КАКВО СТАНА С АБСОЛЮТНАТА ДАВНОСТ, която трябваше да предхожда ЗАКОНЪТ ЗА ФАЛИТ НА ЧАСТНИ ЛИЦА,г-да

Автор: Владимир Барбутев Снимка: Мика Сийминеен

Към края на миналата година се вдигна много шум за това как няма да има вечни длъжници и „крепостничество“ ще спре веднъж за винаги. От тогава обаче тази тема като, че ли се позабрави и въпроса не се повдига на дневен ред. Още повече, че уж беше потвърдено още през септември 2012 година, че от Нова година /2013/ с промени в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) ще бъде въведена 10-годишна абсолютна давност за дълговете между физически лица. Към днешна дата поправката не е направена и няма информация дали изобщо ще се приеме. Все пак в деловодството на Народното събрания има внесен проект за изменени на закона със дата на внасяне 31.01.2013 г. Предложението е с едно единствено изменение и то гласи: „1.Създава се нов чл. 112а със следното съдържание: Чл. 112а (1) С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която задължението е станало изискуемо, се погасяват всички необезпечени вземания срещу физически лица, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. (2) Разпоредбата на алинея 1 не се прилага за задължения на физически лица, упражняващи търговска дейност като еднолични търговци.“ Тъй като казусът е от изключителна важност ще припомня отново каква беше целта на предложението. Предвиждаше 10-годишната давност за дълговете да влезе в сила от 1 януари и така да се започне процес по установяване у нас на форма на „частен фалит” (нещо, което е установено с голяма част от развитите страни). Според вносителя така щеше да се ликвидира проблема с дълговете до гроб, които се предават и на наследниците, и освен кредити да се обхващат дългове за парно, ток, мобилни телефони. Наред с това се афишираше и със влизането на закона в сила през 2013 г. ще се заличават автоматично и дългове, които са възникнали през 2003 г. и не събрани досега. В момента законодателството в България предвижда общо 5-годишна давност, която обаче се изключва от 3-годишна давност в случаите на периодични плащания, вземания от заплати, договорни неустойки и др. Законът предвижда обаче, че общият давностен срок се прекъсва с всякакви действия на кредитора по събиране на дълга и започва да тече наново, което теоретично означава, че едни такива плащания могат да бъдат търсени и много след изтичането на 5 или 10 години от падежа.