Дело №1147/2013 човека, който съди държавата, че е допуснала българския народ да бъде ограбен

На 17.02.2014г. Административен съд София-град даде ход на дело №1147/2013, с ищец г-н Роман Кендеров и ответник Министерството на икономиката и енергетиката,  представлявано от Завен Жамгочиян,  старши юристконсулт във въпросното министерство.

Основа за завеждане на делото от г-н Кендеров в Административен съд София-град е отказа с изх.№94-Р-176 на МИЕ за предоставяне на информация по ЗДОИ поискана с искане вх. №Е-94-Р-08/21.08.2013 и №Е-94-Р-09/21.08.2013 до Министъра на икономиката и енергетиката г-н Драгомир Стойнев Причина за предявяване на иск се явява отговора, носещ подписа на г-н Владимир Туджаров,  който е Главен секретар на МИЕ. Отговора на МИЕ, подписан от въпросния Туджаров е придружен от заповед с №Д-16-1473/24.10.2013, гласяща,  че “Исканате документи не могат да бъдат предоставени на заявителя в обем и начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до “Дънди прешъс метълс-Челопеч” ЕАД, съгласно изискванията на чл. 31, ал.4 от ЗДОИ. Контрола по изпълнението на заповедта е възложен на г-жа Светлана Францова.” Така формулиран, отказа за достъп до информация по ЗДОИ,  може да се изтълкува като отказ за прозрачност при отдаването на концесии и прикриване на корупционни практики в МИЕ за периода от 1997г. до 2013г, когато е предявен иска пред Административен съд София-град. Сам по себе си, ищеца по дело №1147/2013 не е длъжен да предоставя доказателства за наличие на обществен интерес, защото такива се явяват протестите,  които се провеждат под надслов “Искаме си златото” от 14.06.2013г., както и самия факт, че има направени конкретни постъпки от инициаторите на протеста,  които да решат въпроса с концесиите в обществена и държавна полза,  включае и внесени 47 конкретни предложения за промени в Закона за подземните богатства,  които даже са обнародвани на сайта Jure, както и в социалната мрежа. Причината за протестите, на няколкото срещи в МИЕ и Министерски съвет, организацията,  чийто секретар се явява г-н Кендеров са внесени конкретни предложения за създаване на Национална геоложка агенция и Държавни минни компании,  които да проучват и добиват подземни богатства и от това да печели пряко Република България. Също така, виждайки,  че концесионната такса,  която “Дънди прешъс метълс-Челопеч” ЕАД плаща на българската държава, именно 0,75% от стойността на обявеното от тях добито злато. Друго нещо,  пораждащо съмнение за корупционни практики в МИЕ е това, че данните относно въпросните концесии в Национален концесионен регистър са непълни, както и че не са посочени лицата, чиито подписи стоят под тези позорни и ощетяващи Република България договори.

Също така от изявления направени от г-жа Францова,  която по онова време е и.д. Директор по концесиите в МИЕ,  както и на експерта по геоложки проучвания към МИЕ г-н Марков се разбра,  че реално няма реален орган, който да проконтролира точното количество на добитата руда, флотирания златоносен концентрат, както и точното му съдържание преди изнасянето му в Намибия, за последваща преработка. (Транспорта до Намибия е за сметка на Република Българиа и по-точно, “Дънди прешъс метълс-Челопеч” ЕАД отдържа от тези мизерни 0,75% концесионна такса, която би трябвало да плаща на България.)

Дело №1147/2013, породено от отговора-отказ изх.№94-Р-176 и заповед №Д-16-1473/24.10.2013 на МИЕ за предоставяне на информация по ЗДОИ поискана с искане вх. №Е-94-Р-08/21.08.2013 и №Е-94-Р-09/21.08.2013, има за цел да изясни точно при какви условия се издават концесиите за проучване и добив на подземни богатства и как са дадени конкретните концесии,  за които е бил заявен категоричен отказ от г-н Туджаров,  който е Главен секретар на МИЕ. Делото има за цел чрез получаване на изисканата от г-н Роман Кендеров да се внесе яснота дали ощетяването на Република България чрез тези крайно неизгодни и явяващи се в нарушение на чл.18, ал.1 от Конституцията концесии е в резултат на преднамерен акт или на немарливост, равна на престъпна небрежност от страна на чиновниците във въпросното министерство.

Твърдението,  което г-н Туджаров като Главн секретар на МИЕ, което той пише: “Исканате документи не могат да бъдат предоставени на заявителя в обем и начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до “Дънди прешъс метълс-Челопеч” ЕАД, съгласно изискванията на чл. 31, ал.4 от ЗДОИ.” е несъстоятелно, поради това, че по регламент тази информация касае въпрос свързан с чл.18, ал.1 ал.6 от Конституцията на Република България, които гласят следното: “Чл. 18. (1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост. (6) Държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото.”,  а също така и Чл. 1, ал.3 “Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.”,  понеже отдаването на тази концесия при толкова ощетяващи Република България условия може да се разглежда като присвояване на народноя суверенитет от МС, МИЕ и концесионера.

При разглеждане на дело №1147/2013 съдията показа незапознатост с делото, което е недопустимо и да води до там,  че пледиращия ищец да се налага да й казва на коя страница се намира предоставения в исковата молба материал, представляващ доказателство по делото.

