Рисковете за българската гора

Снимка: Днес +Източник: http://georgikostov-forester.eu

Доц. Георги КОСТОВ отговаря на въпросите: Прави ли са еколозите, че поправките в Закона за горите ще докарат глоби от Европейския съюз за непозволена държавна помощ? Ще спестят ли тези поправки такси на инвеститорите при строеж на нови ски писти? Защо ски пистите задължително трябва да се отдават под наем на този, който е собственик на съоръженията край тях? Какво означава “учредяване на дългогодишно право на ползване” на лицето, собственик на влековете край пистите”? Какви “подводни камъни” крие възможността да се правят ски писти, без да се сменя статутът на земята? Има ли риск с предлаганите промени държавата да измести частните предприемачи, които извършват дейности в горските територии – държавна собственост? Основателни ли са опасенията на бизнеса, че ловните концесионери ще могат да извършват дърводобив като “стратегически партньори”?

Тъй като публикуваното интервю е в съкратен вариант, ето и неговия пълен  текст:

– Доц. Костов, в Парламента вече са внесени поправките на Закона за горите, който вие написахте преди около година. Заради текстове в сегашния му вид “Витоша ски” не отвори пистите, основателни ли са аргументите на фирмата за това?

– Искам първо да благодаря, че търсите моето независимо експертно мнение. Аз смятам, че с предлаганите сега поправки за ски пистите и влековете ние се връщаме към първоначалния вариант в Закона за горите, който предлагах преди протестите на еколозите преди година. А именно терените за ски писти и влекове, както и други инженерни съоръжения да не бъдат изключвани от горските територии, тъй като тези съоръжения са временни. Например един далекопровод, който идва от АЕЦ “Козлодуй” след 50-60 години ще е безсмислен. По същия начин може да се каже, че някои ски писти, които са в ниската част на планините след време ще станат безсмислени, защото климатичните промени напират.

Но, ако се запази сегашната процедура и ски пистите се изключват от горските територии, то веднъж станали урбанизирани, няма как отново да бъдат гора.

– Казвате това, но еколозите от Коалиция “За да остане природа в България” твърдят, че промяната ще докара глоби от ЕС. Според тях инвеститорите ще получат непозволена помощ от държавата – спестяват им се такси, които биха дължали за смяна на статута на земята?

– Бързам да кажа, че няма различие между таксите за право на ползване или на строеж на ски писти, в сравнение с таксите, дължими при сегашната процедура, през която се преминава при смяна на статута на земята. Това, което се спестява на инвеститорите, е задължителният разход за закупуване на земята. Сега при смяна на статута на земята задължително се изисква частният инвеститор да закупи земята. Така че тук ще се спестят пари, но за сметка на това пък държавата няма да загуби собствеността си върху горите и след десетилетия би могла отново да ги залеси. В този ред на мисли не знам за каква непозволена държавна помощ може да се говори.

Прави са и тези, които казват, че няма особено различие между един лифт и едно съоръжение за пренос на електроенергия и затова трябва да бъдат третирани по един и същи начин.

– Да, но с подобни претенции могат да тръгнат и инвеститорите във ветрогенератори. С какво един стълб за “перка” е по-различен от стълб за лифт?

– Според мен това няма да се случи, защото когато говорим за ски спорт, той е с висока добавена стойност за съответния регион, осигурява заетост за местните хора. Ако се слагат перки за “зелена енергия”, те произвеждат доста скъпа енергия, а вече има достатъчно инвеститори със заявки, чийто проекти покриват квотата на България към ЕК. Така че, предполагам  че за “перките” нещата няма да се променят.

– Вие обаче сам онзи ден в парламента посочихте, че възможността да се правят ски писти, без да се сменя статута на земята крие “подводни камъни”….

– Потенциалните подводни камъни са свързани с горите, собственост на частни лица. Има реална опасност те да си учредят право на строеж за ски писти, но всъщност да го използват, за да изсекат горите и да печелят от продажбата на дървесината и да не изградят тези съоръжения. Ски пистите и влековете са строеж съгласно Закона за устройство на територията. За да се учреди такова право на строеж трябва да има подробен устройствен план (ПУП) и Оценка на въздействието върху околната среда. Ако териториите не попадат в защитени територии или НАТУРА 2000, тогава механизмът за издаване на удостоверение е изключително лек. Именно затова не бива да се пренебрегва, че текстът на предложението в този вид позволява горите да се изсичат, без да се гарантира появата на писти.

