрирано в страните с по-строга фискална дисциплина, България чисто политически вероятно ще предпочете да запази фиксирания курс към новата, по-здрава валута. Недостатъкът тук е, че тя ще е скъпа, а опасенията на бизнеса – че това ще направи българския износ неконкурентен.

“Дългосрочно конкурентоспособността не се определя от това. Много по-голям проблем ще е фактът, че се разпадат търговски потоци поради разпада на еврозоната”, коментира Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии. Той допълва, че износът ще пада не поради скъпа валута, а защото няма да има кой да купува насреща. Членството на България в А група (стига наистина да ни поискат там) обаче ще ни донесе и ползи – стабилност, която пък ще привлече нови инвестиции.

Ганев допълва, че при евентуално присъединяване към подобен валутен съюз България трябва да отстоява ниските си данъци. Освен това още в началото трябва да каже ясно, че сочените като дисбаланси преди кризата голям дефицит по текущата сметка и висока инфлация всъщност са странични ефекти на растежа, които се появяват при малки и отворени икономики като нашата. Ако всички си върнат националните валути

Това на практика означава разпадане на еврозоната, а и на Европейския съюз. Най-шоковият сценарий, който към днешна дата изглежда най-малко вероятен. Още повече че е най-неизгоден за който и да било в Европа. При него загубите от свитата международна търговия ще са продължителни, а ефектът най-вероятно ще е и върху глобалната икономика. Не е изключено и икономическите проблеми да отключaт или поне ще бъдат съпътствани и задълбочени от неконтолирани фалити на банки. Ще се създаде и правен хаос – поне докато не се реши как точно ще се третират международните договори или пък депозитите и кредитите в евро.

“Най-вероятно при нас ще има и финансова паника и натиск, като най-черният сценарий е банковата система да не може да издържи. Ще има пълна липса на ликвидност, блокаж на износа, вълна от безработица и т.н.”, обяснява Ганев.

Според него управляващите трябва да планират и този, най-черен, сценарий отсега. “Нужни са по-големи буфери в бюджета, които няма да спасят положението, но ще дадат време за реакция”, обяснява икономистът. Още един такъв възможен буфер според него е помощ от МВФ. Още повече че тогава ще трябва да разчитаме само на вътрешен ресурс за погасяването на падежиращите 1.6 млрд. лв. глобални еврооблигации в началото на 2013 г.

При сценарий разпадане на еврозоната България ще е изправена и пред сериозен избор какво да прави с валутата си. Теоретично, ако левът остане вързан към възобновената германска марка, ще трябва да приеме недостатъците на силна валута, без ползите на икономически и търговски съюз. Ако премине към плаващ курс обаче рискува загуба на доверие, отлив на капитали и допълнителна паника сред населението.

Според Георги Ганев управляващите трябва да заявят ясно какво ще се прави: да е безспорно, че валутният борд остава, за да няма страхове и слухове. “Защото слуховете се подхранват най-добре от липсата на комуникация. Можем да решим автоматично да останем вързани за марката. Но аз съм сигурен, че в България веднага ще се появят глави, които ще се опитат да поставят валутния борд на масата”, допълва той.

Не на това мнение е Георги Стоев. Според него правилната позиция за управляващите в момента е да балансират бюджета и да не излъчват нервни сигнали. “Може би именно заради факта, че не е ясно какво ще се случи със света, ако еврозоната се разпадне, до този сценарий изобщо няма да сте стигне”, допълва той.

Разбира се, извън тези, има още няколко по-меки или по-твърди варианта за развитие на събитията в близките години. А за окончателната смърт на еврото е твърде рано да се говори. Това обаче не означава, че управляващите не трябва да мислят за най-невероятните сценарии да се подготвят за тях.

Ако се случи на мен

На този етап бизнесът в България също не чертае апокалиптични картини, нито се застрахова срещу тях в плановете си за развитие през следващата година.

“Моето мнение е, че не ни очакват чак такива драматизми – разпад на еврозоната, разпад на Европа, нов икономически ред. А и каквито и сценарии да се мислят в момента, вероятността да се уцели правилният е много малка”, твърди Антон Петров, регионален мениджър на гръцката Viohalco за България. Той допълва, че за неговата компания на дневен ред стоят съвсем различни въпроси – дали всичко това, което се случва в момента, няма да се отрази на потребителското поведение в България. Дали сумите, които се трупат в банките отново, няма да се увеличат и това допълнително да стагнира вътрешния пазар.

Съсобственикът на торовия завод “Агрополихим” Филип Ромбаут пък определя чертаенето на различни варианти за развитието на кризата с еврото като “интересно интелектуално упражнение”.

“Ако еврозоната се разпада, това може да се случи по няколко различни сценария. За всеки от тях са нужни различни мерки. Нито една от тях обаче няма да е достатъчна, за да сме сигурни, че сме осигурени и лошият резултат ще бъде неутрализиран”, коментира той. Според него в момента България и Румъния са в много по-добра форма от Гърция и Италия например. А мерките, за които трябва да настояват европейските лидери, трябва да са в посока реформи на публичните сектори в закъсалите страни -члени на еврозоната.

Представители на сектора на недвижимите имоти твърдят, че каквото и развитие да има кризата в еврозоната, ефектът на този пазар в България ще се усети след месеци. “По принцип имотните пазари са консервативни и бавно ликвидни, особено във време на криза. Преминаването на сделките с имоти от долари към евро през 2002-2003 г. например отне 10-12 месеца”, обяснява Страхил Иванов, собственик на агенция “Явлена”.

Повечето български компании износителки обаче още дори не са усетили започналия спад на търсенето при западните си партньори. Все пак лесното решение просто да махнеш с ръка и да се откажеш дори да помислиш върху уравнението с прекалено много неизвестни, едва ли е най-доброто. Има прости неща, които могат да се направят предварително, като да се настоява пред партньорите в договорите да се добави клауза какво се случва при изчезване на еврото. Или пък паричните резерви на фирмата да се диверсифицират в различни валути. А вероятно във всеки конкретен бизнес си има и други начини рискът да се намали.

Част от мениджърите обясняват, че вече полагат усилия да разширят бизнеса си към доларови икономики и такива, които са извън ЕС. Повечето мениджъри на големи компании обаче казват, че не правят анализи за евентуален разпад на еврото, защото този сценарий им се струва твърде малко вероятен. Предвид рационалния подход на бизнеса в такива ситуации не е невероятно да се окаже, че предчувствията му са верни.

Автор: Вера Денизова, вестник “Капитал” 02.10.2011г.