ВРЕМЕ ЗА НАДПАРТИЙНОСТ

ИЛЮЗИЯТА НА ПРЕХОДА През дългите вечери, обичам да си поседна с книга в ръка. Ако книгата е дебела и интересна, така мога да си откарам цялата нощ в четене и да си прекарам времето приятно. Също така обичам да слушам нощните блокове на „Хоризонт”, понеже там гостуват хора всякакви, а разни хорица, които обичат да си чуват гласа в ефир се обаждат всяка нощ, независимо дали познават темата, на вечерта или не. Забавно е да слушам как за всяка тема тези хорица говорят едно и също като някакви латерни. Но най-приятно е, когато чуя някоя наистина оригинална мисъл, от човек, който не счита себе си за експерт по всички въпроси. От всички, които се обаждат в радиото, най-деен е някой си господин Артъчки от Пловдив. Вече 20 години го слушам всяка нощ, когато слушам нощните и сутрешни блокове на „Хоризонт”, на него в главата му явно все комунистите са му криви за всичко. Как да го не съжалиш такъв човечец, който си има една идея-фикс, но не разбрал, че комунистите не са виновни за нашите беди? Ние, обществото като цяло сме си виновни за всичките беди, които ни сполетяват, понеже сами се напъвахме да имаме „демокрация” без да си имаме на представа какво се разбира под това наименование. Искахме демокрация, хората скачаха по площади, правеха многохилядни митинги, но никой не се запита „Аджеба, как всъщност изглежда демокрацията?” Много от хората, които ходеха по площадите вярваха, че живота ще стане по-добър. Бяха омаяни от речите на новоизлюпени политици, които обещаваха манна небесна и че от чешмите на хората ще потекат мед и масло. Докато хората ходеха по митинги, новоизлюпените политици се сдушиха с новоизлюпените бизнесмени и решиха да разграбят всичко, което може да се отнесе. И се започна една…. То не бяха ликвидации, не бяха приватизации! Голямо плячкосване падна, а хората по площадите мръзнеха и си мислеха, че с идването на демокрацията ще имат по-добър живот, повече възможност за развитие. Само, че всичко се оказа илюзия. Илюзия, в която живеем вече 22 години. Всяка илюзия обаче си има край! Неизбежен и в този случай печален, понеже, когато хората разбраха, че са измамени, вече беше късно. След 22 години преход, стана ясно, че за политиците, хората не са нищо повече от някакви си статистически еденици, които нямат никакво друго значение, освен да бъдат лъгани на избори. Идваха месия след месия, лъжец след лъжеца, всеки обещаваше и накрая казваше „Аз такова нещо не съм обещавал”. Затънали в своето заблуждение, ние хората се надявахме, че измежду тези всичките обещатели ще има поне един, който да ни изведе от този пустиня преход, който край няма. Сега, когато положението стана съвсем нетърпимо, хората изведнъж побесняха, започнаха стачки. Да, но вече е късно, понеже самозабравилите се политици хич ги не е еня за мнението на когото и да било друг! Гласа на народа ще си остане глас в пустиня, защото народа така и не проумя, че през 1996-1997 година протестираше с исканията да бъде беден, гладен, да бъде третиран като статистически обект и нищо повече.

ЗА ПРОМЯНАТА И МЕСИИТЕ Всеки говори, че иска промяна. Да, може би повечето хора искат, но също така, болшинството от хората си казват „защо, аз да рискувам, когато може други да застанат на тоа на устата” И така вече 22 години се лъжем едни-други, колко сме добрички, колко сме за ПО-ДОБРО, а крайния резултат е, че чакаме да дойде поредния месия „за да ни оправи”. Първо чакахме Костов да оправи нещата, дойде на власт сред бурия от овации, а после разочаровани го псувахме, че само си напълни гушката и отсвири народа. След това се появи Царя, който ни обеща, че за 800 дни ще ни оправи и да рече „вервайте ми”. Резултата беше същия, г-н Сакскобургготски си напълни гушата и си замина, също като Костов. След това дойде Станишев. Къде успя да пооправи нещата, къде не успя, това вече е въпрос на лична преценка, но неговото правитеслтво горе-долу направи нещо полезно. Само, че на следващите избори се появи нов месия, който беше превърнат в медиина звезда и наобеща чудеса, извади цяла кошница компромати, а като за капак в поледните седмици преди изборите, правосъдната министърка направи гаф, който повечето хора не простиха и резултата беше, че медиината звезда Борисов се сдоби с така лелеяия премиерски пост. От тук насетне всичко постигнато при социалистите беше премахнато с лека ръка. Фискалния резерв се стопи бързо, оказа се, че доходите ще бъдат замразени, а после даже намаляха. В същото време кризата нахлуваше бързо и уверено у нас, защото правителството съвсем не желаеше да погледне истината в очите. Сега резултата е висока безработица, липса на адекватна антикризисна политика и т.н. А втората криза следва по петите предишната. С бързи темпове се разраства дълговата криза в ЕС, а още не е преминала тази, която тръгна от САЩ. Оказва се, че бедните деца на Европа, каквито се явяват Румъния и България са един от малкото движещи се елементи в европейската икономика. А България е нарочена за „лошото дете на Европа” и нашите граждани биват третирани като трета категория хора. В резултат на настъпващата в ЕС криза, хиляди български граждани се завърнаха у нас, като автоматично се вляха в армията на безработните, понеже у нас рязко се смъкна производството и земеделие, индустрия и услуги вече са в криза. Същевременно започнахме да се въртим в омагьосан кръг от реформи, реформички и реформенца, който вместо да заздравят положението го влошиха още повече.

