За кирилицата в Интернета

На един език е редно да се пише на неговата собственна писменност. Аз като попадна на транслитериран текст, да речем от кирилица на латиница и започвам да се чуда какво е искал да каже съотвентния пишещ. По принцип тези текствое направо го подминавам, все едно ги няма, понеже, не мога да си позволя лукса да изучавам “правопива” на всеки срещант, кото пише на маймуница или както там му казват. По принцип транслитерация на езиците има, но тя не е да си изразяваме мнението с нея, а служи само като помощно средство и то при точно определени условия, с регламентирани правила кой звук с каква орфография се отбелязва и т.н. На мен често ми се налага да изпозлвам т.нар. сложни писменности и на компютъра си имам и то от операционната система заложени клавиатурните подредби за съответните начини на писане. Само фонетиката на кирилицата се наложи да си я изтегля от “Инжинера”, защото нямам БДС на клавиатурата, нито на компютъра, нито на лаптопа, но някак си се справям. Писането с кирилица на български е естественно за езика ни, по лесно се разбира какво ни казва отсрещната страна. По-красиво е. А латинизирания надпист, той в много случаи отблъсква, грозен е, трябва да гадаеш кой какво е имал в предвид като използва един или дриг символ “hodya, chakam, ticham,” тия горе-долу са ясни, но само при положение, че са транслитерирани чрез английски звуко съчетания. “Chodja, tschakam, titscham” върви познай какво съм искал да кажа, ако не знаеш немските буквосъчетания. “xodja”, cakam”, ticam” и тука трябва да врачувам какво е исклал да каже някой. А в дадения сличай, може да напишем просто и ясно “ходя, чакам, тичам” и никой няма да се чуди какво съм имал в предвид. Пишейки на кирилица, на български, човек освен, че показва уважение към собствения си език, освен, че така пише разбираемо за околните, то той демонстрира уважение и към самия себеси. Хубаво е казано “Да пишеш с латиница на български, това е все едно да пишеш с лайна. Чете се, но не е красиво.

#дневник