Хиляди излязоха да кажат “Баста на ACTA”

Източник: БГНЕС Снимки: Siemiehn.wordpress.com

Хиляди излязоха днес на улицата, въпреки минусовите температури, за да кажат “Баста на ACTA” , предаде репортер на БГНЕС. Акциите, които се проведоха в цялата страна са част от световния ден за протест срещу АСТА, търговското споразумение за борба с фалшификациите. В София стотици млади хора се събраха пред НДК, за да издигнат своите плакати “Подпиши ACTA, загуби изборите”, “Спрете ACTA или ние ще я спрем”, “Баста на ACTA”, “Не ми се лежи”, “Стоп АCТА”, “Не патентовайте живота ни”, “Долу АСТА”, “You say ACTA, we say NO”. Много от тях носеха български знамена и маски на “Anonymous”. Влачейки стар монитор с лепенка “ACTA” и носейки огромен надпис “АCТА ла виста, бейби”, към 11:25 протестиращите започнаха своето шествие по бул. Витоша и с всяка всяка изминала минута броят им се увеличаваше. Протестиращите, главно млади хора спряха пред Министерски

съвет, за да изразят недоволството си с освирквания. Въпреки, че организаторите декларираха, че протестът няма политически цели, се видя и плакат с текст: “Ако глупостта имаше способност да лети, то ГЕРБ би изчезнал безследно в небесата”. От тълпата се чуха и искания за оставка на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Шествието премина под засилено полицейска охрана, а полицейски кордон очакваше многохилядното множество пред НС. Сблъсъци с полицията нямаше. Протестът се излъчваше онлайн в блога “Отворен парламент”, откъдето го следяха на живо над 1300 души. Когато протестиращите стигнаха Народното събрание, вече бяха около 4000 души, където отново последваха освирквания. Множеството скандираше: “И преди и сега, Интернет е свобода”, “Не на ACTA”, “Kой не скача е за АCТА”, “Кои сме ние – България. Защо сме тук – спираме АCТА”.

Протестиращите призоваваха всички случайни минувачи наоколо да се присъединяват към протеста срещу търговското споразумение. Те обещаха, че ако исканията им не бъдат изпълнени, ще протестират отново. “Ние сме срещу ратификацията на ACTA от българския парламент и от Европейския парламент. Днес са излезли хора в над 180 града в Европа и ние се надяваме България да стане поредната държава, която се отказва от ратификацията на търговското споразумение. Ако не ни чуят, ще продължим”, обясни Георги Драганов, един от организаторите на днешния протест в столицата. “Това търговско споразумение навлиза сериозно в личните права и свободи и в личното пространство на българските граждани и за това всеки българин трябва да знае какво ще се случи с правата му и за това трябва да протестира срещу ACTA”, коментира пред БГНЕС един от най-активните защитници на свободата в интернет блогърът Константин Павлов-Комитата. “Това споразумение нарушава няколко основни права и свободи – свободата на

кореспонденцията, неприкосновеността на личното пространство, правото на

справедлив процес, презумпцията за невинност, всички

тези неща са погазени в ACTA и балансът между интересите на правоносители и потребители на интелектуални продукти е силно нарушен в полза на правоносителите”, допълни той. “Искаме от правителството да оттегли по възможно най-бързи начин подписа който положи под това споразумение на 26 януари в Токио. Не всичко е в ръцете на Европейския парламент, защото дори и ЕП да отхвърли споразумението, този подпис на България след ратификация от страна на българския парламент, ще важи”, добави той. “Надявам се политиците, които са отговорни за бъдещия дебат около ACTA да проследят този протест много внимателно и да видят, че техните избиратели,

младото поколение, на което те толкова разчитат, има сериозен проблем с ACTA”, сподели Илия Георгиев, юрист по образование. “Има сериозна необходимост от предоговаряне и преосмисляне на концепцията за авторско право и за сродни права. ACTA защитава търговските права. Всички трябва да знаят, че става дума за опит на корпорациите да наложат нещо като монополен фашизъм върху потребителите. Тук не става дума за mp3 или филмчета, които ще изтеглим отнякъде в интернет, а става дума за нарушаване на фундаментални на гражданите. Става дума за вменяване на задължение на доставчиците да филтрират проверяват трафика на гражданите, въпреки че защитниците на АCTA на потвърждават това гласно, но ако човек внимателно прочете всички разпоредби на договора ще разбере че става дума точно за това”, сподели Асен Генов, друг активен блогър, който следи темата за ACTA месеци преди страната ни да подпише споразумението. “Това, което съм чувал като коментари от професионалисти