ЗАГРАБВАНЕТО НА ВЛАСТТА Президентските избори се оказаха тест колко е зрял народа. Да… Много е зрял, няма що! Баламите се юрнаха пред урните да гласуват без да мислят! Юрнаха се да подкрепят управляващата партия, „защото не желаеха на власт да дойдат комунистите”. На разни селски доморасли политикани им излизаше пяна от устата да доказват колко са лоши комунистите и колко добрички са гербавите. Също така, големите босове в бизнеса решиха да се включат в голямата лапаница и с лека ръка притиснаха бачкаторите си да гласуват за управляващата партия.

ЗАЩО СЕ СЛУЧИ ПРОВАЛА НА БСП? Докато гербавите си омесиха питата чрез натиск над медиите, то техния основен конкурент — социалистите се юрнаха в междуособици, които не са стихнали и до днес. В крайна сметка този път имаше изборна катастрофа. Преди 2 години написах статия, която обясняваше защо БСП не е била в катастрофално положение, но сега вече не мога да напиша такава статия. И как да я напиша, когато БСП се държаха неадекватно на тези избори? Всички партии се държаха неадекватно! Без никакво изключение. Да! Така е! Но само ГЕРБ имаше подкрепата на почти всички медии. А хората се влияят от медиите. Силно се влияят и свято вярват на дрънканиците по ТВ, радио и вестници. БСП не си взеха поука от миналото и този път се издъниха сами. Грешно разположение на кандидат-президентската двойка доведе до там, че хората, които щяха да подкрепят Стефан Данаилов не пожелаха да имат Калфин за президент. Лошо! Много лошо и пак лошо! Не, че и да бяха спечелили изборите Калфин и Данаилов като тандем щяха да постигнат нещо, но щеше вота да бъде нещо като спирачка за управляващите, които сега държат всички власти и могат да си разиграват коня, както си искат.

ГРУБИ ГРЕШКИ Неслучайно насочвам въпроса към темата за противоречията сред левицата, понеже поради погрешни схващания, прогресивно мислещите допускат една почти непоправима грешка и може да се стигне до там, че левицата никога да не успее да се обедини, защото теченията са на път да се разделят до там, че да няма връщане назад.

ЗАГУБА НА СИГУРНИ ГЛАСОВЕ Как се стигна до там, че БСП се издъниха толкова яко на тези избори? Ами как? С вътрешни конфликти, чистки и прекалено много глупави действия в миналото. Партията не успя да привлече тези, които преди я подкрепяха безусовно. Тези хора, които преди редовно ходеха до урните, за да подкрепят Столетницата, този път решиха да си седят дома. Само някои от тях се престрашиха и гласуваха, но чак на балотажа. Разочаровани, обидени и почувствали се пренебрегнати, понеже в партията свестните хора започнаха да изчезват. Някои хора съвсем нагло категоризират националистите като фашизирани политически течения. Голяма заблуда на малки и жалки хорица, които не са запознати с различните течения в национализма. Защото има и леви националисти, но има и чиста проба хитлеристи, а разликата между двата клона на национализма са от земята до небето Националисти има и в средите на поддръжниците на  БСП и то от години. Тези кръгове определят себе си като националисти, но им е омразен хитлеризма, антикомунизма и нагаждачеството на десните националистически партии. Те са тези, чиито гласове бяха на 100% сигурни за Столетницата. Те, членската маса на БСП и някакви мижави проценти от останалите хора са твърдия електорат на БСП. Когато трябваше подкрепа за президентските балотажи, националистите /симпатизиращи на БСП/ безусловно подкрепиха БСП. Само, че някои уж леви сили, май отдавна са забравили какво е това морал и с какво се яде. Още по-лошото е, че са забравили значението на термина етичност! Това вече е голям проблем, който тепърва ще е в ущърб на всички.

