Самотна вечер

Вятъра брули листата, в тъмата проскърцва врата небето е мрачно с черни облаци покрито. Чувам стъпки на прага сърцето ми трепва, ти ли си това? Може би само копнеж, копнеж по безвъзвратно загубеното

Тишината подтиска Сърцето боли… Всичко се свърши! Печал, като пепел от рози покрива всичко край мен.

Не отшумява миналото. Бъдещето се губи в съня, пропаднал в бездната, аз не летя, не пропадам, просто стоя там.

Разкъсан от болка, да се моля, сили нямам вече! Сълзите свършиха, остана само болката.

И сякаш, забравен от Бога, брулен от вятъра, жулен от снега… Моята есен приключи още преди началото на лятото.

София, 08.12.2011г.

#дневник #стихове