За БДЖ и последствията от съкращенията там

Продължава стачката в БДЖ, която властите обявиха за незаконна. Над 2 хил. служители на БДЖ трябва да бъдат съкратени поради реформи предвидени от българското правителство. Предлога е оздравителен план за държавните железници, които работели на загуба. Само, че БДЖ има над 100 години история и е жизненоважен елемент от транспорта на нашата страна. Работещите в БДЖ не са съгласни с масовите съкращения, които хем ги обричат на глад, хем целят да се ликвидира железопътния транспорт у нас като държавен отрасъл. Вероятно целта е приватизация на сектора, който със своите товарни превози изкарва достатъчно приходи, за да се поддържат относително ниски цени за превоз на пътници. Съкращенията в БДЖ и закриването на влакови линии има и друга цел, която е съвсем прозаична и може да се види и от най-кьоравите в България и тази цел е следната: С намаляване на линиите се отварят ниши за автобусните превозвачи, които да могат да постигнат монопол на превоза в различни региони. Закриването на 150 влакови линии ще отвори поне на половината автобусни маршрути, които до сега трудно си намираха клиенти, защото неможеха да си позволят толкова ниски цени за посока. Но тези автобусни линии, които предстои да обсебят пазара няма да са на случайни превозвачи, а на близки до управляващата партия фирми, които доста щедро са спонсорирали предизборните им кампании под масата. Може да се очаква, че накои от големите превозвачи ще получат лиценза във възможно най-кратки срокове, докато на другите ще им се бавят документите или ще се заложат такива критерии, които биха били непосилни за тях. Правителството лека-полека започва да осребрява инвестициите, които едрия бизнес е направил, за да може днешната управляваща партия да се докопа до властта. Това, че 2000 железничари и техните семейства са обречени на жалко съществуване, за нашите управляващи няма никакво значение.

Всичките тези прикзки за оздравителни планове и икономии са си чиста проба замазване на очите на балъците, но политиците са забравили, че лапнишараните стават все по-малко и по-малко, защото им е писнало от политически игри и задкулисно раздаване на подкупи. За хиляди хора БДЖ е единствения превозвач, който им дава пряка връзка с големите градове, където работят. Орязването на транспортните линии би довело до цялостно покачване на цените в транспортния сектор, което би довело до допълнителни транспортни разходи за всеки, който пътува с цел работа. От редица населени места, хората ще бъдат поставени в безизходица, защото ще се окажат без никакъв адекватен превоз, който да им осигури относително бързо и евтино придвижване между родните места и местата, където работят. Вместо да се закупуват ненужни хеликоптери за небоеспособната ни армия и да се наливат средства в МВР, тези пари можеше да отидат за оздравяване на железопътния сектор в транспорта, но поради голямото желание за приватизация на „Товарни превози” на БДЖ, това не се прави с цел по-бърза ликвидация на железниците. Какво може да се очаква от съкращаването на 150 влака и 2000 служители за в бъдеще? Може да се оачкват следните последствия, които биха задълбочили кризата у нас. Орязването на транспортните връзки би увеличило разходите за трансопорт на хората, които са ежедневно пътуващи за работните си места. Това би покачило техните разходи, което означава, че те ще се наложи да правят икономии от други покупки, тъй като перото „транспорт” ще се увеличи. Ниската покупателна способност на оставащите им пари би дало моментален рефлекс върху останалата част от икономиката, понеже ще има по-малко пари за харчене и ще трябва да се съкращават разходи в семейните бюджети, които и без това не са особено цветущи. Съкращаването на 2000 души би означвало горе-долу толкова нови незаети лица, което също е рефлектиращо върху всички останали сектори на икономиката, понеже тези хора се оказват аут от потока на покупки и продажби, защото липсата на пари у тях би генерирала нулеви приходи у търговците и производителите. Всеки служител на БДЖ е член на някое семейство и често пъти неговите доходи са единствените, които взлизат в семейния бюджет, което означава, че когато той си загуби работата, семейството остава без никакви доходи, с които да може да покрие даже и най-елементарни нужди. От тук следва, че съкращаването на 2000 души ще доведе до много повече щети, отколкото, ако се вземат пари от МВР и МО, и се пренасочат в развитие на железопътния транспорт. Би трябвало вместо да се раздела БДЖ на различни по-малки фирми да се комасира с цел по-ниска цена на експолоатация и поддръжка на този сектор, който е жизнено необходим за нашата страна. Всичките дрънканици на Министерски съвет, че БДЖ било прекалено голяма и ненужна организация са чиста проба пустословие и замазване на очите на хората. Няма суверенна страна, която да не развива своя железопътен транспорт така, че той да е удобен, евтин и да има голяма степен на покритие. Би било лудост в днешно време да премахваме една вече доказала се система, която с необходимата поддръжка се явява най-успешния и безопасен начин на наземен транспорт. Автобусните линии не са в състояние да поемат всички пътници, които имат нужда от адекватен транспорт. Автопревозвачите не могат да превозят същите еденици товар, за еденица време както може да го направи една железопътна система, поради ограничението, което налагат пътните условия, които както знаем не разрешават превоза на големи количества пътници и товари едновременно. БДЖ и „Товарни превози” не са някакви мастодонти, които са загубили своята функиция, а са жизнено необходими фактори в транспортния отрасъл, който тепърва трябва да се прави все по-икономичен и по-икономичен поради това, че в недаленото бъдеще замърсяванията на околната среда от парникови емисии и намаляването на източниците на горива в световен мащаб ще ни принуждават да правим всичко възможно да търсим все по-надежден евтин и товаропоемащ начин за транспорт на пътници и товари. Закриването на линии в БДЖ е все едно да решим да лекуваме някой от главоболие, като му отсечем главата. Вярно е, че трябва да има реформа, но тя трябва да се състои в обединение на всички някогашни звена на държавните железници. Не може да има разделение на фирми за пътници, за товари, за поддръжка и т.н. Трябва поддръжката на пътищята, на вагоните и локомотивите да си е част от самото БДЖ, за да се избегне прекомерното й оскъпяване, което има днес. Превозите на пътници и товари, ако са под една шапка, биха спомогнали да има баланс между цените, така че да няма ощетени пътници или клиенти на товарни превози. Обединението на БДЖ по стар модел, който е съществувал още от самото начало би било най-удачния вариант. БДЖ днес е в колапс именно заради недотавите реформи на различните правителства от идването на така наречената демокрация, която реално не е построила нищо ново, а само руши и се разграбват печелившите отрасли. Разбирам и подкрепям стачкуващите, понеже те таботят за малко пари, нямат друг начин на препитание и тяхната професия е изключително тежка. Подкрепям стачката, защото виждам, че те се борят не само за своето оцеляване, но и за оцеляването на един от най-важните отрасли в транспорта и това той да не бъде приватизиран под масата. В заключение ще кажа, че ликвидацията на БДЖ е започнала своя ход. Тя е само началото на доунищожението на всичко, което все още не е попаднало в ръцете на чуждестранни компании. Може да се каже, че това правителство не е работещо нито за страната, нито за народа, който се е самопрецакал, та да го избере. Демокрацията у нас умря, още с първата приватизация.