24 юни- Еньов ден е!

Автор: Борислава Богданова

Българите наричат Еньовден още Средилето или Ден на слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене. От този ден слънцето започва бавно да намалява и годината да клони към зимата. Според народните вярвания днес слънцето “играе” или трепти, когато изгрява, и който стане сутринта рано, за да го види, ще бъде здрав през цялата година. Народните лечители твърдят, че събраните рано сутрин на Еньовден треви са най-лековите. Набраните билки тази сутрин са за лечение на хора, докато набраните на Гергьовден – за животни. През тази нощ магическа сила придобиват и водите. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало в нея. В Западна България вярват дори в лечебната сила на еньовската роса. Магическата сила се използва от магьосниците – бродници (житомамници). През нощта срещу Еньовден, голи и възседнали кросно, те бродят по чуждите ниви и произнасяйки заклинания, обират с престилка росата, за да я откраднат плодородието за своите ниви. Срещу празника всеки стопанин зажънва по няколко класа от своята нива, за да я намери житомамницата вече обрана. За да има плодородие, на празника млади жени отиват на нивата, ожънват една ръкойка, изплитат плитка от житото и слагат на кръст плитката и ръкойката. Друг ритуал е т.нар. ладуване: На Еньовден момите гадаят с китки, за кого ще се омъжат. Прави се Еньова буля – избира се малко момиче, което се облича със сватбени дрехи и то изважда китките от “мълчаната вода”, като всяка китка се нарича с определен жених. Еньовден, според народния светоглед, е също и денят на всички кумове, кръстници и побратимени лица, за които духовната връзка е съществена и много силна. Еньовска китка, набрана преди изгрев, питка, замесена с пожелание за здраве, весели песни и хора – така любителите на традицията у нас посрещат Еньовден. Най–големите ентусиасти организират фестивали, в които непременно влиза къпането в извори и реки. Защото на тази дата водата и билките имат магическа сила – носят здраве и дълголетие.  Мащерка, жълт кантарион, росен, дилянка и какви ли не още билки растат в България. Според специалистите, представителите на растителния свят у нас са над 3000 вида. Голяма част от тях се използват за лечение, за подправки, във фармацевтиката и козметиката.Свойствата на билките са познати от древността. Те са в основата на народната медицина, както и на много магически практики. В края на юни, когато е лятното слънцестоене, почти всички лечебни растения са достигнали етапа, в който е подходящо да бъдат откъснати. А в народната традиция най–подходящият ден за бране на билки е Еньовден.  Разположен в средата на календарното време, Еньовден е и своеобразна граница в годишния природен цикъл. В Югозападна България казват, че тогава небето се отваря. Българите от Тракия пък вярват, че морето спира да се движи на този ден и се къпят в него за здраве. Еньовден е специален и за иманярите. Според легендите, в нощта срещу празника над заровеното имане излиза пламък. Отново в тази магическа нощ, звездите слизат на земята и дават своята омайна сила на билките и тревите. Затова срещу Еньовден ритуално се откъсват 77 билки и половина – 77, защото толкова са познатите болести според традиционната вяра. А “половинката” билка се къса със затворени очи и е предназначена за единствената незнайна болест. По време на целия ритуал жените пеят специални песни. А след това непременно разчупват погача и всяка си взима от нея – за здраве и плодородие. В различните краища на България празникът има различни имена. Всички те са производни от Иван – Иван Летни, Иван Бильобер, Яньовден. Древните му езически корени откриваме и в други подобни празници при източните славяни. В този ден християнската църква празнува раждането на св. Йоан Кръстител. Заченат с Божията намеса, Свети Йоан, наречен Кръстител или Предтеча, се ражда няколко години преди Исус Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той пръв започва покръстването на юдеите във водите на река Йордан. Трикратното потапяне във вода и до днес е неотменна част от символичното приобщаване към християнството. Във фолклорния празник Еньовден също се извършва свещенодействие с вода. И може би тук се изчерпва връзката между народния и църковния празник, макар на много места у нас обредите и ритуалите да се преплитат. Според народната вяра на този ден всеки трябва да се изкъпе във вода за здраве. Водата на Еньовден лекува знайни и незнайни болести. Дори е достатъчно човек да се отъркаля в росата преди изгрев слънце. Във всички фолклорни области на България се среща поверието, че на този ден слънцето играе, трепти при изгрев. Който успее да види това трептене, ще бъде здрав през цялата година. В народните представи съществува и християнизиран вариант на това поверие – на 24 юни Свети Еньо си облича кожуха и тръгва, за да донесе зимата. С култа към слънцето са свързани и много еньовденски обреди. По традиция моми и невести посрещат изгрева и гадаят по собствените си сенки каква ще бъде годината. Съществува и обичаят да се палят обредни огньове по високите места около селото, на мегдана или на някоя поляна. В Странджанско понякога на този ден нестинарите изпълнявали своя огнен танц. В нощта срещу Еньовден се добива и т.нар. “нов огън”. В огнищата на селото се загасва стария. Новият се добива със специален ритуал и след това се разнася по всички къщи.