– Може ли този текст да се промени така, че тази опасност да не съществува?

– Аз предлагам да се приложи практиката от Германия, при която най-общо казано линейните съоръжения в горите не могат да заемат повече от 1.6% до 2% от общата територия на горите в даден регион, за дадена община.

– При казуса “Витоша ски” еколозите недоумяват защо ски пистите задължително трябва да се отдават под наем на този, който е собственик на съоръженията край тях.

– До този момент ежегодно са сключвани договори за наем на пистите за по един ски сезон. Сега с поправките наистина се дава възможност да се учреди право за дългогодишно ползване върху пистите на лицето – собственик на влековете край тях. Може да се спори доколко пазарен е този подход. Но смятам, че това би дало възможност веднъж завинаги този проблем да бъде решен и да се преглътне като компромис, който изтрива лошо наследство от миналото.

– А защо да се “преглътне” като компромис?

– Предложението не е съвсем пазарен механизъм. В момента, ако искате да станете ползвател на някоя територия и то за години напред, вие може да станете такъв, като я вземете под наем, но първо трябва да се явите на конкурс.

– Но разумно ли е да се учредява право на ползване за 30 г. напред и да се плаща затова наведнъж в началото? Не трябва ли тези такси да се актуализират година по година?

– Наредбата за оценка на горски имоти бе корено променена с новия Закон за горите. Прави се оценка въз основа на аналогични сделки в дадения регион. Когато се изчислява такава цена, се вземат впредвид арендните такси, които трябва да се получат към държавата, изчисляват се други фактори: дали е защитена територия, близостта до пътища, други фактори, и накрая се вземат предвид пазарните сделки. Оценката се прави от Камарата на независимите оценители, калкулира се и дългогодишното ползване. В САЩ например подобни сделки се сключват и за петдесетгодишен период.

– Премиерът Бойко Борисов продължава ли да се допитва до вас по въпросите на горите. Вие бяхте неговия избор за горски №1 при старта на мандата на ГЕРБ?

– Подържаме необходимия контакт с премиера. Когато има спорни казуси, както е и с „Витоша ски”, премиерът се консултира и с мен. Коментирали сме и други теми, свързани с внесените промени на Закона за горите, и аз съм изразил моето мнение, както го изразих и при публичното обсъждане.

– Какви други теми?

– Браншовото сдружение на практикуващите лесовъди и горските предприемачи, както и Асоциацията на горските фирми в България също имат възражения срещу текстове. Факт е, че след 1996-1997 г. дейностите по дърводобива на територията на държавните гори се извършват от частни предприемачи. По този начин в нашите планински и гористи територии хиляди дребни фирми и семейства изкарват прехраната си. Като държавните горски стопанства следят за реда. Така държавата е облекчена от необходимостта да поддържа работници, да се грижи за тях, да поддържа техника.

Изведнъж сега, с поправките, теоретично се връщаме директно преди 1996 г., защото се предлага всички горски стопанства, които са поделения към шестте държавни горски предприятия, да извършват дейност в гората. Това нещо бе отхвърлено като непазарен подход още през 90-те години, а в момента има голямата опасност държавата, която е собственик на тази територия, да измести частниците и те да останат много бързо в подчинено положение.

В краткосрочен аспект – две или пет години, когато едно държавно горско стопанство само си извършва дейностите, неговите финансови резултати могат да бъдат подобрени, защото то има възможността да си избира най-добрите обекти, където да работи, и да продава на цени, които са му най-изгодни.

– А в дългосрочен?

В дългосрочен аспект обаче, резултатите са по-скоро негативни.

