НЕКА СЕ ОБЕДИНИМ

Помнете, че за да не се страхуваме, ние трябва да спрем да се делим по политически принцип. Страха идва от разделението. Докато не станем единни, всичко, което ще постигнем ще са голи приказки и нищо друго. Партийното деление е удобно само за политическата класа. Леви, десни, центристи, анархисти или каквито и да било, ние преди всичко сме българския народ. Ние хората сме тези, които реално трябва да държат властта в ръцете си, а не да си избираме някакви самозванци за управленци, които реално са безполезни и работят само за личното си облагодетелстване. В политиката никой не мисли за хората, защото от тях няма печалба за политиците. По време на избори се дрънкат много общания, които веднага се забравят, защото вече вота е минал.

Днес няма държавници, а има само политици. Каква е разликата между политикът и държавникът? Много често хората бъркат двете понятия, та за това ще се опитам да я обясня тази разлика, но без да се впускам в сложни речи и определения и с по-прости слова.

ПОЛИТИК – това е човек, който идва на власт, за да се нагуши, а поради краткостта на мандатите у нас, и поради несигурността в това дали ще бъде избран за втори път, той гледа да натрупа максимално количество блага за минимално кратък срок от време.

ДЪРЖАВНИК – Това е човек, който участва в управлението, но преследвайки и лични цели, той се грижи обществото да получи удовлетворение от неговата работа. Като цяло, държавниците са малко, не ламтят за много блага в краткосрочен план. По принцип държавниците успяват да намерят правилния баланс между личните стремежи и обществените очаквания. При държавническо управление настъпват по-малко политически и икономически кризи, а ако настъпят, те се преодоляват относително бързо.

При управлението на ПОЛИТИЦИТЕ жизнения стандарт на населението, като цяло постепенно се понижава, докато при управлението на ДЪРЖАВНИЦИТЕ, жизнения стандарт на населението се покачва постепенно. При държавниците, реалната икономика се ръководи от РЕАЛНИ НЕЩА, а не от спекули, докато при ПОЛИТИЦИТЕ спекулата е на първо място. ДЪРЖАВНИЧЕСКОТО УПРАВЛЕНИЕ се разпознава по това, че хората имат ясно изразени права и свободи, ако има ограничения, то те са изразени също толкова ясно. Пред закона всички са равни, такива работи като пускане под гаранция за престъпниците няма. Делата не се бавят, а магистратите съвестно си вършат работата. При ПОЛИТИЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ на хората уж са им гарантирани много права и свободи, но те непрекъснато се нарушават. Съдебната власт е корумпирана, престъпниците имат правото да бъдат пускани под парична гаранция, а делата влачени с години. При управлението на ПОЛИТИЦИТЕ справедливостта е стока, а закона може да се тълкува според това кой, колко пари има. Сиреч, ако си беден или просто не си богат – може да те осъдят без вина или да не може да защитиш правата си.

При управлението на ДЪРЖАВНИЦИТЕ – всички хора са равни пред закона, делата се разглеждат според духа и буквата на закона, като се вземат впредвид причините за извършените подсъдни деяния.

Законите при ПОЛИТИЦИТЕ обслужват частни и корпоративни интересни, а при това на ДЪРЖАВНИЦИТЕ, законите са в защита на индивидите и общото благо на страната.

Днес няма държавници, а само политици. Както виждаме, няма държавни институции, които да не са в услуга на плутократите и едрия бизнес. Престъпността не може да бъде овладяна, а хората са лишени от елементарни права, които при едно държавническо управление биха били спазвани на 100%.

При държавническо управление такива неща като право на здравеопазване, работа, образование и допълнителна квалификация са неотменни и никой не може да ги отнема. Днес реално нямаме такива права, понеже тези услуги са превърнати в стока. Хората се третират, не като разумни същества, а като статистически, електорални и финасовоотчетни еденици. Човека днес е сведен до едно нищо. Политическата класа се е самозабравила, втълпила си е, че е несменяема и се е погрижила да е такава, независимо каква ще бъде волята на хората. Колкото повече се делим по политически признак, толкова по- силни ще са политиците, защото разединението е тяхната сила. днес, ние сме изправени пред следната ситуация, че чак сега много от нас осъзнават, че истинския тоталитаризъм е тук, той никога не си е отивал, само маската се е сменияла. Да, точно така е. Ни и не е така. Соца е система, при която хората са наясно със своите ограничени права и ясно дефинирани задължения. Тук спор няма.

НО ДНЕС НИЕ НЯМАМЕ ПРАВА, А САМО ЗАДЪЛЖЕНИЯ!!!! Храним паразити, които са безполезни, ненужни и живеят на наш гръб, като същевременно голяма част от народа гладува. На само, че гладува, а НАПРАВО МИЗЕРСТВА!!!! Къде отиват парите, които държавата прибира от данъци, такси и какво ли не още? Ами отива В ДЖОБОВЕТЕ НА ПОЛИТИЦИТЕ И ТЕХНИТЕ ЛАКЕИ!!! Къде отидоха парите от ненужната приватизация? ПАК ТАМ. БЪЛГАРИЯ БЕШЕ РАЗГРАБЕНА И РАЗПРОДАДЕНА, А ТЕЗИ, С ЧИЙТО ТРУД Е БИЛО ИЗГРАДЕНО ВСИЧКО, ДНЕС МИЗЕРСТВАТ. Но това ще е бъдещето на всички нас, които само знаем да мълчим и не се осмеляваме да надигнем глас и да кажем:

НЕ НА ГРАБИТЕЛСТОВОТО!!! ПАРАЗИТИТЕ ВЪН И ДОЛУ ВСЯКАКВА ВЛАСТ!!!!

Скоро, ние успяхме да се преборим за забраната на фракинга, сега се борим за опазването на горите. Това е похвално. Но защо не се борим, за да защитим нашето право да решаваме сами съдбата си? Нима трябваше да минат толкова много години, та да осъзнаем, че само когато сме единни, само тогава имаме някакъв шанс да постигнем нещо. Ние днес, трябва да се борим за пряка демокрация, тоест ние сами да вземаме решение по наистина важните проблеми, а не да чакаме решение свише.

Докато не си подадем ръце и не спрем с разделението, ние няма да постигнем нищо. Голото викане по площадите не е решение на нашите наболели проблеми. Истинското решение е да се преборим да получим пряк глас в управлението на държавата, а нашите депутати да гласуват не както искат техните лидери, а да гласуват, както желаят техните избиратели.

Политическата класа трябва да бъде поставена в такова положение, че веднага щом някой от тях не изпълнява задълженията си пред своите избиратели, да бъде отстраняван, съден и наказван според неговото нарушение.

Днес ние живеем във време на промени. Всяко решение, което ще вземем е важно за нашето утре. Ако искаме да оцелеем, ние трябва да се борим на всяка цена. Не можем да си позволим да мълчим, защото апатията и мълчанието са тези неща, които доведоха нещата до това положение, в което сме днес.

Знам, че някои ще ме осмеят, но съм готов да изтърпя подигравките на глупците, които не са проумяли, че всички трябва да се обединим, за да успеем.

Дали сме комунисти, социалисти, демократи, анархисти или националисти? Това е без никакво значение, понеже всички сме на един хал. Само един наистина народен фронт, едно обединение между хората може да направи така, че да се подобрят нещата.

НЕКА СЕ ОБЕДИНИМ, ЗАЩОТО НИЕ СМЕ НАРОДА!!!