Време е да разбием мита, че копирайт индустрията е нужна за правене на пари и че изобщо прави пари

Източник: “Съпротива”

Един от най-често чуваните митове относно копирайт индустрията е, че тя съществува за да носи пари. Това предположение е грешно в много от наблюдаваните случаи, а и кога множественото число на думата “виц” стана “статистика”? И така, нека разгледаме някои солидни статистически аргументи в подкрепа на това твърдение. Тъй като копирайт монополът е предимно икономическо творение, съществува пропаст в общественото мнение между това дали копирайтът трябва да се забрани само за некомерсиални дейности или да се забрани изобщо. Сред населението, мнозинството са за ограничаване на монопола, така че да не пречи на некомерсиалното разпространяване на знания и култура в семейството, сред приятели, сред познати и непознати. Дори сред възрастовата група на по-младите, това мнозинство клони от преобладаващо към “всички смятат така”. Няма нужда да казваме, че младата част от населението – сега включваща хора в началото на 40-те, няма да промени нито своите навици, нито своите възгледи относно копирайта, независимо колко силно си мечтаят за това от страна на компаниите. (След още две-три деситилетия, те (потребителите и творците) ще дърпат конците в определянето на тази политика, а изпълнителните директори на компаниите ще са мъртви.) Когато става въпрос за търговската страна на монопола, обаче, има редица митове, които процъфтяват и правят обществената подкрепа за пълна отмяна малко вероятна. Нека да видим какви са тези митове и какви са фактите:

Мит: Ако се премахне монополът върху авторските права, няма начин творците да правят пари. Факт: Това е много странен мит, като се има предвид, че точно старата система за контролиран достъп е тази, която не позволява на хората на изкуството никакъв доход. В системата “подпиши-договор-или остани-беден”, 99% от музикантите не получават възможност да подпишат със злоупотребяващата звукозаписна индустрия, а от останалите, 99,5% не получават и цент възнаграждение. По този начин (премахвайки монопола), ние се отдалечаваме от системата, която умишлено държи 99.995% от хората без каквато и да е форма на редовен доход от изкуство. Отбелязвам, че смятам за абсурдно да се твърди, че промяна към система без тези “пазители” по някакъв начин ще отнеме възможността за печелене на пари от хората на изкуството, особено като се има предвид, че тази вече ненужни “пазители” взимат средно 93% на тези 0,005%, които все пак правят пари в тази система. Премахнете тези “пазители” и 93% от парите, или поне по-голямата част от тях, отиват за дейците на изкуството.

Мит: Монополът на авторското право е съществен източник на приходи за творците днес. Факт: От парите, похарчени за култура, едва 2% (точно така, два процента) стигат до творците чрез механизмите на монопола на авторското право. Това е проучено в дълбочина в Швеция от Улф Петерсон през 2006 (линк към статията, линк към изследването, на шведски), който стигна до заключението, че огромна част от творците получават доходите си по други начини – всичко от ежедневна работа до студентски заеми.

Мит: Индустрията на авторското право е от жизненоважно значение за икономиката като цяло. Факт: “Индустрията на авторското право” е преднамерено измервана по напълно измамен начин, граничещ с подигравка. В насоките на Световната организация за интелектуалната собственост (WIPO) за това какво трябва да бъде включено при изчислението на размера на “индустрията на авторското право”, намираме всичко от производство на хартиена маса до продажба на кухненски уреди на дребно и производство на обувки (WIPO 2003, чрез документа на Петерсон по-горе) Ако включите практически всяка част от икономиката в група Х, и след това кажете, че група Х е жизненоважна част от икономиката, тогава ще изглежда сякаш сте прави. Просто не гледайте умно, когато се разбере как сте избрали този Х, и че той няма никаква връзка с това, за което всъщност говорите – индустриите, печелещи от авторско право, които са около една десета от размера на тези, на които то пречи. Искате да създадете работни места? Убийте монопола.

Мит: Ако има свободно споделяне, никой няма да харчи пари за забавления. Факт: Разходите на домакинствата за култура се увеличават, година след година, откакто започна мащабното споделяне на файлове с Napster през 1999. (Според някои доклади, ръстът е постоянен, но никой не твърди, че спада.) Все пак е вярно, че продажбите на музикални записи претърпяха рязък спад и стигнаха до дъното. Този факт е отлична новина за музикантите, които не желаят да зависят от посредници (чийто дял се равнява на 93%) и вместо това увеличават собствените си печалби със 114% в същия период от време.

Мит: Без парично поощрение, никой няма да се занимава с изкуство и творчество. Факт: Хората творят въпреки монополизма на авторското право, не заради него. В Youtube всяка минута се качва 72 часа видео материал. Не всичко от това се гледа, разбира се, но се намира и стойностен материал. Митът се подхранва допълнително от факта, че творците вече са твърде много, в сравнение с нуждите на пазара: лесно може да се намери професионален счетоводител, който се захваща да свири на китара в свободното си време за релаксация, но покажете ми един професионален китарист, който релаксира със счетоводство в свободното си време.

GNU/Linux и Wikipedia са два чудесни, контрастиращи елемента (контрапуктове), които оборват този странен мит. Доминиращата операционна система и доминиращата енциклопедия са създадени от доброволци, на които никой не е платил. (Когато казвам че GNU/Linux е „доминираща“, включвам и производния им Android).

Хората творим, откакто сме се научили да използваме червена боя, с която да рисуваме по стените на пещери, не защото ще получим пари за това, а защото това е в природата ни – така сме създадени. (Обикновено хората, които живеят за парите, въобще не се захващат с изкуство. Те следват право или медицина. Това е и причината за отчаянието, което преживява всеки родител, когато детето му каже, че е решило да бъде поет).

Митът, че копирайт монополът е необходим на който и да е творец, за да изкарва пари или за да твори изобщо, е булшит, налаган от тези, които имат какво да спечелят, издоявайки 90% от парите на творците, отказвайки да им предоставят публика, в стила на класическия рекет от едно време.