Много е интересен въпросът защо има толкова голям мерак да се прави бизнес с държавен ресурс?  Представете си, че едно държавно горско стопанство реши само да си прави пътища, защото има един фонд „Инвестиции в горите“ с милиони лева годишно. То ще закупи техника, то ще закупува горива, консумативи, то ще калкулира работни заплати, каквито то прецени. Няма и достатъчно ясен контролен орган, който да контролира стопанската му дейност. Има една шега за това как се кара чужда кола… Когато се счупи дадена техника, тя много бързо може да бъде бракувана и приватизирана по един не добър начин. Имаме доста подобни примери от миналото. Това са излишни разходи на държавата в криза. Посочих пред премиера тези опасения и смятам, че държавата трябва да запази контролните си функции, а играчите трябва да бъдат най-вече частни стопански субекти, както е при зрелите пазарни икономики. Трябва да се раздели икономически  „марката“ от брадвата. Т.е. този, който стопанисва държавната гора, да не извършва дейността в нея. В момента с тези идеи за промени в закона се връщаме поне на теория в началото на 90-те години.

– Има ли предпоставки за други непазарни моменти в горския сектор?

– Фирмите от бранша алармират, че  бе приета и една наредба за дейностите в горите през ноември м.г. В тази наредба се разписаха няколко процедури. Те не са достатъчно прозрачни и злите езици започват да говорят. Основните приходи в горите идват от продажбата на дървесина, а това е суровина, която има 100% пазар в България. Има и недостиг на дървесина. Много преработватели и предприятия изпитват недостиг на дървесина. В същото време в наредбата се появи понятието „стратегически партньор“, който ще се избира по субективни критерии, които не са разписани ясно. В миналото имаше т.н. „големи ползватели”, които получаваха суровина с предимство, но преди това поне бяха длъжни да докажат, че в минал период са преработвали над 50 хиляди куб. м годишно. Това беше отхвърлено, като недостатъчно пазарен механизъм преди 4 години, с присъединяването на България към ЕС. Странно, с въведената наредба сега подобна практика се връща в една непоследователна смесица от пазарни подходи и възможности за субективни решения от директорите на държавните горски предприятия. Това се коментира сред горските предприемачи.

– Дава ли това възможност някой от ловните концесионери да бъде лесно избран за „стратегически партньор”?

– В горите едно от най-атрактивните, но скъпи неща, е ловът. Знаете, че държавата още преди 2009 г. реши да търси партньорство на частни организации, защото не е в състояние да отделя необходимите средства в поддържането на дивечовите популации. На специалистите е ясно, че ловното дело като цяло е губещо от финансова гледна точка, или в добрия случай е на нула в дългосрочен план, но пък е много престижно. България е име и важна дестинация в международния ловен туризъм. Именно заради последното много частници, фирми предприемачи, решиха да инвестират в ловно-стопански участъци, които държавата даде на концесии по Закона за лова. Много от тези юридически и физически субекти, влизайки в  ловните  участъци, се убеждават, че възвращаемостта на инвестираните пари е много бавна. Това е проблем, особено в криза. Някои от тези хора, които вече са вътре, обаче виждат, че когато се сече гора, се вземат бързо пари. И те си казват: „ами добре, защо ние, като сме взели тези участъци, да не вземем и малко пари от дървесината. Логично се поражда лобистки натиск под  различна форма. Например, като казват, че освен специфичните ловностопански дейности в тези ловни участъци, които са им дадени по Закона за лова, дърводобивът също трябва да  се дава с предимство на тях. Във въпросната наредба, която е по Закона за горите, концесионерите на ловностопански участъци съвсем законно могат да се превърнат в „стратегически партньори“. Разбира се, това за сега е само теоретична възможност, а и темата е многоаспектна.

 – Натиск от депутати от ГЕРБ получавали ли сте – сега при публичното ви говорене по казуса „Витоша ски“, или преди това?

– Не, натиск от депутати не ми е оказван по въпроси, които засягат горското законодателство. Имало е много въпроси към мен, имало е казуси, които сме дискутирали. Най-често обсъждани бяха въпросите, засягащи дребния бизнес и предприемачеството в горите, които трябва да бъдат подпомагани и развивани. Аз съм бил винаги за подкрепа на пазарните принципи и затова съм част от дясно-центристка, демократична формация. Към момента не очаквам да има никакъв натиск към мен.