АМАН ОТ ЛИДЕРИ!!!*

Емилия Скот

Толкова много от нас са обсебени от нуждата от лидери! Почти във всеки Фейсбук постинг четем: „ Ако имахме добри лидери, проблемите ни щяха да бъдат разрешени“ или „Нямаме лидери, как да тръгнем да протестираме“ . Нещо повече, това обсебване като че ли се е превърнало в особен род идея-фикс. Страната е в пълен разпад, народът огладнява катастрофално, а ние си спрягаме ‚образовани‘ словесни битки и чудом се чудим откъде да намерим ‚лидери‘, които да ни водят за носа?! Цели 22 години пред очите ни се вихриха доста лидери от какви ли не цветове! И за колко от тях можем да кажем ‚добър лидер‘ – не за много ако изобщо има някой… Не е ли време да изстинем към идеята за лидерство, особено докато тя все още е подплатена с привилегии? Без дадената му от нас власт, лидерът няма да може да си върши работата, тя му е нужна, но в същото време притежаването на власт неизбежно води до корупция. Всички лидери стават корумпирани независимо от първоначално добрите им намерения. На практика, ставайки носител на идеите на издигналите го съмишленици, в един момент лидерът си присвоява тези идеи и започва да потиска независимото мислене, съмишлениците му стават за него: ‚тълпата‘, ‚хората‘, ‚обикновените хора‘. За да поддържа властта си, той започва да покровителства само тези, които приемат да бъдат негови агенти, става автократ и започва да пречи на демокрацията. А това пречи на солидарността! Овцете имат ли солидарност? В никакъв случай! Те следват овчаря – вървят напред-назад, нагоре-надолу, подчиняват се на неговите и на кучетата му заповеди! Липсва им солидарност, липсват им лоялност и единство, може би защото вече не виждат политиката създадена от всички тях за всички тях! Постепенно лидерите стават пречка и за иницирането и реализирането на значими за обществото проекти – всяко ново предложение, колкото и добро да е то, те неминуемо разглеждат от своята гледна точка – как ще повлияе на на тяхното собствено положение и власт. И затова, наистина, не е дошло времето да изключим възможността ‚лидерите‘ да вземат решения от името на ‚хората‘? Не трябва ли да поискаме вземането на важни решения да бъде контролирано от компетентни и отговорни делегати? Маркс е казал: „Освобождението на работническата класа е задача на самата работническа класа“. Разбира се, това може да има много тълкувания, но едно от тях е, че не са нужни лидери, а е нужно да станем хора с отговорно отношение към самите нас и към околните, при това мислещи. И тъй като Маркс не е любимец на всички, един от полулярните нови ‚будители‘, Питър Джоунс, в широко разпространено видео проповядва: „Не ни трябват лидери!“ И защо наистина ни е нужно да гласуваме за лидери, подхвърляни ни от системата? Всеки човек трябва да започне да гледа на себе си като на потенциален лидер, системата да го подготвя като такъв – да бъде информиран и да му бъде дадено правото да поставя въпроси за всичко, което му се казва! Изводът: Да не позволяваме да ни водят за носа повече! Да не бъдем чак толкова страхопочитателни към тези, които заемат лидерски позиции! Много от тях не са по-добри от нас! Да не им вярваме! Да станем политически атеисти! Лидери не ни трябват! Ако човешките същества станат толкова умни че да разберат, че не им трябва лидерство и не им трябва запазване на периметър, ако заложат на прозрачност при вземането на решения, на солидарност и сътрудничество, на споделяне на демокрацията, ако всичко това стане – качеството на човешкия живот ще се подобри наистина драстично, защото няма да ги има главните спирачки на прогреса – алчността и егоизма!

П.П. Мразя фразата ‚ОБИКНОВЕНИ ХОРА‘ – за пръв път я чух от устата на един от‘лидерите‘ на СДС , Надежда Михайлова, която явно реши, че властта дадена и от хората я прави необикновена и взе, че се самозабрави, но не забрави да вземе участие в започналите процеси на ограбване на страната. По времето на ‚лидера‘ Тодов Живков не бяхме наричани обикновени хора, бяхме наричани народ и трябваше да сме равни, но той и сие – номенклатурата, бяха удобно забравили принципа за равенството и бяха по-равни. За наше щастие държавата все още се наричаше НАРОДНА Република и това по някакъв начин пречеше да ни бъдат отнети социалните придобивки, които бяха не малко и ни гарантираха право на труд и доход, храна, облекло, обзавеждане, образование, здравеопазване, сигурност, наказване на престъпленията, спокойствие. Разбира се, имаше грешки, но те бяха поправими – ако бяхме солидарни можеше да съдействаме за оправянето им; имаше и обидени хора, но и на това можеше да се сложи край ако бяхме солидарни и лоялни помежду си. Говореше се за критика и самокритика, но на практика ги нямаше! А с идването на ‚демокрацията‘ и настъпилия хаос животът ни излезе от релсите и тръгна надолу – не бяхме вече НАРОДНА Република, станахме ‚обикновени хора‘ за разлика от необикновените, онези във властта дадена им от нас. И да критикувахме, нямаше кой да ни чуе, което и досега си е така и май така ще си и бъде ако не успеем да си съберем акъла и да се обединим в името на всички. Вече неведнъж доказахме, че сме като овце, като стадо овце пресичащи ж.п. линия – тръгваме след ‚лидера‘ без да се замисляме, без да видим идващия влак – тези, които са най-отпред успяват да се измъкнат и спасят, тези в крайната редица може би също, но тези по средата, болшинството, са обречени. ….

*Заглавието е на редакцията

#ОБЩЕСТВО #ГЛЕДНАТОЧКА #лидер #КОМЕНТАР #корупция #дневник #народ #свобода #БЪЛГАРИЯ #размисли #лидери #мнение #Солидарност #лидрство #дневници