е, че ако трябва да бъде въведена всичката хардуерна техника и всичките софтуерни изисквания, за да бъде проверяван трафикът и да бъдат проверявани съмненията за нарушаване на авторско право в интернет, на самите доставчици за България ще са им необходими инвестиции от поне половин милиард лева. Това означава, че ACTA ще рефлектира върху цената на интернет услуга”, смята той. Според него “ГЕРБ ще играя на инат и най-вероятно ще направят всичко възможно да ратифицират ACTA и това ще стане на едно четене в парламента”. Независимо, че Полша, Германия, Латвия и Чехия отхвърлиха вече ACTA, ако България подпише този договор и страните,които се присъединят към него станат шест, тогава страната ни ще трябва да предприеме мерки, за да приложи разпоредбите на ACTA, убеден е той. Асен Генов днес се сблъска и с учудващата подозрителност на няколко от стотиците полицаи, изпратени да охраняват столичния граждански протест. След като служителите на реда поискали без някакво логично обяснения да проверят

раницата му и видели, че в нея има и лаптоп, му обяснили, че трябва да си носи документи, с които да докаже, че компютърът е негов, а не откраднат. Някои от униформените пък правиха проблем на онези протестиращи, които си бяха направили маски, поставящи се на лицето с ластик, а в действителност протестът в София беше точно такъв, какъвто се очакваше – цивилизован, мирен и без излишно напрежение. В 17 български града излязоха днес на масов протест срещу приемането на ACTA в България. Над 300 души се събраха на протест срещу споразумението АСТА във Варна. Стотина русенци се събраха пред сградата на общината, за да протестират срещу споразумението АСТА. Младите хора се организираха чрез социалните мрежи и много от тях носеха на лицата си маските на анонимността. Младежите издигнаха лозунги, на които пишеше “Депутати, избрани сте да защитавате България, разчитаме на вас” и “Теглиш филм, получаваш затвор”. Въпреки минусовите температури и леда, протестът продължи около час. На площад “Възраждане” пред Стария театър в Разград полицаите бяха повече от желаещите да участват в протеста срещу приемането на ACTA в България.Около 100 души протестираха днес във Велико Търново срещу приемането на търговското споразумение за борба с фалшифицирането АСТА. Участниците в протеста издигнаха плакати “АСТА спрете, свободата запазете”, “Ако държавата ти спре интернета, спри държавата” и “STOP на АСТА”. Близо 350 души взеха участие в пловдивския протест срещу търговското споразумение за борба с фалшифицирането АCТА. С плакати “Не на АСТА” и скандирания “АСТА-Свобода”, “Не щем ний Европа, не щем ний Шенген, искаме само АСТА отменен”, протестиращи от всички възрасти изразиха несъгласието си с ограничаването на свободата в интернет пространството. В Габрово протестът срещу приемането на АСТА в България събра около 50 души. Младите хора, които настояват за “Свобода” в интернет, преминаха по централните улици на града. Едва около 30 защитници на свободата в интернет посмяха да излязат на протеста в Кърджали. Там всички участници бяха картонени маски, символ на известната хакерска група Анонимните, а протестът им завърши със скандирания срещу българската подкрепа за споразумението АСТА пред областната управа. Над 60 старозагорци се включиха в мирен протест против АCTA. Въпреки мразовития февруарски ден те се събраха на площада пред общината. Междувременно в анализ на Института за модерна политика, оповестен публично днес се заявява, че “Българските представители в Европейската комисия от 2007 г. насам, евродепутати от ГЕРБ и Синята коалиция и действащото правителство носят пряка отговорност за ангажирането на България с Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA)”. В анализа се представят факти за ролята на Европейската комисия и на българските евродепутати, както и техните гласувания в процеса на изработване и приемане на ACTA в периода след 2007 г.

ИМП подчертава, че ACTA създава възможности за сериозни посегателства срещу свободата на изразяване и свободата в Интернет. “Порочен е самият процес на ангажиране на България с този международен документ – без предварителна обществена дискусия, без държавните институции и българските представители в Европейската комисия да запознаят гражданите на България с преговорите и съдържанието на ACTA”, заявява ИМП. Превръща се в лоша традиция български управници “да проспиват” или да не се противопоставят адекватно на политики и актове на международно ниво, които увреждат националните интереси или правата на гражданите. Вместо това се реагира едва при свършен факт, “на пожар” и под натиска на справедливото обществено мнение и протести. Заедно с това се натрупаха примери, че слабата информираност или късата памет на обществото правят възможно висши длъжностни лица в българските и европейските институции циклично да ни въвличат в непрозрачни и несъобразени с обществения интерес актове и политики. Така беше с ГМО, така беше с шистовия газ и т.н. ?В своя анализ Института за модерна политика подчертава, че преговорите по ACTA се водят от Европейската комисия в периода 2007-2010 г. по безпрецедентно непрозрачен начин. В този период Меглена Кунева, например, е била част от процеса в качеството си на комисар за правата на потребителите, в т.ч. на интернет-потребителите и е подкрепяла позицията на Европейската комисия за приемане на ACTA. Няма данни тя да е повдигала въпроси от гледище на правата на потребителите и в същото време не е предприела нищо, за да информира българските граждани за опасностите, които споразумението съдържа, подчертават от ИМП. /БГНЕС