ГЛАС

Проблемите с “Шеврон” не са от вчера или от онзи ден. Откакто тази фирма започна да търси газоносни шисти, тя се е насочила предимно към райони, които не са попаднали под лапите на някоя голяма корпорация, произвеждащи храни. “Шеврон” се е насочил предимно към места, които са обработвани от малки или средни по калибър земеделски производители. И то, ако забележите все в житниците на разни страни или пък други плодорони терени, които също така се явяват и вододайни зони. Филма “Газланд” нееднозначно показва какво очаква районите, които са в близост до газоносни шисти в разработка. Не мога да се отърва от чувството, че добива на газ от шисти си е чиста проба война срещу обикновенните хора. От момента в който цистерните с емуслия се появят на пътя, то тази почва може да се счита за безвъзвратно унищожена. Както всички знаем, емулсията съдържа над 500 химически компонетнта, като повечето се държат в тайна от газодобивната фирма. По-голямата част от съдържанието на емулсията е отровно и то е силно токсично и причинява болести, поастенията и животните. Хората също не са подминати от благините, които ни осигурятват отровите на “Шеврон” Най-голямото недвижимо богатство, това са точно обработваемите земи, понеже те са площи, на които ние отглеждаме храната си. Нагнетяването на емулсията поразява не само тези райони, в които се извършват разработките на находищата, но и съседните райони. Ако емулсията попадне в подземно потоци, които имат дълъг път, може да се стигне до замързаяване, което е многократно по-голямо като площ, отколкото е терена, в който е нагнетена емулсията. Също така, раздробяването на шистите води до разместване на земните пластове и микротрусове, които още повече отслабват терена. Така нивата става хем отровена, хем и терена става потенциално опасен. При положение, че в днешно време обработваемите площи са жизнено необходими за оцеляването на всички хора, но има недостг на терени, докато на много места правят скални тераси, облагородяват пустинията или просто се мъчат да отгледат нещо на голата спечена земя, като носят вода от километри, за да си напоят бъдещата реколта, то в България и някои други страни с лека ръка унищожават този безценен ресусрс в името на бъзата печалба, а на моменталната облага. Находищата ще се се експлоатират, докато се прецени, че са изчерпани и сондажниците си заминат. И какво става после? После ще има само запустели замърсени земи, от които няма да става нищо, понеже ще са толкова токсични, че и за сметище няма да са годни. Проблема е, че за момента никой не знае как да се прочистят от замърсяванията терените след добива. Също така, какво ще се прави после, когато нуждата от храни нарастне. И точно в този момент ще изплува зловещия отговор, който е, че земите са отровени умишлено с цел да се намалят годните обработваеми площи, за да може големите корпорации да диктуват пазарните цени, които лека полека ще сървят нагоре и все нагоре. Гладуващите хора ще увеличават броя си, а монетаристите ще се радват на печалби, които имат големи цифри. След като са овладели пазара, големите риби ще започнат да отглеждат култури и на замърсените земи, като ще скриват това от крайния клиент, за да генерират печалба. Ето тук е големия проблем. Монетаризма търси бързата печалба, а не се интересува с това, какви ще са последствията утре. Едно време в социализма поради разни дефицити, хората бяха принудени да се съобразяват с наличните ресурси и да ги пестят. Вярно, че дефиците не са били хубаво нещо, но са били поради ресурсните ограничения, които са имали страните и са се съобразявали с тях. С нарастването на населението, всички ресурси ще стават по-ограничени, въпреки привидното избилие, което същствува. Природните ресурси, които употребяваме не са неизчерпаеми. Не можем да потребляваме повече, отколкото имаме. За няма 200 години ние сме изразходвали по-голямата част от полезните изкопаеми, с които разполагаме. Безконтролното потребление, което се базира на принципа „дай да ползваме, докато има в наличност, а после ще му мислим” е абсолютно безотговорно. Ние още от сега трябва да