ГОРИ БЪЛГАРИЯ

In memoriam /на живите факли, с поклон/

Гори България във адски огън – подклаждат го децата й сами. Разпокъсани, разединени от „искам” и „разпни”, едни изгарят като факли, не виждат бъднини… а други бягат надалеч, спасяват се… дали? Но иде Видовден и мнозинството, виещо от болка, юмрук издигна и крещи „България е наша, ние сме народът, суверен на своите съдби”. Глутница хиени гладни, превзеха крепостта за власт, пари и интереси. И не ги е грях, че ръфат жива плът от гърчещата се земя, като човешка длан, запусната и разградена, умираща и стъпкана от „своите” чеда. О, юроде, отворете сърца – изпепелихме в ада родната земя! Къде без нея децата ни ще се родят, чий род ще носят, вяра и душа? Или трябва горко да се молим вековен ген да не погине сам? Време е всички да вдигнем ръка и изберем – живота или смъртта. АК, 2013 г.