МЕЧТАНИЕ
- Мика Сийминеен
- 18.12.2011 г.
- време за четене: 1 мин.
Когато няма нищо освен една надежда… Когато в лъчите на слънцето няма топлина… Когато в горещия летен ден те пронизва мраз… Когато в тишината останат само копнежите… Когато мислите летят само в една посока…
Тогава знай, че… Надеждите понакога се сбъдват Някога слънцето ще те сгрее… Ще дойде време, когато и в най-големия студ ще имаш тоиплината… Копнежите тъй прекрасни ще станат реалност… Мислите, насочени ще стигнат своята цел…
И тогава… Под утринните лъчи на слънцето ще запеят безброи слявеи Ще възхваляват всяка стъпка, всеки миг… В зимните вечери, скрежа ще рисува най-прекрасни картини, които разказват красиви истории… В тишината на стаята, ще пропукват дървата в камината и мека светлина ще е обгърнала всичко, сенките и отблясъците от огъня ще изнасят пиеси по стените и ще бъде много красиво.
Дали, някога ще бъде така?
Всичко зависи от приумицете на съдбата… От повика на сърцето и вика на душата. Все още има кой да те чака… С любов и копнеж…
Commentaires