Мой любим сайт

Мика Сийминеен
27.10.2007 г.
време за четене: 6 мин.

Вълнувате ли се от научно популярни филми? Ако да, то ви препоръчвам да посетите страницата www.kolibka.com, на която можете да намерите най-различни научно популярни филми, които да обогатят представите ви за заобикалящият ни свят. В Колибка при разглеждане намерих множество интересни филми, които ме заплениха със своето разнообразие и добра направа. Понеже се интересувам от космология, много се зарадвах, когато намерих няколко филма посветени на моите идоли в науката Стивън Хокинг и Каръл Сейгън Какво четем за тях в световната енциклопедия от Уикипедия, свободната енциклопедия:

„Професор Карл Едуард Сейгън -американски астроном, астробиолог и популятизатор на науката. Основател на научната дисциплина астробиология в началото на 60-те години на 20-ти век и е предложил идеята за програмата СЕТИ за търсене на извънземен разум. Неговата научна и творческа дейност е пряко свързана с НАСА. Взема активно участие в програмата “Вояджър”. Сейгън става световно-известен с научно-популярните си книги и със съавторството си в телевизионния сериал Космос. Той също така е автор и на романа Контакт, който има екранна реализация от 1997 година Джоди Фостърв главната роля. Образование и научна кариера Роден на 9 ноември 1934 г. в Бруклин, Ню Йорк, САЩ. Родителите му са евреи – баща му, Сам Сейгън е работник, а майка му, Рейчъл Моли Грубер, е домакиня. Сейгън посещава Чикагския университет, където получава бакалавърска (1955) и магистърска (1956) степен по физика, преди да получи докторска степен по астрономия и астрофизика. В началото на 60-те години никой не е знаел със сигурност какви са условията на повърхността на планетата Венера и Сейгън изброява възможностите в доклад – неговата представа била, че планетата е суха и много гореща, вместо красивия рай, който други си представяли. Като хоноруван учен в лабораторията за реактивна тяга в НАСА, той допринася за първите мисии Маринър към Венера, работейки по дизайна и мениджмънта на проекта. Маринър 2 потвърждава неговата представа за условията на Венера през 1962 година. Сейгън преподава в университета в Харвард до 1968, когато се премества в университета в Корнуел. Той става професор в Корнуел през 1971 и управлява лаборатория там. Той най-много допринася за безпилотните космически мисии, изследващи слънчевата система. Той формулира идеята за добавяне на универсално съобщение на космически апарат, предназначен да напусне слънчевата система, което може да бъде разбрано от извънземен разум. Сейгън създава посланието за първата физическо съобщение, което е изпратено в космоса – златна плоча, прикрепена към апарата Пайанър 10, изстрелян през 1972. Пайанър 11 също съдържащ плоча е изстрелян през следващата година. Той продължава да подобрява дизайна и най-обстойното съобщение, което е създадено с негова помощ е златната плоча на Вояджър, който е изпратен с космическите сонди Вояджър през 1977. Сейгън преподава в Корнуел курс по критично мислене до годината на неговата смърт през 1996 г. Курсът е имал ограничен брой седящи места, но въпреки това стотици студенти са се опитвали да го слушат. Той е избирал около 20 студенти, на които е позволявал да се запишат като е изчитал купища есета за кандидатстване. Курсът спира да се чете след неговата смърт. Научни постижения Сейгън е сред първите, които изказват хипотезата, че спътникът на Сатурн Титан и спътникът на Юпитер Европа може да притежават океани (в случая на Европа океан под повърхността, по-късно идеята е използвана от Артър Кларк в „Одисея 2001″) или езера, правейки хипотетичния воден океан на Европа потенциално обитаем. Океанът под повърхността на Европа по-късно е косвено потвърден от космическия апарат Галилео. Той прави допълнителни предположения относно атмесферата на Венера и Юпитер, както и сезонните промени на Марс. Сейгън установява, че атмосферата на Венера е изключително гореща и суха. Той гледа на глобалното затопляне като на растяща заплаха, причинена от хората и я оприличава на естественото развитие на Венера в гореща, негостоприемна за живота планета благодарение на парниковите газове. Сейгън размишлява относно живот в облаците на Юпитер. Той предполага, че сезонните промени на Марс са вследствие на духан от вятър прах, а не вследствие на растителни промени, както предполагат други.

Умира на 20 декември 1996 г. в Сиатъл, САЩ.

Професор Стивън Уилям Хокинг – английски физик, Лукасов професор по математика на Кеймбриджкия университет (пост, заеман преди от Исак Нютон). Роден на 8 януари 1942 в Оксфорд, Англия. Занимава се основно с космология и квантова механика, известен е и като популяризатор на науката. Въпреки тежкото си заболяване – амитрофична латерална склероза – Хокинг не престава да се труди в областта на науката, показвайки, че физическото увреждане не прави никого по-малко способен да твори.

