Стара история

Слизайки от хеликоптера на Божурище най-напред виждаме очуканите здания на стария аеропорт, имащи вид сякаш са излезли от ретрофилм… По пистата към нас се спуска уазката с отличителни знаци на СБР, но с цивилен номер, на волана е Ахмед, който усмихнато ни посреща, той ще бъде нашия гид из Столицата, ще покаже на нашите гости забележителностите на града. Ще започнем обиколката от Люлин, последния квартал в западната част на мегаполиса, той е най-големия квартал в страната, с население от почти половин милион души, разпределени в 10 района, очакващ да се разрастне с още два…. А още по на запад от него, в ясно време се вижда града-сателит Банкя, богат на минерални извори, прочут някога курортен център. В момента Сателита се вижда ясно и гостите решават, че искат да идем в посока Банкя… Тръгваме покрай станция 2, завиваме покрай Пушкаров, колата се понася по шосето към града-сателит… След около 10 минути навлизаме в китното градче и се насочваме в посока гарата, от там ще заведем гостите в Лилавото, намиращо се до Басейна, да поиграят билярд и да поразпуснат в съседния плувен комплекс, уговаряме се по станциите да дойдат да ни вземат с един vw-бус, та да не бием на очи с уазката. след около 2 часа решаваме, че е крайно време да се шуснем в посока столицата и да заведем гостите в отредения за тях хотел, те се цупят, но няма как, просто е нужно… Излизаме от Сателита, минаваме през Люлин и Шекер маала, от там завиваме по Константин и бусчето се понася по Стамболийски, след което завиваме покрай Руски паметник и след около минута и половина сме пред Шипка, намиращ се до Адмиралтейството, а от дясно на него се извисява снагата на Родина, който без партера и мецанина е висок 104 метра и е една от най-високите сгради в града, преди нагоре са само Старата кула и Нюлтани. Шипка е китна малка сграда, тухлено червена немного луксозна, но пък за сметка на това комфортна и с прекрасен парк, Ахмед слиза, помага на гостите да си свалят багажа и ни повежда по алеята към сградата, настаняваме хората както си му е реда и решаваме, че все пак е желателно преди утрешния път в посока Пловдив да видят нощния живот на столицата…. След залеза на слънцето, и след вечерята обличаме гостите в дрехи небиещи на очи, обясняваме им търпеливо, че е желателно да не говорят много-много и ги натоварваме на бусчето, с тях пътувахме аз, Ахмед и двама души охрана, които този път са без каквото и да е въоръжение, защото все пак отиваме в Вегаса, намиращ се в Иван Вазов, просто там никой няма да ни забележи… След около 15 минути сме там, влизаме през входа и се спускаме в подземието, което някога е било бомбоубежище, а сега една от най-големите дискотеки на града. Това прочутата дискотека “Лас Вегас” едно от поредните чудеса на Прехода или с други думи, жалка картинка, същински кретенизъм по американски.. Но на нашите посетители не им пука, те са американци и са очаровани от заобикалящия ги кич… Музиката гърми, някакви нечленоразделни звуци се носят по високоговорителите, по едно време Ахмед ме ръгва с лакът и ми изкрещява в ухото, че е редно да поздравим гостите с нещо нашенско… Ставам, отивам при диджея и му връчвам петарка и казвам, че искам да пусне “Нова градска песен” или го наритвам. След малко музиката замлчава и оня обявява по микрофона, че за компанията на маса номер еди-коя-си ще прозвучи песента на култовата група Хиподил, публиката се смръзна и затръпна в очакване… Песента зазвучава, а аз ехидно се подсмихвам…. само тия грингоси да знаейха какъв намек им правя… Сутринта на другия ден се понясяме към Града на тепетата, те повече нямат работа в столицата, отиват да работят в щаба, а аз изпитвам желанието да им подложа някоя мина под колата на прощаване…. Оставяме ги, с Ахмед си взимаме багажа и усмихвайки се им теглим по една майна….. Тръгваме си сияещи и щастливи, че сме се отървали от тези свинохли…… Слава Богу!!! След седмица напускам службата и ще се гмурна в цивилния живот… Да му мисли Ахмед….

#дневници