Чернобил, 1986г.
- Мика Сийминеен
- 26.04.2016 г.
- време за четене: 2 мин.
В 1.23 ч. след полунощ на 26 април 1986 г. избухва взрив в четвърти енергоблок на атомната централа в Чернобил. Пожарът вследствие на експлозията не стихва в продължение на 10 дни. Аварията става в Украйна, но засяга цяла Европа. Предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от Съветския съюз, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а над 200 000 души да евакуирани от домовете си. Беларус получава 70% от радиацията. В резултат на това една пета от земеделската земя на страната е дълбоко замърсена и стотици хиляди жители са принудени да се откажат от родните си домове. Хиляди са засегнати от различни фатални заболявания, вариращи от левкемия и рак на щитовидната жлеза до сърдечно-съдови болести. Радиоактивен дъжд се изсипва чак над Ирландия. След експлозията се образува огромен радиоактивен облак, който покрива почти цялата територия на Европа
След разследването за аварията е съобщено, че експлозията е в резултат на съчетание от дефектен дизайн и оперативна грешка, които създават смъртоносен радиоактивен облак. Останалите реактори незабавно са спрени и извадени от употреба. Около 155 000 кв. км са заразени с радиоактивни материали, от които почти 52 000 кв. км – със силно радиоактивните елементи цезий-137 и стронций-90.
В радиус от 30 км около Чернобил е обособена т. нар. “Зона за отчуждаване”. Дори след 3 десетилетия радиацията там е толкова висока, че според предписанията хората, работещи по бетонния саркофаг, трябва да престояват в зоната не повече от пет часа на ден за един месец, след което да почиват 15 дни. В момента се строи нова стоманена конструкция за по-добра изолация на реактор №4. – наречена “Убежището“. Конструкцията трябва да издържи поне още 100 години По него работят специалисти от 26 страни. Очаква се през 2017 г. той изцяло да замени бетонния саркофаг, който вече не е надеждна преграда срещу радиацията. Размерите на купола са 120 метра височина на 280 метра широчина, продължителността на живота му трябва да е повече от половин век и не трябва да позволи пропускането на радиация извън “Чернобил”. По проекта работят близо 3000 души, а стойността му е оценена на милиард и половина евро.
Comentarios