Роден е на 8 януари 1942 година (300 години след смъртта на Галилео Галилей) в Оксфорд, Англия. Къщата на родителите му се намирала в северен Лондон, но по време на Втората световна война Оксфорд е бил по-безопасно място за живеене. Когато е бил на 11 родителите му са се преместили в Св. Албанс, градче на север от Лондон. По-късно бил приет в Оксфорд, където не било възможно да учи математика (както той искал), затова записал физика, въпреки желанието на баща си да учи медицина. Той е един от най-младите членове на Английското Кралско общество (1971), Командир на ордена на Британската империя(1982) и на други британски кралски отличия и награди за научно-изследователска дейност. В последно време Хокинг пише в съавторство с дъщеря си Люси Хокинг роман: “George’s Secret Key to the Universe” (Тайният ключ на Джордж към вселената). Целта на автора е, приключенията на Джордж да бъдат представени по достъпен и забавен начин за младите читатели, които да надникнат в тайните на физиката, времето и вселената.

Главните интереси на Хокинг са свързани в космологията, квантовата механика и теорията на струните. През 1971, в заедно със сър Роджър Пенроуз, дава математическо доказателство, подкрепящо теорията на Големия взрив: те са показали, че ако Теорията на относителността е вярна, то тогава трябва да съществува една сингулярна точка във Вселенското време-пространство. Хокинг също така е предположил, че веднага след Големия взрив са се образували първични черни дупки, които са се изпарили почти моментално. По-късно, той е показал, че ако пренебрегнем ефектите на квантовата механика, то хоризонтът на събитията на черна дупка може само да се увеличава, но не и да намалява, изчислил е максималното количество енергия, което две черни дупки могат да отделят при сблъсъка си, както и че една черна дупка не може да се раздели на две по-малки. През 1974, той доказва, че черните дупки всъщност не са абсолютно черни, а излъчват енергия под формата на елементарни частици, докато изчерпят енергията си и избухнат. Това явление е известно като лъчение на Хокинг, и е първото явление, за чието описание се комбинират законите на гравитацията (общата относителност), квантовата механика и термодинамиката. През 1981 той изказва предположението, че въпреки, че Вселената няма граница, тя има краен размер във време-пространството, математическо доказателство за което е дадено през 1983. С други думи, според него, Вселената е “крайна” но “непрекъсната”, така както е крайна и непрекъсната земната повърхност, но във Вселенски мащаб, за да си представим това са нужни още 2 пространствени измерения освен познатите 3. Заболяване Въпреки тежкото си заболяване (амитрофична латерална склероза), Хокинг не спира активната си научно-изследователска дейност. Като дете се занимавал с конна езда, като ученик в Оксфорд спортувал гребане.Първите симптоми на болестта му се появили след влизането му в Кеймбридж. Окончателната диагноза му е поставена на 21-годишна възраст, малко преди първата му женитба. Докторите му казали, че едва ли ще живее повече от 1-2 години. Въпреки това, той не се отказал да се бори с болестта си. Той е сред най-дълго живелите с това заболяване, познати на медицината. От 1985 използва специален апарат, за да говори. Компютърът, инсталиран в инвалидната му количка, му позволява освен да говори, да пише статии, други текстове, да ползва Интернет и електронна поща. Управлява компютъра си чрез движения на очите, които се разчичат от специални сензори, вградени в очилата му.”

Мен на времето силно ме впечатли филмът на Карл Сейгън „Космос” ппросто разтресе тогава детската ми душа и запали в мен интерес към астрономията, физиката и космологията. В по-късен период аз се запознах и с теорията на проф. Хокинг относно червеевите дупки/т.нар. проходи на дъвояди/ и ми стана още по-интересно. А след време успях да прочета книгата „Кратка история на Времето”, която ми разясни някои положения, които до тогава ми бяха малко неясни.

За тези, които се интересуват от космоса препотъчвам филмите на на Сейгън и Хокинг

The Hawking paradox Stephen Hawking’s Universe Part I Seeing Is Believing Part II The Big Bang Part III Cosmic Alchemy Part IV On The Dark Side Part V Black Holes And Beyond Part VI An Answer To Everything

Stephen Hawking – A Brief History of Time

Stephen Hawking – Master Of The Universe (2008)

COSMOS Part I The Shores of the Cosmic Ocean Part II One Voice in the Cosmic Fugue Part III Harmony of the Worlds Part IV Heaven and Hell Part V Blues for a Red Planet Part VI Travellers’ Tales Part VII The Backbone of Night Part VIII Travels in Space and Time Part IX The Lives of the Stars Part X The Edge of Forever Part XI The Persistence of Memory Part XII Encyclopaedia Galactica Part XIII Who Speaks For Earth Extra – A Dialogue Between Carl Sagan And Ted Turne

Друга тема, която силно ме е вълнувала е епохата от Триас до Креда, за това препоръчвам филмите

Extreme dinosaurs – The science of giants

Chased by Dinosaurs

The giant claw

Land of giants

Chased By Sea Monsters / в три части/

Allosaurus: A walking with dinosaurs Special

Dinosaur hunters

Beyond T-Rex

The dinosaur that fooled the world

The mystery of The Jurassic

Walking With Monsters – Life Before Dinosaurs

Walking with Dinosaurs

Part I – New blood Part II – A time of titans Part III – Cruel sea Part IV – Giant of the skies Part V – Spirits of the ice forest Part VI – Death of a dynasty