Коментар към “Които не са нито побъркани, нито сърдити, са просто тъпи”

На 28 съм. Години. Все още достатъчно, за да те класифицират като „млад човек”. От ранна пролет до късна есен, след работа, пия бира в парка. За съжаление, все още достатъчно, за да те класифицират като „клошар”.

пълния текст на коментираната статия може да намерите ТУК

Право дума човека. За съжаление повечето журналисти са се превърнали в подлиги на властимащите, а същите тези властимащи ги не брига за хората.

Важното за тях е да забогатеят бързо, да си живеят на гърба на баламите, които са ги “избрали” Аз също обичам да се разхождам в парка, да се срещам с приятели и да пия едно питие там. Но това не прави клошар ни мен, ни кой да е, който е като мен. Още Алеко го е казал, че политиците са маскари, а Конан-Дойл е определил журналистите като “Свини от стадото на дявола”. “Политиката е мръсна работа, Мики!”, това ми казваше един колега в миналото, “цялата работа смърди яко!” И човека беше прав! Още по онова време се виждаше, че нещата са се закучили… Политиците се страхуват от народната любов, понеже любовта на народа е точно такава, каквато са си я заслужили, т.е. няма я никаква. И как да я има тази любов, когато мафия и държава са се слели? Журналистите са се наврели в удобните си пашкулчета и пишат, каквото им се заповяда! Понякога се чудя “Аджеба как стана така, че вече нямаме нищо свястно в тази страна?” Всичко се пропиля, хората живеят в несигурност, а от екрана ни залива помия след помия. Ей, че гнус! Ако някой се опита да изкаже мнение, което се различава от одобреното от властимащите, журналистите и подлизурковците по форумите, веднага бива набеден за комунист. Писна ми да ме определят като някакъв “~ист”! Аз съм човек нормален (поне не по-луд от останалите), който иска да живее нормално, да е сигурен, че няма да го претрепат, защото някой е решил да му чопне фотоапарата, камерата, телефона или просто жълтите стотинки от джоба. Бачкам като ненормален, а някой си акльо ме нарича клошар, понеже съм се осмелил веднъж на N-седмици да изляза в парка, да се помоткам и да пийна едно питие. Да ме бяха нарекли мен само, да се примиря, но това се казва за всички хора, които обичат да посещават парковете! Срам и позор господа журналисти! Вие направо осрахте пейзажа с вашите определения. Яна не я познавам. За нея знам само от медиите. Също така знам, че смъртта на когото и да е е трагедия за неговите близки. Случая с Яна не е изолиран. Само погледнете как набъбва престъпността! Увеличила се е много! София по престъпност на глава от населението вече гони град Ню Йорк! Естествено, че ако питате г-н Уорлик, в София улиците са безопасни, престъпността е преборена и т.н. суперлативи. Но господа политици и журналисти, ние младите хора не сме като вас да можем да си позволим да живеем в охранявани квартали, или като г-н посланника на САЩ да сме обгрижвани от дискретна и обучена охрана като Вас, когато си играете голф в Ихтиманско.