мислим за бъдещето, когато ще трябва да ползваме нови източници на енергия, нови суровини за производство и други. В миналото е изглеждало, че петрола ще бъде едва ли не вечен, че безкрайните горски масиви никога няма да се свършат, че дивеча, понеже е изобилен ще можем да ловуваме на воля и винаги ще има от всичко за всеки. Но с течение на времето, особено в Африка и Северна Америка, безогледното избиване на антилопи, слонове, бизони, лъвове, пантери и други животни е довело нещата до там, че днес тези видове са застрашение. Най-яркия пример е този с изчезването на прелетните гълъби, които са избити за по-малко от 50 години и днес вече няма такива птици. Изчезването на тези птици довело до изчезване на няколко вида растения, а това довело до изчезването на неизвестен брой други растителни и животински видове. Човечеството не си е взело поука от миналото. А дали ще си вземе поука и сега? Големите корпорации търсят бърза печалба, те поради няколко юридически врътки са освободени от всякакви отговорности. Вярно, че ги глобявт, но какво са глобите, освен избягване от отговорност? Паричните компенсации не могат да въстановят вече безвъзвратно унищоженото. Ето да вземем за пример нефтения разлив в Мексиканския залив, който беше най-голямата нефтена катастрофа, която познаваме. Никой не знае колко са тежки последствията от този разлив. Вярно, че има статистика, която казва, че еди колко си барела петрол се изляли в морето, еди каква си площ била замърсена и т.н. Но никой не може да каже какви ще са последствията в бъдеще. Днес добива на шистов газ е голяма опасност за околната среда и хората. Ние хората, както и всяко живо същество на този свят сме зависими от фактора околна среда. Не може да си заравяме главите в пясъка и да казваме, че нас не ни интересува околната среда, че сме господари на природата, върха на хранителната верига и т.н. Това биха били напълно невярни твърдения, които са чиста глупост и тщестлавие. Вярно, че днес хората сме най-разпространения биологичен вид на планетата. Може би сме най-многочислените бозайници, вероятно сме най-големия консуматор на природни ресурси и нищо повече. Ние променяме природата около нас, понеже се нуждаем от жизнено пространство. Ние не се адаптираме към условията, а адаптираме средата, в която живеем, така че да имаме удобство. Ние отглеждаме все повече и повече земеделска продукция, но това не решава проблема с глада в световен мащаб. Самата система е тази, която прави така, че днес да има над 1 млрд. д. системно гладуващи хора по света. Земеделието не е съобразено с нуждите на хората, а с нуждите на пазарите. Енергодобива е по същия начин. Днес ние сме силно зависими от нефто и газодобива, които дават почти цялата ни необходима енергия за индустрални и битови нужди. Но трябва да се замислим до кога тази енергия ще е в изобилие? Поне според мен шистовия газ и добива на нефт от шисти не са адекватното решение. Трябва да се мине на енергия, която хем да е възобновяема, хем да е евтина. Днес уж се правят някакви разработки, но те са прекалено бавни поради липсата на инвестиции в проучванията. Кой би имал средствата да прави тези инвестиции? Естествено, че това са мултинационалките, които нямат сметка от подобен род разработки, понеже това би им нанесло щети върху бизнеса. Би има намалило печалбите, които генерират днес. Нима трябва да чакаме да се случи непоправимото, за да си извадим главите от пясъка и да видим ставащото? Невзетите днес навременни мерки за опазване на околната среда, за намиране на нови източници на енергия, за изхранване на човечеството, утре биха имали пагубни последици за всички нас, без изключение. Земята не е някаква абстракция, тя е единствения дом, който имаме и не е възможно да намерим друг, когато го унищожим в нашата безотговорност. За да нямаме проблеми утре, трябва да търсим решенията им днес. Не можеш да мислиш локално и да действаш глобално! Трябва мащабно мислене по въпроса как въобще да го има твова утре! Утрешните проблеми се създават днес. Те ще са резултат от това, че ние днес не сме взели необходимите мерки, за да ги предотвратим.

