КОМУНИЗМЪТ СИ ОТИДЕ, НО НЕ И ПРИЧИНИТЕ ЗА НЕГОВОТО ЗАРАЖДАНЕ

Докато хората излизат да протестират основно за имагинарности, а не за наистина важните неща, то така ще е.Протестите срещу изстъпленията на политиците и бизнесът спрямо реалните права на хората и антинародните политики събират прекалено малко хора.

А когато е да се реве за нещо имагинарно, тогава изпълзяват една камара организирани врескачи.

Давам пример:

В София, на първия голям протест в защита на децата от попълзновенията на содомците, излязоха 5000 души. - това е за реален проблем и реално потъпкване на правата на гражданите на Република България. Протестът бе резултат от над 2 месеца организация, и след неколко месечно проучване на това какво точно се случва.

Срещу избора на Гешев, изскочиха не знам колко, някъде към 3 000 души, които бяха в готовност още от както техните патрони предложиха Гешев.

***

Гешев е имагинарност. Кой ще е Главен прокурор не е толкова важно. Той е повече политическа, отколкото съдебна фигура. Който и да е Главен прокурор, то той няма да решава нищо, щото онези, които са го турили на поста му, те го командват.

Децата на България са реалност. Опасността за посегателство върху тях чрез НСД 2019-2030 и измененията в ЗСУ и ЗЗД е реална.

Всеки срещнат кретен може да Ви направи мръсно било чрез донос, било, щото има властта да го направи.

Тук се отваря една огромна врата за превръщането на децата в стока. Точно, както се опитаха да направят през 2010 - 2012 г. И по същия начин.

Разликата е само в това, че сега написаха цяла стратегия за това как да се случи и специално промениха ЗСУ, а от там и ЗЗД. Тихомълком между гръмките имагинарности, които се тръбяха от вресльовците не демокраставите. Същите онези, сред които са тези, които имат далавера децата на България да се превърнат в стока, която да шиткат.

Така стоят нещата с всички проблеми.

Включа̀я и този с Гражданската отговорност, цените на енергията от всякакъв род и вид, с ниските заплати и т.н.

Докато хората се вълнуват повече от имагинарности, а не от реалности, то ще бъде мачкан от бизнеса, политиците, разни крадливи НПО-та, които "осъществяват социални услуги", от такива, които командват правосъдието, колят и бесят в образованието, медиите и из целия обществен и артистичен живот...

***

Докато хората не се научат, че трябва да скачат срещу лошите социално-икономически условия в които ги поставят, то няма да има оправия.

И колкото повече си трайкат, толкова повече ще ги тъпчат. Докато ги размажат.

Точно както се случва в голяма малките населени места, където местните феодални чокои меко казано са смазали местните, превърнали са ги в чиста проба покорни пеони или крепостни.

Преди време, върлият чешки антикомунист Лудвиг Вацулик заяви:

"Комунизмът си отиде, но не и причините за неговото зараждане.“

Все повече се засилват причините довели до възникването и възхода на комунизма. Бедността се засилва, работодателите стават все по-лоши експлоататори и хората са гневни. Гневни са, защото бяха измамени от демокрацията, която им отне свободата и ги превърна в роби."

Друг антикомунист проф. Вацлав Белохрадски казва : „Историята на обществата и индивидите се ръководи от напрежението между хоризонтите на очакванията, които се сливат в един мега хоризонт на надеждата и пространството на опита, на опитностите. Да се запитаме дали комунизмът е отречен и си е отишъл веднъж завинаги въз основа на опита на хората и дали пък новите поколения няма да създадат нов такъв хоризонт на очакванията, защото, както е казал големият чешки писател Лудвиг Вацулик: „Комунизмът си отиде, но не и причините за неговото зараждане.“

***

Днес обществото е безсилно пред Изедниците и Грабителите защото е силно разделено.

Идеологически, политически, има огромна пропаст в материално отношение и т.н.

Левите не вярват на десните, бедните на средната класа и на богатите.

Всички са в положение на безизходица.

-------

С пълна пара вървим към лелеяните от антикомунистите ревачи времена, които техният съвременник съвременник депутатът Серафим Георгиев в изказване пред Народното събрание на 12 март 1940 г., говорейки за жизненото равнище в България:

„Това показва, че картината на българската мизерия е страшна….Аз мога да ви припомня картини от Берковско, които видях с очите си: едно дете ядеше симид вместо сирене с царевичен хляб.

Мога да ви прочета данни…,че 19,5 % от селските семейства живеят в тухлени, а 61 % в кирпичени къщи; селското жилище се състои обикновено от две стаи, в които живеят средно шест души; в тия стаи се и готви.

Нямат кладенци 57 % от домакинствата; нямат клозети 17,4 % от тях. Нямат кревати 20 % от домакинствата, а останалите 80 % от тях имат средно по два кревата за шест души. Нямат маса 28,5 % от домакинствата, а 36 % нямат стол. Нямат печка 28 % от домакинствата.

Нямат юрган 36 % от тях. Нямат дюшеци 46,5 %, а 34 % нямат никаква постеля. Домашните съдове и прибори са със съмнителна чистота и се държат на открито понеже 53 % от домакинствата нямат нито един шкаф.

Измиването на тялото през зимата е непознато. Долните дрехи обикновено са така замърсени, че са хванали кожа от кир.

Ето това са покъртителните условия за закъснелостта на българския живот”