Също така, по време на хода на делото по същество се разбра, че представителя на ответника г-н Завен Жамгочиян,  старши юристконсулт в Министерството на икономиката и енергетиката е предоставил на съда материал (доказателство, бележка, становище или доказателство) по делото в писмена форма и този марериал не е предоставен на ищеца нито от съда,  нито от ответника, за да се запознае с него преди даване на ход на делото по същество.

Непредоставянето на въпросния материал на ищеца,  за да може да го коментира, би могло да се разглежда като преднамерено укриване на информация, а от там и и това, че съда не уведомил ищеца в досъдебна фаза поради това, че е пристрастен, а от тук следва, че делото трябва да се прехвърли на друг съдебен състав за разглеждане.

Според законодателството на Република България и Европейския съюз е с приоритет, когато тази информация цели прозрачност по действия на държавата,  представляващи обществено значими въпроси и не са класифицирана информация пряко свързана с националната сигурност на страната. В случая говорим за информация, която не е конфиденциална, тя не касае въпросите с националната сигурност, не притежава никаква степен на сектчретност и даже по регламет трябва да бъде публикувана на страниците на Национален концесионен регистър и Търговския регистър.

Исканата от г-н Кендеров информациа, няма за цел да установява дали чрез въпросните договори има нанесени щети на Република България,  а да установи конкретния им размер,  защото както споменах по-горе: “”Дънди прешъс метълс-Челопеч” ЕАД плаща на българската държава, именно 0,75% от стойността на обявеното от тях добито злато.” и “Транспорта до Намибия е за сметка на Република Българиа и по-точно, “Дънди прешъс метълс-Челопеч” ЕАД отдържа от тези мизерни 0,75% концесионна такса, която би трябвало да плаща на България.”

Съдебната практика от други дела с подобен характер недвусмислено показва, че щом предмета на иска е са дадени документи,  които сами по себе си се явяват носител и/или източници на информация,  касаеща обществения интерес, предоставянето й не може да бъде отказано,  ако не съдържат информация,  касаеща националната сигурност на Република България или към момента нямат конфиденциален характер във връзка с дело по криминален случай (в последното,  документите се предоставят след приключване на разследването,  дешото или когато се декласифицират).

Понеже тези документи са съдържащи информация,  която по принцип трябва да бъде публикувана на страниците на Национален концесионен регистър и Търговския регистър, то може спокойно да заявя, че те не съдържат информация от конфиденциален характер, касаеща националната сигурност на Република България.

От гореизказаното следва, че въпросната информация трябва да бъде предоставена на ищеца по дело №1147/2013 с цел последващо установяване дали е имало корупционни практики при отдаването на концесии на подземните богатства на Република България от 1997г.до 2013г., когато е заведено делото. Водещ юрист по делата, касаещи европейските практики за изискване и предоставяне на информация с цел прозрачност на процедурите за разпореждане с държавно имущество и даване на права за експлоатация на подземни богатства заяви следното пред нашата агенция: “Съмнявам се в безпристрастието на съда, съдията е предубедена,  тя е предрешила делото, укрила е от ищеца информация,  която може да представлява доказателство по делото. Готова е да вземе решение на делото в полза на МИЕ,  което ще е в разрез с установените в Европейския съюз практики и ще предостави възможност да бъдат прикрити нередностите при отдаването на концесии от 1997 до времето на завждането на делото.”

Основния въпрос, който към момента стои на дневен ред е дали съда ще отхвърли общоевропейското право на гражданите на Република Българиа и Европейския съюз да получават достъп до общественоважна информация и така ще защити корпоративните интереси на “Дънди прешъс метълс-Челопеч” ЕАД? Също така дали ще реши чрез потвърждаване на отговора-отказ с изх.№94-Р-176 и заповед №Д-16-1473/24.10.2013 на МИЕ за предоставяне на информация по ЗДОИ поискана с искане вх. №Е-94-Р-08/21.08.2013 и №Е-94-Р-09/21.08.2013 да създаде предпоставки за нови корупционни практики при отдаването на концесии и нови ощетяващи договори,  които чисто и просто поставят държавата в колониална зависимост от една или друга корпорация. Дали с решението си по дело №1147/2013 Административен съд София-град няма да насърчи държавните чиновници и служители да работят в ущърб на Република България,  преследвайки лични изгоди?

Съда не може да даде отказ, ако ответника не е доказал липса на обществен интерес, относно концесиите и по-точно, относно това дали българския народ е ощетен. Ако съда издаде решение, с което лишава ищеца от правото му да получи изисканата от него обществено важна информация,  която да бъде използвана за решаване на общественозначим проблем, то това би било нарушение на чл. 1,  ал.3 от Конституцията на Република България, а именно: “Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.”

Решението на Административен съд София-град ще е показателно дали съдебната система в Република България е работеща за общото благо или за налагане на корпоративни интереси и дали се е превърнала в средство,  което да подкрепя корупцията във властта и да гарантира безнаказаност на олигархията и продажните държавни чиновници и служители. И също така от едно правилно съдебни решение в полза на ищеца ще разберем най-накрая:

ЗА КОГО РАБОТИ МИЕ,  ЧИЙ ИНТЕРЕС ЗАЩИТАВА ТО,  ДЪРЖАВНО-ОБЩЕСТВЕНИЯ ИЛИ КОРПОРАТИВНИЯ?