АПАТИЯ Не казвам, че в БСП няма свестни хора. Тъкмо обратното, сред редовите членове болшинството са свестни, но техния глас не се чува. Политическото ръководство не само, че не се стегна, ами съвсем се разпусна, защото разчиташе на народното недоволство. Да, но не! Народния гняв беше насочен към общата ситуация у нас и БСП се оказа изолирана. Само най-твърдия електорат на партията отиде да я подкрепи. При положение, че няма за кого да гласувам, тогава защо да се хабя, когато така и така в изборните листи са все разни несменяеми, които цял живот ще са на партийната хранилка.

ПРАВО КУМЕ ТА В ОЧИ Поради моята необвързаност с БСП, аз мога да говоря, каквото си искам. Мога да изразя цялото си разочарование от тази партия, която не си взе поука от парламентарните избори. Искаше ми се БСП да спечели изборите, но за съжаление живота не е концерт по желание. БСП имаха много възможности, но ги пропиляха. Пропиляха ги по най-тъпия начин. Партията не се ориентира и излъчи погрешен кандидат за президент. БСП имаха много добър коз, но го изиграха неправилно и сега всички ще трябва да плащаме тази грешка, която допусна ръководството на партията. Кунева-Данаилов, това би била успешната комбинация, но социалистите се оказаха достатъчно тъпи, за да не направят победоносния ход. Ех! Лакомия за власт! Ненаситни и прогресивно затъпяващи като политика.

ЗА МЛАДИТЕ Както съм казвал и преди, време е да се даде път на младите, защото те имат по-модерно виждане, което би им помогнало да се ориентират в ситуацията. Ако днес младите в БСП не се научат на политика, то кога? Когато одъртеят ли? За съжаление и младите май нещо не са особено амбицирани да градят кариера. А защо ли? Защо? Това е много важен въпрос, на който аз не знам отговора, а мога само да предполагам. Мога да предположа, че младите са обезверени, понеже над тях все има някой чичко, който да им казва как и какво да мислят. Когато в една политическа партия стане геронтокрация, тогава това е страшно. Страшно е, понеже тази партия започва да живее в миналото. А да живееш в миналото, това означава, че си загубил представа за настоящето и погледа към бъдещето.

СИЛАТА НА МЛАДИТЕ ГЕРБ е силна партия, точно защото е предимно от мади хора, които могат да мислят бързо и комбинативно. БСП няма тази възможност, поради гореизброените от мен причини. Другата причина да има толкова сила у ГЕРБ е, че те са намерили начин да контролират медиите. А трета причина е, че БСП са слаби, понеже са станали тесногърди и не желаят да проумеят, че сами си гонят симпатизантите. А БСП има много възможности да привлече на своя страна всички недоволни от прехода, но не го прави.

ЛИПСА НА ПОСЛАНИЕ Има комунисти, анархисти, социалисти, социалдемократи, хора без партийни, хора недоволни, хора всякакви, които биха ги подкрепили. Но БСП не отправи посляние. Просто не го направи. Как стана така, че политическото ръководство не успя да направи нищо, с което да привлече тези хора? Не знам! Но аз лично не видях никакво послание в предизборните платформи за президентските и общинските избори. Като парламентарно представена партия, БСП получава субсидии, които съвсем не са малки. Също така партията печели пари и от търговски обекти, продажби на партиини сувенири, вероятни дарения, членски внос /пренебрежимо малък/ и др. Защо БСП не употреби тези средства за нуждите на партията по адекватен начин? Дали е, защото и те вече са прогнили? Може би да, може би не. Според мен е поради недалновидността на ръководството. Поради това, че в партията по високите постове има предимно натегачи, които са връзкари и са започнали да се очуждават от своите избиратели.