Паричните печалби няма да решат проблемите, които ни чакат в утрешния ден. Ние още от сега залагаме бобмата на нашето самоунищожение, защото сме толкова тъпи, че да не поглеждаме по-далеч от следващата паница с манжда! Глобалните проблеми, трябва да имат глобални решения. Глобалните решения не се състоят само в това да търсим нови нефтени полета, нови газови находища или други полезни изкопаеми. Глобано решение би било да се намери евтин източник на енергия, който да е преактически неизчерпаем и да не вреди на околната среда. Фотовелтичните и вятърните електроцентрали не са решение на проблема. Вероятното решение е или да използваме магнитните полета на нашата планета, както са възнамерявали Тесла и Хъдчисън, или да заложим на водорода, който след изгаряне се превръща във вода, която е част от нашата природа и не се явява замърсител на околната среда. А защо да не използваме разработки и в двете насоки? Даже и ветро и фотовелтичните централи имат бъдеще, но само в локален мащаб, когато трябва да се произвежда енергия за малки ограничени потребления като отделни домове, отдалечени места и т.н. Но предполагам, че ако можем да впрегнем геомагнетизма за получаване на чиста и евтина енергия, тогава не бихме се нуждали от други източници, понеже геомагнитната енергия е неизчерпаема, поне в сравнение с продължителността на съществуване на човешкия вид като цяло. Геомагнетизъм е имало преди милиарди години и ще има след милиарди, освен, ако не стане някой катаклизъм, който да го спре. Но така и така, ние хората при един такъв катаклизъм, който би могъл да спре генерирането на магнитно поле от земното ядро, няма да можем да го преживеем, така, че е по-добре да не се занимаваме с този въпрос. Относно геомагнетизма, може да се каже, че Земята се явява нещо като огромна турбина, която генерира огромни количества енергия. Толкова грамадни са те, че ние никога не можем да ги изчерпим. Магнитното поле на Земята е достатъчно мощно, за да отблъсква частиците на слънчевия вятър, които биха изличили всичко живо, ако нямаше магнито поле, което да ги спре. Сега си представете, че твърдото ядро е един огромен магнит, колкото луната, който плува в течната среда на външното ядро. Представете си, че над него е магмата, която има различна плътност, а над нея е литосферата, която се явява обшивката на цялото тоа съоръжение. Земята е своего рода генератор, който произвежда магнитно поле. Още в края на XIX и началото на ХХ век, Никола Тесла е предположил, че може да се използва магнитното поле на Земята за предаване на електроенергия. Също така е предположил, че може да се извлича енергията, която ни заобикаля. Поради икономическите интереси тогава, а и в наши дни, всичките разработки на Тесла са останали незавършени или за забутани в девета глуха. В края на ХХ век, Хътчисън работи с електромагнетизма, като успява да създаде апаратура, която да може да извлича енергията, която се крие там. Горе-долу по същото време учените откриват, че вакуума има своя енергия, която се състои от генериране и анихилиране на частици и античастици. Всичките тези разработки биват замразени поради една единствена причина, която се нарича липса на финансиране. Самостоятелните учени не могат да правят разработки без да имат необходимите за това технически условия, а тези, които могат да им ги осигурят пък нямат сметка да има такива разработки и за това се въртим в омагьосян кръг.

Още Менделеев е казал, че изгарянето на петрола е все едно да гориш пачки с пари. Но той не е имал в предвид парите като пари, а че използването на петрол като гориво е пълна безмислица, която после ще има необратими последствия за нашето бдеще. Попитайте се защо се търси газ в шисти, когато водорода е в изобилие и е много по-евтино да се разработят начини за неговата употреба, отколкото да се правят безмислени сондажи, които за кратко време ще превърнат плодородни области в отровни пустинии? Защо трябва да унищожаваме жиляди декари земи, че и милиони, за да имаме краткотраен източник на енергия? Защо трябва да зависим от невъзобновяеми източници, когато природата ни е дала изключително изобилен източник на енергия? Защо трябва да правим всичко от пластмаса, която също е базирана на петрола? Защо трябва да тровим земите с хербициди и пестициди, когато земеделието може и без тях? А даже добивите са по-големи при естествен начин на земеделие, отколкото при този, който е базиран на петролопродукти. Защо трябва да тралираме дъното на моретата, когато може да развиваме аквакултури или пък да ползваме малки кораби, които да правят само необходимия улов и нищо повче. Защо трябва да гледаме във ферми милиони пилета, когато за един град или област това не е нужно. Същото важи и за отглеждането на добитъка. Защо трябва да се внасят храни, които даден регион произвежда, а в същото време този регион да изнася тези храни другаде? Защо трябва да се ограничават видовете плодове и зеленчуци, които използваме в храната си? Защо има малко видове ябълки, череши, грозде, картофи, царевица