СЛУЧАЕН СТИХ

Ето какво става, когато седиш, слушаш радио и оставиш ръката ти да пише каквото чуваш 🙂

Вятъра с облаци попътни всяка суета тушира Ето ме със бяла роба Стоя на върха на гроба и гледам стъклена луна

Дари ме със неземна красота макар и смъртна

Вятъра сушата разделя намръщен Сутрин зората надига снага

Къщите стари изпаднали в дрямка Ронят стените събрана печал

Старите къщи говорят на някакъв техен език, а във прозорците им гасне светлик.

А от стар албум снимки вехти Спомени събуждат за две хлапета неразумни боси по асфалта тичат със мечти безумни.

Хармоника стара, вехт акордеон и раздрънкано пиано се носят над брега в тъжно-красиви акорди.

И дойде време и се разпиляхме като песъчинки

Ти стоиш на брега Може би забравяш, а може би не

Града милионен Оня плаж далечен…

Под сините върхари на самотните чукари Стоя облечен в бяла роба Седи котката на гроба по луната куче вие се в тревата змията крие…

Лети прилепа в нощта бухал от клоните звучи, а сърцето ми мълчи.

В последните минути чакайки края надявам се нявга да се видим в Рая

#дневник