За часовете разтърсващи света…
- Мика Сийминеен
- 12.10.2015 г.
- време за четене: 4 мин.
Автор: Спас Колев /ИСИГП/
“Никога не прекъсвай врага си, докато той прави грешки !“
Това, горното, не е от мен, да не си помислите… Цял един гений – Политически и Военен стратег, тактик, прекроител на света и строител на една друга Европа го е изрекъл… Та и претворил. Бонапарт се именувал. Сетне станал Наполеон , Император.
Преди десетина дни писах скромно за едни 10 часа, които “разтърсиха“ света. Нямам амбицията и самозаблуждението, да бъда на нивото на Джон Рид – смелостта ми стига само да го перифразирам. Но, от тогава светът не само се разтърси , но и разтресе. Преобърна се , прие друго измерение. Виновникът естествено е Путин. А , какво прави той , какво налага и към какво се стреми ? А , неговите опоненти ? Защото тук става въпрос за коренно-различни политически концепции , несравним и противоположен политически мироглед , различни и противоборстващи концепции за устройството на света , за “ Нов Световен Ред “ срещу “ Новият Ред на Вековете “. Една представа за Геополитическа визия и личност в едно.
Путин е “Вестфалец“ , неговите разбирания за световното устройство намират корените във Вестфайлските договори, сетне препотвърдени от Виенските такива. Впрочем, в една от последните си студии самият Кисинджър се връща с любов към своят любимец – повелителят на Виенските преговори , но за това – друг път… Като такъв , Путин приема и защитава традиционната система на организация – Суверенна нация където Държавата си “ струва литургията “, Държавата , а не Режимите !
Режимът – избран или не – в този мироглед е Функция на Държавата , а Държавата по този смисъл не се дирижира от различни знайни и незнайни НПО-та, “Наднационални сдружения“ и Транс-Национални корпорации! И цялото му – на Путин – изказване пред Общото Събрание на ООН , и десет часовия престой в Ню-Йорк, и срещите му като “изолиран“ лидер бяха в тази посока. Че в неговото остро и недипломатично изявление от трибуната се съдържаше онова решение , което той е приел и не може да бъде разисквано. “Какво направихте Вие , давате ли си сметка?“ -то бе поантата в предсмъртието на вечните “хегемони“. А два дни след това – изпрати войските в Сирия и , вярвайте ми – съвсем не в резултат на емоции…
Следвайки логиката на на неговата концепция , изхождащ от силата на функционалността на ООН за Путин Башар Асад е представителят на Сирийското управление, легитимен от всички гледни точи ръководител на Суверенна Държава, член на ООН! А другите подвизаващи се в тази страна – нямат място в обсъжданията и особено в разпределението й ! Путин още е наследник на една Дипломатическа Доктрина – от Царя , през СССР , Държавността на Сталин – доктрина насочена към средиземноморието и Ориента… Още от времето на Екатерина Велика и различните й “отношения“ с Отоманския султанат, тази доктрина е ориентирана към “топлите“ морета, а чрез нея и допирът до “Византийската люлка“, като своего рода Трети Рим! Защитата на Християните по онези земи е основен лост на влияние в продължение на години… Нали Ортодоксите от Левант са в основата на създателите на новия Панарабизъм ? Тези отношения са „отдалеч “ и съвсем близки не , но кръвно свързани с Баасизма!
Неизпълнението на решенията и договорките от 1989 година от страна на САЩ и присъдружие ,също не убягва от погледа на тази сложна машина придвижваща елементите на политическата идея. Американците продължиха с идеята за Неутрализиране на Русия, икономическото й изолиране и разпарчетосване, и като капак – разширяване на НАТО.
Икономическият възход и просперитет на Янките ги водеше до плътно сближаване със сунитите в СА, Емиратите и Турция и от тази позиция те чертаеха бъдещото прекрояване… Русия – чието население съставляват 10% мюсюлмани – разигра другата карта – с шиитите на Иран, Хизбулла и алевитското / алевитите са шиитско разклонение / ръководство на Сирия. При това – тази “ос на въртене“ не е от вчера , нещо , което проспаха янки-дипломацията, оня, който предизвика всичко това в предизборната си реч в Тулон през 2007-ма и неговият наследник от хайверената левица…
Ето това участие на Путин в Сирия налага една различна обективност в стратегията и тактиката, като оценка. Това сме го виждали , казва той – в Ирак, в Косово, в Украйна – но това няма да продължи и в Леванта! Заплахата от реислямизация и радикализация на джихадистите е пряка опасност за Русия. Което обуславя проявената негова решителност, определеност и “бруталност“ в администрирането на действията. Пароксизъм ? Но , за кого ?
С директното противопоставяне на “западното“ разбиране , Путин печели и от слабостта на западняците. Янките не промениха своята доктрина, и от времето на Буш, който назначи Кондолайза Райс вместо някой опитен познавач на Международните отношения продължават да затъват в блатото или пясъците на световните отношения. “Диаболизацията“ на Путин остана единственото им средство в дипломацията…
А тук е още една силна Путинова страна – хладнокръвно да открои приоритета. За Путин няма дилема ИДИЛ или АСАД ! Пияни от ирреализъм, Обама, Оланд и Меркел тръгнаха по пътя на едноскоростната двупосочност – с еднакви усилия гонят два заека… Путин обаче ги застави да следват неговият ритъм и тук отново показа , че е по силен – неговата външна и вътрешна политика е абсолютно кохерентна за разлика на опонентите му. Това вече предполага не, а налага различно развитие в района, далеч от визията на досегашните разстановки. Вчерашното – второ за последният месец – посещение на “крака“ от Саудитският принц, прибързаността на Токио относно визитата, спокойствието на Си Дзинпин крещящо налагат контраста между “Оня , разпнатия …” и неговите наместници тук, на земята…
Шамарът , който Путин извъртя на Ердоган през юни също има място в този незначителен за светуването разказ. Експлозиите в Анкара вчера го налагат. Но , нека да не прибързвам, вчерашните жертви – плод на политиката на един самозабравил се ръководител със съзнанието на Падишах ме подтикват да продължа в една втора част на горното “политическо словоизлияние“. За критиците – да не ме убеждават , че Турските служби за сигурност са “пропуснали“ придвижването на ислямисти-терористи от турска територия в Джараблус и кръволеенето в Кобани… Грешни им излизат сметките. За жалост , сметките са платени от хиляди невинни жертви…
Comments