и други? Защо има видове, които са обявени за незаконни за производство и търговия? Защо трябва да горим царевица, соя, жито и други, когато можем да използваме за тази цел само шумата, за да направим биогорива. Защо при положение, че обработваемите площи по света могат за изхранят при съвременните нови методи на биоземеделие над 25 милиарда души, то при около ¼ от това население, всеки седми е гладуващ, а всеки трети не може да се храни пълноценно? Отговора е един! Този отговор се нарича ПЕЧАЛБА! Само човешката алчност и безотговорност са тези, които правят света място пълно с войни, болка, ненавист и жестокост. Човешката алчност е тази, която спъва прогреса и унищожава най-големите постижения на човешкия ум и сърце! Човешката алчност е тази, която отнема равенството на хората и превръща слабите в послушни оръдия за своите цели! Защо трябва да търпим? Защо въобще сме допуснали да се стигне до там, че света да се е превърнал в един глобален кошмар, който не може да се премахне? Всичките днешни дрънканици за свобода, демокрация, и хуманност са сведени до думи, думи и нищо повече. Войните се водят за петрол, вода и други ресурси. Хиляди хора на ден умират от недостиг на храна, лекарства и вода! А какво прави обществото? Завряло си главата в пясъка и гледа ТВ, където казват, че ей го на, демокрацията възтържествувала еди къде си. А ма никс! Никаква демокрация, просто поредния марионетен режим е дошъл на власт, за да обслужва интересите на големите корпорации, които пак са зинали за печалби и печалби. Медиите са се превърнали в някаква многоглава хидра, която е пряко подчинена на големите корпорации, които контролират всяка една дума, всеки кадър излезли от там. Даже и когато се говори за проблемите от независими продуценти или журналисти, това е така нагласено, че или почвето хора да не могат да го видят или пък е така поднесено, че оглупелите и заслепени от измамното изобилие човешки същества не го проумяват. Ще го изгледат и ще рекат, „ами! Глупости!” и ще седнат да гледат 11099 епизод на някоя тъпа сапунка, която пак ще ги накара да се вживеят в ролята на Брук, Ферхунде или там коя да е героиня. За съжаление, колкото и да си протестираме, никой няма да ни чуе. Глас народен – глас в пустиня, това е всичко, което успяваме да постигнем днес. Защо е така? Защото хората не желаят истинска промяна. Повечето хора са инертни и чакат някой друг да им свърши работата, а после се вайкат колко било хубаво, когато масса ги налагал с камшика. Това важи за хората в цял свят, не само тук или на някое определено място. Социализма първоначално имал за идея, че хората трябва да са равни помежду си, да няма експлоататори и експлоатирани, а всеки да работи каквото може. Само, че старото мислене, че една работа е престижна, а друга е срамна издъни системата. Всеки искаше да не работи професии, които не са престижни. За съжаление, никъде по света не са прумяли, че срамна работа няма. Ако си вършиш работата съвестно и професионално, няма никакво значение дали си мениджър или уличен метач. В миналото са се опитвали да променят света чрез революции. Но революциите били или неуспешни или се изродили бързо. Революцията може да донесе промяна, но тази промяна ще е краткотрайна и обществото по инерция ще се върне към старото. Трябва да има еволюция на съзнанието, едно по-развито мислене, което да не мисли само за непосредствените, но и за бъдещите проблеми, които би могло да донесе едно или друго действие. Всяко действие има противодействие, това е всепризнат природен закон, който не може да бъде нарушен. Все още никой не е направил безинерционна система, нито в обществените процеси, нито в екологията, ни в икономиката, а и във физиката няма такъв. Всеки днешен проблем е в резултат на нещо, което се е случило в миналото. Всичко, което правим днес ще даде последствия утре. Нежеланието да се погледне истината в очите и замазването на нещата не са решение, те са в основата на проблема. Човечеството вече не може да си позволи да разхищава това, което има. Още преди доста години е трябвали да затегнем коланите и да пестим ресурсите, да се научим да ги използваме адекватно, без да се страхуваме от дефицит. За да има някаква реална промяна, ние трябва да изоставим тази система, която е базирана на монетарен принцип и за дапочнем да се съобразяваме с това, което имаме. Трябва да се правят иновации. Не просто усъвършенстване на старото, а истински нови неща, които да заместят старите. Ако днес не вземем мерки утре ще е късно! Трябва не само да протестираме, защото ни унищожават средата на живот, лишават ни от ресурси и ни обричат да живеем в токсична среда. Трябва да убедим нашите приятели, че да се разхищава е грешно, че трябва да ползваме само това, от което се нуждаем и нищо повече. Ако започнем да мислим за бъдещето и сме еднинни, ние все още имаме някаквъв шанс да се преборим за своето бъдеще без отрови, без бедност, без беди. Но, ако не се вземем в ръце, всичко, което правят протестиращите по света ще е празен шум и нищо повече.