ЗАЩО РУСКИТЕ ВОЙСКИ НАПУСКАТ СИРИЯ?

Преди няколко дни министър-председателят на Руската федерация Д. Медведев каза, че няма безкрайно да подкрепят Сирия, а днес маршал Шойгу обяви, че мисията в страната в голяма степен е изпълнена. В същото време онзи ден Обама е разговарял с Путин през нощта, пише го на официалния сайт на Президентството. Вчера Русия оттегли своите военнослужещи от територията на Сирия. В същото време в някои електронни медии писаха, че имало преврат срещу Путин, но това е непотвърдена информация, която няма да коментирам.

Русия може да подпомага Сирия и Асад, но не е толкова пренебрегнала интереса си, та да не знае, че главният съюзник на Асад е Иран, страна, управлявана от религиозни фанатици, които по своята същност и варварщина не се отличават кой знае колко от ИД. Също така, РФ не са толкова пренебрегнали интереса си, та да изядат дървото, за да напълнят гушата на аятолласите в Техеран. Роман Кендеров донякъде е прав, че има НСР, сиреч преразпределение на сферите на геополитическите влияния. Днес имаме няколко основни играча, някои от които до съвсем скоро се считаха за крайно маловажни и пренебрежими. В Сирия са намесени всички играчи на голямата сцена и всеки се стреми да отчупи лъвския пай от баницата. Иран иска да си гарантира, че ако стане голяма патаклама ще си опази гърба и затова създава буфер в Сирия. Намесата на Ислямската гвардия и Хизбулла не е заради това, че видиш ли Асад е красив и умен, а защото е алеут, т.е. последовател на едно от шиитските течения, което се използва като проводник на иранските интереси не само в Сирия, но и в Ирак, Египет и другите страни от Арабската лига. Точно поради тази причина в богатите страни на Арабския п-в, шиитските малцинстрва се подлагат на гонения и геноцид, защото в тях виждат дългата ръка на Иран. Макар Персия да е мюсюлманска страна, то тя не само, че не е арабска, но и е антиарабски настроена. Сиреч това, че Иран подкрепя Асад в Сирийската арабска република не е нищо повече от налагане на влияние и евентуално, когато войната свърши и ако Асад е останал на власт може да се окаже, че независима Сирия няма, а е протекторат на Иран. В недалечното минало /до гражданската война / на подобен хал бяха ливанците, които макар повечето да са християни се оказаха зависими от Иран, а и днес големи части от страната са под влиянието на Хизбулла, която си е творение именно на иранските служби и реално няма и никога не е имала нищо общо с “палестинката кауза” или какви да е други подобни каузи. Също така да не забравяме, че в Сирия има интереси и Китай, който без да се поколебае би се включил във войната, но само при условие, че може да ликвидира влиянието на Иран. Китай има проблеми с мюсюлманските екстремисти и поради тази причина не би била охотен съюзник на страна, в която управляват фанатици. Също така да не пренебрегваме факта, че има и още играчи като Саудитска Арабия, която след като Ирак бе пометен от техните съюзници от НАТО се оказа най-голямата регионална сила. Също така не бива да забравяме, че СА е с големи амбиции за влияние в региона, а защо не и за териториално разширение в посока Ирак, Кувейт…. Не е случайно това, че голяма част от онези, които воюват на страната на ислямистите се финансират именно от фондации, намиращи се в СА . Следващ играч е Турция, която има втората по големина армия в НАТО и най-голямата в региона. Турция има амбициите да асимилира целия Левант /от Сирия до Синай/ и през последните 24 години играе именно в тази насока. Турция се е подсигурила и постепенно нахлува в Северен Ирак и Сирия като засилва мореплаването на военни съдове малко отвъд акваториите на Израел, Египет и Палестинската автономия в Газа. През последните 7-8 години турските служби придвижиха хиляди екстремисти към Газа по море и суша /през Египет с помощта на МБ/ и в Палестинската автономия през Сирия и Йордания с цел да подпалят конфликт подобен на този в Сирия.

Нека не забравме, че Турция успя да внедри много подривни елементи във всички страни, в които имашет т.нар. Арабска пролет, която бе инициирана от т.нар соросоидни организации и ислямистите от регионалните организации на Мюсюлмански братя. Друг играч на сцената е самата Сирия, която от една страна се стреми да запази независимостта си, а от друга спешно се нуждае от съюзници и не може да подбира на кого да се доверява, защото просто няма кой знае какъв избор по въпроса. Сирия е в ситуация, в която буквално е пред избора кои ислямисти да ги превземат дали да са онези от Иран или онези от Ракка. Точно поради тази причина играча Сирия трябва да внимава как играе и кой може да се окаже следващият поробител.

Кюрдите. За тях всички сме чували, но знаем малко. Те са няколко играча. Имаме КДП, ПКК, Пешмерга, имаме и кюрди-ислямисти /участващи в редовете на ИД и то съвсем доброволно/ Въпроса с кюрдите в Сирия, Ирак, Турция и Иран е доста щекотлив. Нито един от играчите няма желание да има Кюрдистанм, защото би загубил териториик, а това означава, че кюрдите след конфликта трябва да бъдат озаптени. И това ще стане по системата, която прилагаше сем. Асад в миналото: чрез изтребление. Същото правеше и Ирак, ако си спомняте, това прави и Турция днес… Всъщност, турците, арабите и персийците се надпреварват в последните 100 години кой ще ликвидира повече кюрди. Следващ играч е НАТО. Не казвам САЩ и Великобритания, а НАТО, въпреки, че основна роля за пламване на войната в Сирия има Франция, която всячески се стремеше да попречи на мирният процес в бившата си колония.

НАТО иска да измете Асад и да настани ислямски режим , който да играе по гайдата на САЩ, която практически е единствената страна, чийто глас се чува в Алианса. Също така нека не забравяме, че мераците на Турция ще бъдат уважени от САЩ и така неоосманистките амбиции на Анкара ще бъдат частично удовлетворени. И това не е случайно, защото Турция се явява най-големият съюзник на САЩ към ту момента. Тя е гарант, че геополитическите интереси на страната в Близкия изток няма да бъдат накърнени. И понеже Турция е буфер между РФ и Близкия изток, тогава може да си направим сметката защо ТР е толкова важен съюзни на ИД към момента. На фона на казаното от мен, става ясно, че РФ може да си изиграе картите на масата за геостратегически покер само и единствено, ако успее да отслаби онези играчи, които ѝ се пречкат да си разиграва коня из нефтените полета на Сирия. Но това няма да е възможно, ако Ирак не започне контаофанзива срещу ИД на собствена територия, което не виждам как би се случило при положение, че иракските ВС макар да са добри са инфилтрирани с подривни елементи, имат слабо и зависимо от САЩ и Великобритания командване. Така, че частично изтегляне на войските на РФ от Сирия /всъщност войски е пресилено/ е разумен ход от гледна точка на това, че може да се направи санитарен кордон около ТР и от там вече да се наложи позиция на силата.