ОЧУЖДЕНИЕ Като цяло, политическата класа се е очуждиала от избирателите. Просто и ясно е, че вече няма контакт между политици и избиратели. Даже и между редовите членове на партиите и висшите ешалони на политическите управления. Днес управляващите, а и въобще партийните лидери по- ги интересува какво ще кажат в Брюксел и Вашингтон, отколкото гласа на народа. Все пак, народа не може да им подмаже лапата, докато от Брюксел и Вашингтон идват парета, които се наливат в черните каси на партиите. А чрез тези черни каси се купуват избори, политиците се сдобиват с огромен паричен ресурс, който им е добре дошъл да водят охолен живот и да се чувстват недосегаеми. Политиката, това е нещо като голяма каца с мед, където политическата класа бърка смело и се облажва за сметка на баламите, които свято вярват, че техните лидери наистина мислят за тях. Само, че лидерите мислят само за едно нещо и то е как да си напълнят гушките.

ИКОНОМИКАТА У нас се започна трета криза на фона на двете, които все още са в своя разгар. Това ще доведе до сериозни политически, икономически и екологични последствия. Понеже това правителство са чиста проба неолибералисти, резултатите не закъснаха и се започнаха поредните реформи, които са насочени пряко срещу хората. Икономиката се свива, потреблението и доходите падат. Безработицата нараства и хората се чувстват безсилни Създаде се предпоставка за увеличение на дела на сивия сектор, а и това, че работника без договор бива квалифициран като престъпник прави положението още по-мрачно. Имаме си един як хубав Гордиев възел, който няка как да бъде развързан, а меча не е решението, понеже всичко ще се срути, което ще ускори колапса. Икономиката е пред колапс. Екологията е заплашена, и хората вече усещат как ловко са прецакани от политиците.

ПОСЛЕДСТВИЯ Синдикатите се вдигнаха на протест. Природозащитници и земеделци-тоже Държавните железници се оказаха първата жертва на новия ред, който ще бъде от тук насетне. В същото време под масата е.ОН си изтъргува дяловете от електроразпределението и новия собственик вече е чешката „Енерго-Про”, която съвсем няма да пренася тока за добруването на българския гражданин, а ще дере по сто кожи от потребителите, който ще се окажат в най добрия случай в същото положение както при старите монополисти.

ОСЪЗНАВАНЕ За 22 години преход хората са загубили всякаква надежда за по-добър живот. Когато хората се вдигнаха на протести, защото им писна да са обект на грабежи и замазвания на очите, политиците пак решиха да изкарат изгода от това, но този път не се получи! И как да се получи, когато хората вече не вярват на никой от лидерите? Лидери? Лидери на какво са те? На шепа все още не осъзнали се хорица, които не са загрели, че партийността има за цел само да разделя хората, а не да ги обединява. Хората загряха как са прецакани с изборите, обещанията, прехода и всичко останало, но вече е късно… Сега дойде времето да се надигне глава, да се захвърлят партийните, етническите, религиозните и всякакви други различия, за да се обединим като народ. Иначе, ако няма обединение, то ние не сме никакъв народ, а мърша! Ние не може да си позволим да се делим! Нашата сила трябва да бъде обединена, но не като на някаква безредна тълпа, която руши всичко по пътя си, да се организираме и да дадем отпор на иззедниците, които превърнаха България в гетото на Европа!

НАДПАРТИЙНОСТ Мисля, че вече е време да зарежем партийните пристрастия, които от години задушават българския народ и го разединяват. Вече дойде времето, когато деленето на партиини и политически пристрастия е отминало и не можем да си позволим този лукс. Трябва да няма партии, които да диктуват кой какво да мисли. Но, за да няма такива партии и да могат да се превъзмогнат различията в името на спасението на целокупния български народ, то трябва да се игнорират онези гръмогласни викачи-партийни секретарчета, чиито гласове отблъскват всички от идеята за обединение на хората. Така, че нека се вземем в ръце и вместо да разправяме, че тоя бил фашист, оня комунист, да првъзмогнем нашите различия и да теглим една майна на всички политици, независимо дали са червени или някакви други и да се борим за това, което сме се борили в миналото. Сиреч да искаме пряка демокрация, да няма неравноправие, да няма търгашлък и морала да не е стока. Вече дойде момента да осъзнаем, че независимо от нашите политически възгледи, ни сме хора. Ние трябва да спрем да се делим на групи, групички, партиики, цветове и по разни други признаци. Ако не се осъзнаем, никога няма да постигнем нищо повече от това да направим шоу, на което нашите политици да поръкопляскат малко.